Определение № 199 от 20.09.2019, Районен съд - Карлово

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ ….

Гр. Карлово, 20.09.2019 година

КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 625 по описа на Карловски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

С постановление на Р.п.К. от 02.09.2019 г., по прокурорска преписка № **/2019 г. на РП- К., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство- сл. дело № **/2015 г. по описа на ОСслО при ОП- П., образувано за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят С.М.Г., в качеството на пострадал от престъплението и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като излага доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че са налице доказателства за извършено престъпление по чл.323 от НК.

Съдът, като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал.3 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е било образувано с постановление от 15.02.2019 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели С.М.Г., Р. М.Г., З.М.Ни П. М.Г.. Приобщени са и и следните писмени доказателства- нотариален акт № **, т.*, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Ст. Р.., нотариален акт № **, т.*, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Н. Н., нотариален акт за продажба № **, т.*, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Ст. Р.., нотариален акт № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус Ст. Р.., скица № ***/***** г., издадено от О. К., протокол за предупреждение, молба за издаване на скица, заповед № ***/***** г., договор за отстъпено право на строеж, скица № ***/***** г., удостоверение за идентичност на недвижими имот, скица № ***/***** г., нотариален акт № **, т.*, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Ст. Р.., епикризи- 2 бр., експертни решения на ТЕЛК- 2 бр., копие от искова молба, удостоверение за наследници.

По делото не е повдигано обвинение и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 03.01.2019 година С.М.Г. *** депозирал жалба в Р.п. гр.К.против брат си Р.М.Г., с когото имали наследствен съсобствен имот в с. С., обл. П., състоящ се от жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения, построени в общинско дворно място, съставляващо УПИ * - *** в квартал ** по плана на селото.

Имотът бил наследствен от родителите на С.Г. – М.Г. Я. и К. А. Я., които се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение за въпросния имот през 2005 година /приложено копие от нотариален акт, съгласно който М. Я. и К. Я. са признати за собственици по давностно владение върху паянтова едноетажна жилищна сграда с площ около 70 кв.м. и стопански постройки с навеси и други подобрения, построена върху общинска земя, находящи се в с. С., общ. К./. След смъртта на М. Г. през 2015 година съпругата му прехвърлила собствените си идеални части на сина си Р.М.Г., а през 2017 година З.М.П. и П. М.Г. - сестра и брат на Р.Г. му продали техните идеални части, като по този начин той станал собственик на 9/10 идеални части от имота, а С.М.Г. притежавал 1/10 идеална част от имота.

През 2018 година С.М.Г. и съпругата му се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №**, нот.дело №*** от **** година на нотариус С. Р.. с района на действие Р.с. гр. К., с който били признати за съсобственици само на жилищна сграда с площ от 20.00 кв.м и второстепенна постройка с площ от 35.00 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж /л. 26 от ДП/ върху общинска земя, а именно върху поземлен имот, находящ се в с. С. , обл. П.с площ от 950 кв.м, който имот по одобрения устройствен план съставлявал УПИ * - *** в квартал ** по плана на селото.

Според приложената по делото скица № ***/**** г. в имот *-***, кв. 25, с. С./л.31/ били отразени като изградени две постройки- едноетажна масивна жилищна сграда (МЖ) и паянтова стопанска сграда (ПС). В приложение № 4, представляващо комбинирана скица, съдържаща графични данни от плановете на с. С., О. К. от 1961 и от 1994 г. с допълнително нанесени съществуващи постройки в имота /л. 32 от ДП/, освен посочените в скицата от 19.04.2017 г. постройки били отразени и още допълнително изградени (явно без строителни книжа) постройки, разположени в западната страна на имота.

Установено било, че във въпросния поземлен имот има построени във времето множество стопански постройки и подобрения и паянтова сграда, за които не били приложени и нямало строителни документи, които в годините са били ползвани общо от семейството. В този смисъл прокурорът приел, че се касае за незаконни постройки, които са изградени на земя, общинска собственост.

В показанията си С.Г. заявил, че след като всички останали наследници прехвърлили наследствените си дялове на брат му Р.Г., същия му ограничил достъпа до имота, включително и до неговите постройки, позволил си да събори обор - стопанска постройка, за която С.Г. изразил претенции, че е построена с негови средства.

Поради явно неразбирателство между двамата братя относно правото на ползване на съсобствения имот през 2018 година Р.М.Г. депозирал искова молба в Р. с. гр. К.по чл. 32 от ЗС за образуване на гражданско производство и извършване разпределение на ползването на жилищната сграда и стопанските постройки.

Образуваното гражданско производство в

Р.с.К.било в процес на разглеждане и не било приключило.

В показанията си Р.М. заявил, че завел гражданското дело през 2018 година, след като брат му С.Г. му направил проблем, за това, че строил тоалетна в двора и заради твърдението на С.Г., че бутнал навес, който в действителност сам се срутил от времето.

В показанията си С.Г. заявил, че брат му Р.Г., който е собственик на 9/10 идеални части от имота, извършвал ремонти, иззидвал стени и строителни действия въпреки неговото несъгласие.

В показанията си св. Р.Г. заявил, че от своя страна С.Г. построил в същия двор двуетажна жилищна сграда и то по време на заведено от него гражданско дело за разпределяне правото на ползване, за която също липсвали документи, въпреки, че имал отстъпено право на строеж от 29.12.1986 година, което обаче не било реализирано в срок.

