Определение № 149 от 12.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Ямбол, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Г. Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ със седалище и адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №1252, ет.5, офис 5.3, представлявано от управителя Д. М. М., против Определение № 339 от 30.11.2023 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. № 227/2022 г. по описа на този съд, с която е оставена без уважение молбата на адвокатското дружество и на ищцата М. Д. за изменение и допълнение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С подадената жалба се настоява за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 147 по описа за 2023 г. на Окръжен съд Ямбол и дължимото ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното производство в размер на 200 лева.

От името на ищцата М. Д. Д. се настоява за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата й за изменение и допълнение на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на направените от страната разноски по в.ч.гр.д. № 147 по описа за 2023г. на Окръжен съд Ямбол, а именно заплатена държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на Окръжен съд Ямбол., както и още 50.00 лева държавна такса и 100.00 лева за ССчЕ.

Позовава се на представен по делото списък на разноските, с който е поискано присъждане на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция. Освен това се сочи, че присъдената от ТРС в полза на ищцата държавна такса е в размер на 50.00 лв. при действително заплатена такава в размер на 100.00 лв., както и това, че заплатения от ищцата депозит за ССчЕ в размер на 100.00 лв. не е бил присъден на ищцата. Според жалбоподателя, при предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА е налице услуга- обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, при което и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС, в какъвто смисъл е и цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС. Сочи се, че към представения по делото договор по чл.38 от ЗА са представени и доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество.

В подадения в срок писмен отговор насрещната страна- „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, действаща чрез процесуален представител- пълномощник, изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без уважение. Излага, че съдът правилно е разпределил тежестта за разноските, като е взел под внимание всички факти и обстоятелства, които са относими към процесния случай. Намира обжалваното определение за правилно, мотивирано и посредством същото не е допуснато неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата. Счита се, че върху размера на адвокатското възнаграждение, което е присъдено на адвокатското дружество, не следва да се начислява ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет. Като допълнителен аргумент се сочи липсата на представени доказателства за регистрация по ЗДДС на пълномощникът на ищцата. Счита се, че като е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е допуснал неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, а с редуцирането е постигнат заложеният от законодателя ефект на справедливост при определяне на размера на хонорара, който следва да бъде възложен в тежест на другата страна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Производството пред ТРС е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д. против „Профи Кредит България“ ООД гр. София. Заявената с първоначалната исковата молба претенция на ищцата е частична- да бъде признато за установено, че същата не дължи на ответника сумата от 50.00 лв., представляваща част от сумата 2720.00 лв.- допълнително възнаграждение на кредитора по договор за паричен заем №40001850955 от 30.10.2020 г. С исковата молба е направено искане да присъждане в полза на ищцата на разноски по делото.

С Определение № 253 от 06.10.2022 г. ТРС е прекратил производството по делото, като е приел, че предявения иск е недопустим и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски в размер на 300.00 лв. Прекратителното определение на ТРС е обжалвано от ищцата и с Определение № 342 от 20.04.2023 г. по възз. ч. гр.д. № 194/2023 г. по описа на ЯОС е отменено и делото е върнато на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение е отменено и Определение № 325 от 25.11.2022 г., постановено от ТРС, с което в производство по чл.248 от ГПК ТРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателката Д. за изменение на Определение № 253 от 06.10.2022 г. в частта за разноските. С това определение ЯОС не се е произнесъл по искането на жалбоподателката, направено с частната жалба за присъждане на разноски във въззивното производство- заплатена държавна такса в размер на 15.00 лв. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С постановеното по делото Решение № 62 от 10.10.2023 г. ТРС е признал за установено, че е налице нищожност на клаузите, касаещи допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ от Договор за потребителски кредит № 40001850955, сключен на 30.10.2020 г. между М. Д. Д. и „Профи Кредит България“ ЕООД, с които е предвидено заплащане от ищцата на сумите в размер на 850 лева и 1870 лева.

С решението ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София е осъден да заплати на М. Д. Д. от гр.***** направените по делото разноски в размер на 50.00 лв.2 заплатена държавна такса по сметка на ТРС и на ЕАД „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под номер 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, представлявано от адв.

Д. М. М.– управител– адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева.

