Решение № 1834 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1834 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20231100512328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. Х. Х. срещу постановление от 11.10.2023 г. на ЧСИ М.Б., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за недължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и сума по т. 26 ТТРЗЧСИ. В жалбата се сочи, че съдебният изпълнител не излага мотиви за отказа да намали адвокатското възнаграждение на взискателя. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не оправдава присъждане на възнаграждение в размер на 2800 лв. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум, както и да бъде отменено в частта по отношение определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 263,14 лв.

В отговор на жалбата И.Ц., Г. Х., П.Ц., М.М. и Р.Г. оспорват жалбата. Посочват, че адвокатското възнаграждение е съответно на законоустановения минимум според броя на взискателите. Длъжникът е разполагал с достатъчно дълъг срок от време за доброволно плащане на задължението и разноските за адвокат са вследствие на бездействието му.

ЧСИ Б. излага мотиви за неоснователност на жалбата, като определените разноски са дължими.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20238380402408 по описа на ЧСИ Б. е образувано по молба на И.Ц., Г. Х., П.Ц., М.М. и Р.Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1

363/2021 г. на РС Етрополе. В изпълнителния титул е отразено осъждане на Ц. Х. да заплати на И.Ц., П.Ц., М.М., Р.Г. и Г. Х. сумата от 791 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 700 лв. – разноски за въззивното производство. Поискано е съдебният изпълнител, след срока за доброволно изпълнение, да наложи запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение на длъжника.

Към сезиращата молба е представено пълномощно от Р.Г., както и договор за правна защита и съдействие, сключен между Р.Г. и адв. Д., в който е отразено като договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

С постановление от 14.06.2023 г. съдебният изпълнител е приел като дължими в производството разноски в размер на 48 лв. авансови такси по т. 1 и т. 5, както и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.10.2023 г., в която са отразени като дължими наред със сумите по изпълнителния лист и 48 лв. авансови такси, 263,14 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 11.10.20223 г. длъжникът е депозирал възражение срещу определените разноски с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. Възражението е оставено без уважение с постановление на съдебния изпълнител от 11.10.2023 г.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че към датата на отразяване на дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ от 03.10.2023 г. се касае действия, ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо същата е следвало да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв., като в мотивите към настоящата жалба съдебният изпълнител отразява заплащане на сумите по изпълнителния лист. Ето защо последващо водене на изпълнителното дело по смисъла на т.

2 от чл. 10 от Наредбата не се е изисквало.

По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва бъдат намалени на 200 лв. Съдът не дължи произнасяне по довода на ответниците по жалбата възнаграждението да е определено според броя на взискателите, доколкото представените по делото доказателства сочат договорът за правна защита и съдействие да е сключен с един от взискателите – Р.Г..

По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът намира, че същата следва да се определи въз основа на сбора от дължимите суми, посочени в изпълнителния лист без да включва определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение. Така при вземане в общ размер 1491 лв. на основание т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ дължима е сума в размер на 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. - 15,28 лв. или общо такса в размер на 128 лв.

При съобразяване на диспозитивното начало жалбата се явява основателна до искания размер от 263,14 лв.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт 2 на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на насрещната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 48289/17.10.2023 г. на Ц. Х. Х. постановлението от 11.10.2023 г. по изп. дело № 20238380402408 на ЧСИ М.Б., с което е оставено без уважение възражение вх. № 47599/11.10.2023 г. на Ц. Х. Х. срещу признато адвокатско възнаграждение в полза на взискателите за сумата над 200 лева, както и в частта, с която е определена като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 128 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.Г.Ц., Г. Ц. Х., П.Н. Ц.а, М.И.М. и Р.И.Г. по изп.д. № 20238380402408 по описа на ЧСИ Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до размера от 1000 лв. към 11.10.2023 г.

ОТМЕНЯ постановление от 14.06.2023 г. на ЧСИ Б. по изп. дело № 20238380402408 в частта, с която е определена като дължима по т. 26 ТТРЗЧСИ сума над 263,14 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3