Определение № 1417 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1417 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Галина Иванова

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002902069 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу решение № 264 от 04.07.2023 г. по т.д. № 690/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 260423 от 02.11.2021 г. по т.д. № 745/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу Р. П. Т. искове по чл. 663, ал. 3 ТЗ за сумата от 533 460 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017 г. кредитен превод за сумата от 533 460 лв. от Т. Н.

М. като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р.

П. Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Банка Пиреос България“ ЕАД, с правоприемник „Юробанк България“ АД, към особената сметка на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, в „Обединена Българска банка “ АД, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 28 805,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., включително, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, срещу Р. П. Т. и Т. Н. М. искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност да му заплатят сумата от 533 460 лв., ведно със законната лихва 1 от датата на предявяване на иска 04.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017 г. кредитен превод за сумата от 533 460 лв. от Т. Н. М. като пълномощник на Р. П. Т., но без да е възложен от Р. П. Т., действаща към онзи момент като постоянен синдик на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Банка Пиреос България“ ЕАД, с правоприемник „Юробанк България“ АД, към особената сметка на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, в „Обединена Българска банка“ АД въз основа на неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, представени пред „Банка Пиреос България“ ЕАД от Т. Н. М., както и сумата от 28 805,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., включително.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон, като не е отчел началното действие на незаконно упълномощаване, в нарушение на чл. 660 ТЗ без разрешение на съда по несъстоятелността, от синдика Т. на счетоводителката М. през 2012 г., с което и е дала достъп и права да се разпорежда с особената сметка на „Ферал и ко“ АД – в несъстоятелност, и което неправомерно поведение е в началото на поредицата от действия, довели до увреждане на дружеството.

Изтъква, че е налице причинна връзка между това неправомерно поведение на синдика Т., както и доказаното неизпълнение на задълженията като синдик да опазва масата на несъстоятелността и да осъществява контрол върху действията на упълномощения от нея счетоводител, с настъпилите увреждания на имуществото на ищеца, поради което счита, че следва да бъде ангажирана отговорността за причинените вреди, лично или при условията на солидарност със счетоводителя М.. Излага, че решението е постановено и при допуснати процесуални нарушения във връзка със събраните по делото съдебно – почеркови експертизи, довели до необоснованост на акта, както и при неправилно приложение на процесуалния закон при кредитиране на показанията на св. Владимир Петков, без да бъде отчетена неговата заинтересованост предвид дългогодишната му работа с ответника Т.. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което бъдат уважени главните искове срещу синдика Т., евентуално исковете за солидарно осъждане на синдика Т. и на М. за претендираното обезщетение за имуществени вреди, ведно с претендираните лихви. Моли за присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Какъв е обемът/ обхватът на дължимата грижа, която синдикът следва да 2 положи по опазване на повереното му имущество? Какъв е обемът/ обхватът на дължимата грижа като търговец, която синдикът следва да положи по опазване на особената сметка на дружеството в несъстоятелност и тя включва ли спазване на изискванията на чл. 660, ал.

3 нова и чл. 660, ал. 2 стара от ТЗ, както по отношение на искане на разрешение от съда по несъстоятелност, така и по отношение на това, че знаейки, че няма такова разрешение длъжен ли и какъв личен контрол да упражнява според посоченото в цитираното по-горе Постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС и Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС за така предоставените незаконни правомощия и/или да оттегли упълномощаването?

2. В какво се изразява минимумът на дължимата търговска грижа, включва ли спазването на закона и искане разрешения на съда, която синдикът следва да положи по опазване на повереното му имущество? В какво се изразява минимумът на дължимата грижа, която синдикът следва да положи по опазване на особената сметка на дружеството в несъстоятелност и включва ли в случаите, когато е предоставил негови правомощия на трети лица без спазване на законовия ред, личен контрол и на какъв период от време според цитираната в Постановленията практика или той изначало отговаря за вредите от тези незаконни действия в хипотезата на нарушение от него на чл. 660, ал. 3 нова и чл.

660, ал. 2 стара от ТЗ?

3. Положена ли е грижата на добрия търговец, когато синдикът е извършил действия, които се явяват неадекватни, в противоречие със закона и недостатъчни за опазване на повереното му имущество и те основания ли са за неговата отговорност по ТЗ в качеството му на синдик?

4. Неполагането на дължимата от синдика грижа включително неспазването на реда по чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар ТЗ основание ли е за ангажиране на отговорността му по чл. 663, ал. 3 (нов чл. 663, ал. 4) ТЗ и в кои случаи или изначало прехвърляне незаконно и без разрешение на съда правомощия на синдик на трето лице води до обективна отговорност за вреди причинени на дружеството, на което е синдик ?

5. Дължи ли се обезщетение за деликтна отговорност /по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45/ чл. 663, ал. 4, (стара ал. 3) ТЗ за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

6. Предвид разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ във вр. с чл. 660, ал. 1 от ТЗ следва ли синдикът в случаите, когато е предоставил пълномощно без изричното разрешение на съда по смисъла на чл. 660, ал. 2 (нова чл.

