Решение № 124 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510717 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20091553 от 22.05.2023 год., постановено по гр.дело № 15432 по описа за 2021 год. на СРС, 164 с-в са УВАЖЕНИ предявените от „Т.К.” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сума в размер на 774,89 лева, представляваща предадена без основание сума /сбор от заплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги по ДПК № 30043097489/12.03.2020 г. в размер на 613,32 лв. и неоснователно удържана такса предсрочно погасяване, в размер по-голям от допустимия по закон в размер от 161,57 лв./ от страна на С.З.С., ********** на ответника в периода от 01.12.2015 г. до 16.07.2020 г., въз основа на нищожни клаузи по Споразумение за допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит с № 30043097489/12.03.2020 г. които вземания са цедирани на ищеца, съгласно Договор за вземания от финансови институции от 16.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.12.2020 г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 745,00 лева представляваща сторени от ищеца разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника, с който оспорва първоинстанционното решение, като недопустимо. Въззивникът твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивникът смята, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, доколкото в определението, съдържащо проект на доклад по делото, е приел, че претенцията е за връщане на суми, платени поради грешка и не се основава на неравноправни клаузи от договори за кредит или на недействителни договори за кредит. В първото по делото заседание ищецът уточнил исковата молба, като посочил, че сумите са платени по нищожни 1 договори за кредит. По този начин ищецът е предявил нов иск, което е недопустимо на този етап на производството. Едновременно бил изменен и основанието и петитума. Ако съдът приеме, че решението е постановено по предявен иск, то счита решението за недопустимо поради това, че е постановено по нередовна искова молба, нередовностите по която не са били отстранени след многократни указания на съда и в предоставения от същия срок. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че решението е допустимо, то намира същото за неправилно. Оспорва да е налице валидно сключен договор за цесия, по силата на който процесните вземания да са преминали в патримониума на ответника, респ. последният не е станал титуляр на такова вземане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа, че искът по чл. 55 ЗЗД е един, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение и не се е произнесъл по непредявен иск. Счита, че договорът за кредит е нищожен. Излага съображения, че договорът за цесия е действителен, тъй като макар и да не е посочен конкретен размер на прехвърленото вземане, то размерът е определяем. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на цесионер и С.З.С. в качеството му на цедент, е бил сключен Договор за вземания от финансови институции (договор за цесия) от 16.07.2020г., с който му били прехвърлени вземания в размер на 5000 лв., произтичащи от неоснователно обогатяване, възникнали в периода от 01.12.2015г. до дата на сключване на договора. Твърди, че С.З.С. в периода от 01.12.2015г. до 16.07.2020г. е платил на ответника сума в общ размер на 5000 лв. без основание, при липса на сключен договор и без да се основава на неравноправни клаузи от договори за кредит или на недействителни договори за кредит, т.е. поради грешка. Вземанията за посочената сума, заедно с всички принадлежности били цедирани в полза на ищеца с посочения договор. Твърди, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника, за което бил надлежно упълномощен от цедента.

Предвид тези твърдения, ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв., предявен като частичен от общата сума от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното й изплащане. След предприето по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска по отношение на неговия размер, последно ищеца претендира да му бъде върната от ответника сумата от общо 774,89 лв., с която последния неоснователно се е обогатил и представляваща недължимо платени такси по ПДУ /Пакет допълнителни услуги/ към ДПК /Договор за потребителски кредит/ и 2 удържана такса при предсрочно прекратяване на ДПК, сключен между ответника и С.З.С..