След постановяване на решението и в срока за обжалването му, от процесуалният представител- пълномощник на ответника е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено от 1000.00 лв. на 200.00 лв. След извършената размяна на книжа, по тази молба ТРС се е произнесъл с Определение № 310 от 14.11.2023 г., като я е оставил без уважение. Определението не е обжалвано и е влязло в силва.

На 13.11.2023 г. по делото е постъпила молба вх. № 1131 от 13.11.2023 г. от ищцата М. Д., действаща чрез пълномощник- ЕАД „Д. М.“ гр. София, представлявано от адв. Д. М., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез допълването му и осъждане на ответника да заплати на ищцата, както следва: 15.00 лв. държавна такса, заплатена по сметка на ЯОС по възз. ч. гр. д. № 147/2023 г. по описа на ЯОС, както и още 50.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. за ССчЕ.

На 13.11.2023 г. по делото е постъпила молба вх. № 1132 от 13.11.2023 г. от ищцата М. Д., действаща чрез пълномощник- ЕАД „Д. М.“ гр. София, представлявано от адв. Д. М., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез допълването му и осъждане на ответника да заплати на ищцата 15.00 лв. държавна такса заплатена по сметка на ЯОС по възз. ч. гр. д. № 147/2023 г. по описа на ЯОС.

На 13.11.2023 г. по делото е постъпила молба вх. № 1135 от 13.11.2023 г. от ЕАД „Д. М.“ гр. София, представлявано от адв. Д. М., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез допълването му и осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално представителство по възз. ч. гр. д. № 147/2023 г. по описа на ЯОС, както и дължимото ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 200.00 лв.

След извършената размяна на книжа, по тези молби ТРС се е произнесъл с Определение № 339 от 30.11.2023 г., с което е оставил същите без уважение като неоснователни.

За да постанови този резултат, ТРС е приел, че по въпроса за претендираните разноски по въз.ч.гр.д. № 147/2023 г. по описа на ЯОС, въззивният съд се е произнесъл по отношение на разноските, като изрично е посочил, че с оглед изхода на въззивното производство отпада и необходимостта съдът да се произнася по въпроса за разноските поради липса на предпоставките на чл.81 от ГПК. ТРС е приел, че не е налице процесуална възможност да се произнесе и да пререши въпрос, който вече е решен с влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд, а освен това съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК по искането за разноски пред въззивната инстанция е следвало да се произнесе въззивния съд. В мотивите към обжалваното определение ТПС не изложил доводи и съображения относно останалите искания на страната за изменение на решението в частта за разноските.

От материалите по делото се установява, че в хода на производството по гр.д. № 227/2022 г. по описа на ТРС, единственото извършено от ищцата плащане е такова за държавна такса в размер на 50.00 лв., която е внесена на 30.08.2022 г. по сметка на ТРС. Не се установява ищцата да е заплащала допълнително сума в размер на 50.00 лв.- държавна такса, както и сума в размер на 100.00 лв.- депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, като така не е била назначава по делото.

3

В хода на производството ищцата е представлявана от пълномощник- Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, представлявано от адв. Д. М. М., като по гр.д. № 227/2022 г. по описа на ТРС /л.87/, е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата М. Д. и ЕАД „Д. М.“ гр. София, с основание и предмет: правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на изпълнително дело. Съгласно договора, правната помощ е предоставена на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Към молбата е представено доказателство за регистриране на ЕАД „Д. М.“ гр. София по ЗДДС.

С молба вх. № 907 от 13.09.2023 г., подадена от ищцата, действаща чрез пълномощника ЕАД „Д. М.“ гр. София, е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, с искане за присъждането им от ТРС, съгласно който списък ищцата претендира заплащане от ответната страна на следните разноски: 100.00 лв. заплатена държавна такса; 15.00 лв.държавна такса за частна жалба; 480.00 лв.- адвокатско възнаграждение да въззивното производство; 100.00 лв.- за счетоводна експертиза; 584.00 лв.. с ДДС- адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАДв. по първия иск и 584.00 лв. адвокатско възнаграждение по втория иск.

По възз.ч.гр.д. №147/2023 г. по описа на ЯОС, с което е отменено прекратителното определение от 06.10.2022 г. на ТРС, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ЯОС.