Видно от показанията на свидетелите между С.Г. и братята му Р.и П. Г. и сестра му З.Н., били налице влошени отношения. С.Г. бил обвинен от братята и сестра си, че тормозил родителите си приживе, биел ги и ги гонил от къщата им, бил конфликтен със самите тях. Братята и сестра му недоумяват за претенциите на брат си С.Г., при положение, че той също имал постройка в имота, която ползвал само той и никой не ограничавал достъпа му до общия имот.

В показанията си от 22.04.2019 г. С.Г. заявил, че самоуправните действия на брат му се изразявали в това, че брат му и внука му „обработваха с спорния имот - дворното място, ….., като същото го обработваха с лопати и сееха домати и арпаджик.“ В показанията си 08.04.2019 г. св. С.Г. сочи следните действия извършени от брат му като самоуправни: „извършва ремонти, иззидва стени, построи тоалетна, като събори покрива на обора ми и използва циглите.“, „не ме допуска да ползвам имота си“, визирайки наследствената къща, от която притежава 1/10 ид.ч. от правото на собственост.

От показанията на З.Н., Р.Г. и П. Г. се установило, че около 1978 г. родителите им построили върху общинска земя три кирпичени стаи, една до друга, в които живеели всички без З.Н., която вече била омъжена. По- късно П. Г. се отделил и заживял в отделна къща. По-късно и С.Г. си построил отделна къща, в която заживял. От показанията на св. З.Н. и П. Г. се установява, че след смъртта на баща им, те, заедно с майка си прехвърлили собствеността си върху имота на Р.Г., тъй като именно той се грижил за родителите им приживе.

От приложените по делото нотариални актове било установено установява, че както З.Н. и П. Г., така и майка им, прехвърлили собствеността върху спорния имот на Р.Г.. Посочените свидетели също така установили, че именно Р.Г. се грижил за родителите си, а С.Г. живеел от много години отделно в къща, която бил доизградил и която се намирала в същия двор. Както П. Г., така и З.Н. заявили в показанията си, че брат им Р.не е гонил С.Г. от бащиния им имот, както и че последният от дълги години живеел в отделна къща, намираща се в същия двор.

При така установената фактическа обстановка прокурорът счел, че по делото не се установило наличието на извършено престъпление. В насока, обосноваваща своите изводи прокурорът изложил следните мотиви:

Самоуправството се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право, което се оспорва от другиго и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона (Решение № *** от 25.03.2004 г. по н. д. № ***/2003 г., II н. о. на ВКС, докладчик зам.-председател на ВКС Р.Н.). В резултат на действията по самоволното осъществяване на спорното право се стига до промяна в действителността. Наред с това, законът изисква деянието да е извършено в немаловажен случай. Последното обстоятелство е елемент от основния състав на престъплението му и отсъствието му влече като последица несъставомерност на деянието.

В конкретния случай прокурорът е счел, че претендираното право е свързано с ползването от С.Г. на съсобствен между него и брат му недвижим имот, представляваща кирпичена наследствена къща в с.

С., обл. П. В случая спорът между страните бил свързан с ползването на този съсобствен имот като не бил налице спор относно собствеността върху същия. Предвид доказателствата по делото прокурорът е посочил, че липсвали обаче действия по самоволно разрешаване на спора от страна на св. Р.Г., тъй като именно той бил лицето, което още след смъртта на родителите си започнал да упражнява фактическата власт и да ползва наследствената кирпичена къща по отношение на чието ползване бил спорът. В този смисъл от страна на Р.Г. не били извършени действия, водещи до промяна във фактическото положение след възникване на спора и свързани с неговото самоволно разрешаване. Напротив, именно Р.Г. бил лицето, което предявило иск пред районния съд с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС – за разрешаване на спора относно ползването на общата вещ. Налице било в случая не самоуправство, тъй като липсвали действия по самоволно осъществяване на спорното право и промяна на фактическото положение, а само спор относно ползването и държането на съсобствен имот. Компетентен да разреши посочения спор бил съответния районен съд, в случай че бъде сезиран от жалбоподателя със съответния ревандикационен иск (чл. 108 от ЗС, чл. 32 от ЗС).

При това положение прокурорът приел, че процесния случай представлявал гражданскоправен спор, който спор е от компетентността на районния съд и следвало да бъде разрешен по реда на ГПК и материалните граждански закони – чрез подаване на искова молба, каквато била подадена от Р.Г., без участието на П.на Р.

Б., тъй като липсвало извършено престъпление. Прокуратурата не била компетентна да се намесва в чисто гражданскоправни спорове свързани с право на собственост между граждани.

Прокурорът счел, също така, че не се потвърдили изнесените в жалбата и показанията на С.Г. обстоятелства, свързани с разрушаване на обор. За същият не се установило да е бил построен законно, а от показанията на разпитаните свидетели се установило, че се касае за кирпичена постройка, покрита с ламаринен покрив, който не бил поддържан и паднал, поради което станало опасно да се минава. С оглед спора между собствениците оборът не е бил поддържан, което довело до неговото компроментиране до степен да създава опасност, поради което дори да се е стигнало до неговото до събаряне от някое лице, в частност Р.Г., то в никакъв случай това не следвало да се приеме за извършено при условията на немаловажност самоуправно действие. Напротив, всеки собственик следвало да поддържа имота си в добро състояние, а в случай, че се достигне до невъзможност за използването и възстановяването му – да го премахне по безопасен начин, за да не се създава опасност за живота и здравето на преминаващите, включително случайно, лица.

Разпечатката съдържа 40 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4762029-72f2-43d0-be32-3d9a964a4b7c