Претендират сторените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал 1 ГПК, по делото е постъпил отговор от дружеството ответник, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Счита също, че въпреки двукратните указания на съда ищецът все още не е индивидуализирал вземането си, което твърди да има срещу ответника. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност на заявените претенции, като се сочи, че между ответното дружество и което и да е от лицата, индивидуализирани в исковата молба не е налична облигационна връзка, която да е източник на вземане срещу ответника. На следващо място се твърди, че договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като не е имал годен предмет. В приложения към ИМ договор за вземания от финансови институции от 16.07.2020 г. не е индивидуализирано конкретното вземане, което се прехвърля от цедента на цесионера, респ. се претендира от последния в настоящото производство, а е посочено общо като съвкупност от вземания цитирам: „прехвърля всички свои вземания, дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора, възникнали в периода от 01.12.2015 г. до датата на сключване на този договор“, т.е. без индивидуализация на основанието и размера на конкретното вземане, което води до извод, че сключения между ищеца и цедента С.З.С. е недействителен на осн. чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. На следващо място, ответника оспорва действителността на представения договор за цесия, тъй като оспорва вземането, което се прехвърля с него да е съществувало към момента на прехвърлянето и то в претендираните размери. Оспорва, че са извършвани плащания от цедента С.З.С. в посочения период, възлизащи в размер на процесната сума, евентуално претендира, че плащанията са извършени въз основа на сключен договор. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От друга страна, доколкото договорът за цесия не е приложен в цялост към ИМ, ответника счита, че в липсващите страници е възможно да има уговорени клаузи, които да отлагат действието на договора или да обосновават извод за настъпило прекратително условие или симулативност, като с оглед и преценка за процесуалната легитимация на ищеца, ответника моли съда да задължи ищеца да представи договора за цесия в неговата цялост. Ответникът оспорва също договорите за цесия да са подписани от индивидуализираните в тях цеденти / в конкретния случай от лицето С.З.С. / както и че няма доказателства за връзката между подписалия договора за цесия А.С. и ищцовото дружество и доколкото първия може да ангажира отговорността на втория, поради което оспорва цесията да му е надлежно съобщена. Поради всички изложени съображения ответника моли съда да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, евентуално да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства - з.к. от сключения между С.З.С. и ответника, Договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му, след като ищеца конкретизира вземането си по основание и размер. Възразява срещу формулировката на задачите към поисканата от ищеца ССчЕ, като намира, че това доказателствено средство не е допустимо, тъй като посредством него ищеца цели да събере факти за иска си, а не да провери твърдените от него такива. В случай, че бъде допусната от съда, моли въпросите към вещото лице да се конкретизират и да касаят единствено, извършени в посочения в ИМ период, плащания от страна на цедента С.З.С. към ответника , поради грешка, т.е. без никакво основание. Поставя и допълнителен въпрос към експертизата /т.3 от доказателствените искания към отговора на ответника/ за счетоводното отразяване на получените от цедента С.З.С. парични суми в периода от 01.12.2015 г. до 16.07.2020 г. По същите съображения възразява срещу издаването на поисканите СУ за установяване на всички банкови сметки, с които ответника оперира в търговската си дейност и всички извършени плащания /без значение на тяхното основание/ от страна на цедента С.З.С. към ответното дружество. Има искане, по чл. 190 ГПК, за задължаване на ищеца да представи всички документи, които следва да са му били предадени от цедента С.З.С., както и за задължаване на цедента да 3 представи тези документи. Поради всички изложени възражения, ответника моли съда да прекрати производството като недопустимо или в условията на евентуалност да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за производството.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми. Първоначално в исковата молба не са били изложени конкретни фактически твърдения защо ищецът счита, че престирането е без основание. В изпълнение на дадени указания от съда е депозирана уточнителна молба, в която е посочено, че сумата е била предадена на ответника без основание. С молба, депозирана на 22.01.2021 г. ищцовото дружество е изложило твърдения, че сумата е била предадена при липса на договорно правоотношение между цедента и ответното дружество /не е сключван договор за кредит или други договори, т. е. плащането е било осъществено поради грешка/.С уточнителна молба от 28.04.2021 год. излага същите твърдения, като излага и допълнителни съображения, но изрично заявява, че не претендира суми въз основа на нищожни клаузи от договор или от недействителен договор.