660, ал. 3) от ТЗ ежедневно, десетдневно или ежемесечно лично да проверява извършените операции от упълномощеното от него лице, за което няма издадено разрешение от съда по несъстоятелността, като се има предвид практиката на ВС в постановление № 7/76 г. на Пленума на ВС и ТР по чл. 219 от НК и с Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС както при умишлена, така и при непредпазлива безстопанственост /за 3 видовете контрол- ежедневен, седмичен, месечен, тримесечен и т. н. върху подчинени и върху лица, на които е прехвърлил правомощия?

7. Предвид разпоредбата на чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ) синдикът носи ли имуществена отговорност за вреди, причинени на дружество в несъстоятелност, на което е синдик, когато без разрешение на съда е упълномощил счетоводител или счетоводна къща да извършва разплащанията на дружеството в несъстоятелност и този счетоводител или счетоводно дружество е осъществила нерегламентирани и незаконосъобразни преводи от особената сметка на дружеството?

8. Има ли право синдикът предвид разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 8 и 9 от ТЗ да упълномощава друго лице с тези права без разрешение на съда и в случай че това лице впоследствие злоупотреби с предоставените му права, вкл. извърши незаконосъобразни разплащания и такива без основание от особената сметка на дружеството в несъстоятелност, синдикът, издал такова пълномощно без разрешение на съда и предвид чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ) във вр. с чл. 658, ал. 1, т.

8 и 9 във вр. с чл. 660, ал 1 от ТЗ във вр. с чл. 663, ал. 4 (предишна 663, ал. 3) от ТЗ, носи ли в такава хипотеза самостоятелна или солидарна отговорност наред с лицето, което е упълномощил да извършва, макар и редовни разплащания, но за това упълномощаване няма разрешение на съда, а следователно има незаконно прехвърлени правомощия от кръга на чл. 658, ал. 1, т. 8-9 от ТЗ на трето лице?

9. Синдикът като възложител с пълномощно, но без спазване на условията на чл. 660, ал. 3 от ТЗ (предишна чл. 660, ал. 2 ТЗ), а именно без разрешение на съда е възложил определена работа, свързана с неговите пълномощия, следва ли да отговаря имуществено и да дължи обезщетение за вредите по смисъла на чл. 663, ал. 3 от ТЗ, причинени от тази възложена работа поради неосъществен ежедневен, десетдневен или поне ежемесечен контрол и то лично върху възложената работа без да се доверява на документите и справките, представяни от това упълномощено лице?

10. Как следва да се разбира по смисъла на чл. 663, ал. 3 от ТЗ виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията на синдика, същите обхващат ли: а/ предоставяне на свои правомощия от кръга на чл. 658, ал.1, т. 8-9 от ТЗ на трето лице незаконно без разрешение на съда по смисъла на чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар и в противоречие с този правов ред на трето лице и предвид постановките за това и за умишлените и непредпазливи действия, дадени в постановките на Постановление № 7/76г. на Пленума на ВС и Постановление № 2/80г, на Пленума на ВС? б/ неупражнения контрол при горната хипотеза като форма на вина каква следва да бъде определена умишлена или небрежност и самонадеяност и при обстоятелството, че законодателят не е употребил изрично: „обезщетение за умишлено виновно...“ и неполучаването на разрешение от съда по смисъла на чл. 660, ал. 2 от ТЗ за прехвърляне на правомощията на трето лице и неговото упълномощаване обхващат ли се от термина „виновно“ по смисъла на чл. 663, 4 ал. 3 (нова чл. 663, ал. 4 ) от ТЗ изначало поради директно нарушение на закона, което е в причина връзка с вредата поради осигурен достъп на трето лице чрез него до особената сметка в/ Предвид хипотезата на б. “Б“ в случаите, когато това незаконно упълномощено лице злоупотреби с това незаконно пълномощно, надхвърли дадените права в него, направи незаконен превод и тази отговорност по чл.

663, ал. 3 на синдика от ТЗ следва ли да се разбира, че е свързана с изначално виновно поведение на синдика, който е предоставил пълномощно без разрешение на съда и в противоречие с чл. 660, ал. 3 нов и чл. 660, ал. 2 стар от ТЗ?

11. Следва ли въззивният съд (респ. апелативният съд), разглеждащ производството като настоящото по чл. 663, ал. 3 (нова чл. 663, ал. 4) от ТЗ, при предоставяне на документация, от която личи, че има образувано досъдебно производство по случая и многократни запитвания от страна на следовател за хода на движението на търговското производство, и при алтернативно искане за спиране в хода на пледоарията пред АС търговското дело да се спре до решението на наказателния съд, апелативният съд да постанови съдебно решение, без да се произнесе по това алтернативно искане за спиране на производството?