Решение № 10754 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10754 гр. ***, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110132499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на от Н. А. С. срещу "***.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 16.07.2019 г. баща й *** бил приет в реанимацията на *** по спешност в тежко състояние. Твърди, че на 31.07.2019 г., около 13:30 ч. със сестра си *** са посетили баща си в болницата, като лекарят на смяна ги е уведомил, че баща им е в много тежко състояние и скоро може да се очаква летален изход, а ищцата е предупредила лекаря, че същият ден ще пътуват със сестра си за гр.

***, където живеят и ищцата е оставила на дежурния лекар свой телефон за контакт, на който да бъде уведомена, в случай, че баща й почине. Преди това ищцата е искала от болницата телефон за връзка с реанимацията, но такъв й е бил отказан. След това ищцата, заедно със сестра си, са се прибрали в гр. ***.

На 02.08.2019 г. в 14:19 ч. ищцата е получила телефонно обаждане от служител на ***, със запитване защо не е прибрала трупа на баща си и предупреждение, че непотърсените в продължение на два дни трупове се предават за учебни цели. От обаждането ищцата научила, че баща й е починал на 31.07.2019 г. в 17:35 ч., но никой от персонала на болницата не я е уведомил за това, а на сестра й ***, която е отишла в *** да прибере трупа на баща си, са отказали да дадат епикриза, а единствено смъртен акт, а също така й е било отказано да види трупа на баща си. След обаждането ищцата се почувствала обидена и унизена от отношението на персонала на болницата и липсата на емпатия от служител на ответника при съобщаване за смъртта на бащата на ищцата, както и поради това, че не е уведомена за смъртта на баща си в продължение на два дни и че трупът на баща й е останал в моргата на болницата като непотърсен в продължение на два дни, което е обидно за честта и достойнството както на починалия, така и за близките му. Поддържа, 1 че съгласно действащата нормативна уредба болничното заведение е длъжно да уведоми близките на починалия за смъртта в течение на два часа от настъпването й, поради което бездействието на ответника се явява противоправно, а също така поведението на служителите на ответника противоречи на Кодекса на професионалната етика на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, поради което също се явява противоправно.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер като неоснователен и недоказан.

Признава, че бащата на ищцата е приет в *** на 16.07.2019 г. в интензивно отделение от друга болница – *** „****** в тежко състояние и е починал на 31.07.2019 г. в 17:35 ч. Посочва, че доколкото бащата на ищцата не е приет по обичайния ред, болницата не е имала данни за близките му, оспорва твърденията на ищцата, че е предоставила свой телефон за контакт на дежурен лекар. Твърди, че след смъртта на бащата на ищцата тялото му е било прехвърлено от отделение по кардиология в моргата на болницата, което е стандартна процедура. Доколкото пациентът е починал след изтичане на работното време на администрацията на болничното заведение, са започнали да издирват контакти на негови близки на следващия ден – 01.08.2024г., като са уведомили близките му в ранния предобяд на 02.08.2024 г. Оспорва твърденията на ищцата, че длъжностно лице на болницата е казало на ищцата, че непотърсени трупове се предават за учебни цели след 48 часа. Релевира в условията на евентуалност възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която в продължение на два дни не се е обадила в болницата, за да узнае за състоянието на баща си, макар да е била уведомена, че състоянието на баща й е критично. Оспорва наличието на противоправно и неморално поведение, както и твърдяната вина на служители на ответника и причинна връзка с твърдените от ищцата вреди. Направено е възражение за погасяване на вземането за законна лихва по давност.

С писмено становище по делото, третото лице помагач – ***, изразява мнение за носнователност на предявения иск, като сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на лечебното заведение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в почувствани от ищцата Н. А. С. обида и унижение, поради неуведомяване от страна на ответника *** за смъртта на баща й в продължение на два дни, както и поради отправено предупреждение от служител на болницата, че тялото на баща й ще бъде предоставено за учебни цели, ведно със законната лихва от 31.07.2019г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на 2 възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:

1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.);

2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа и тяхната отговорност по чл. 45 ЗЗД.

С изготвения проект на доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, фактът, че е налице възлагане на работа от страна на ответното лечебно заведение на негов служител, както и обстоятелството, че бащата на ищцата е приет в *** на 16.07.2019 г. в интензивно отделение от друга болница – *** „****** в тежко състояние и е починал на 31.07.2019 г. в 17:35 ч.

От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 1031/05.08.2019 г., изд. от Община ***, се установява, че ищцата Н. А. С. е дъщеря на *** – починал на 31.07.2019 г.

От приобщените по делото писмени доказателства – приложени по опис към ИЗ № 16570, вкл. Епикриза на ***, издадена от ***, се установява, че на 16.07.2019 г. в 14,17 часа, бащата на ищцата е постъпил в клиниката, с установен инфекциозен ендокардит на аортна клапа от болница „******, в тежко общо състояние и въпреки приложената терапия, състоянието му се е влошило. Наложило се е привеждането му в клиниката по анестезиология и интензивно лечение, където е починал на 31.07.2019 г. в 17:35 ч.

Не е спорно между страните (така изрично процесуалния представител на ответника в о.с.з. на 04.11.2024 г.), а се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че ищцата е „уведомена“ за смъртта на баща си, на 02.08.2024 г., чрез телефонно обаждане от неустановено по делото лице от администрацията (жена) – служител на ***. Служителят на ответната болница е задал на ищцата въпрос, дали няма да прибере тялото на баща си, което в противен случай ще бъде предоставено за учебни цели. Това обстоятелство се установява, от показанията на свидетеля *** – близък приятел на семейството, който е посещавал *** по време на престоя му в болницата и се е информирал за хода на лечението му. От показанията на този свидетел се установява, че заедно с ищцата са посетили *** на 30.07.2024 г., към който момент същият вече е приведен в КАИЛ. На следващия ден – 31.07.2024 г., св. ***, заедно с ищцата и нейната сестра – *** ***, отново са посетили баща си в клиниката по анестезиология и интензивно лечение при ответната болница, като са 3 получили уверение, че при промяна на състоянието му, ще бъдат уведомени незабавно.

Видно от л. 11 от Извлечение от книга за рапортите и наблюдение на болния от 16.07 до 31.07.2019 г. (л. 140 от делото), дежурният лекар – *** е констатирал смъртта на *** на 31.07.2024 г., в 17,35 часа, като е посочил, че в ИЗ липсва телефон на близките и същите не са уведомени.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на св. Р.

И. П. – началник отделение по „Кардиология“ към клиника „Вътрешни болести“ на ***, от които се установява, че докато пациентът е бил настанен в ръководеното от нея отделение (от 16.07. до привеждането му в КАИЛ на 26.07.2024 г.), често са провеждани разговори с неговите близки. От показанията на този свидетел се установява, че е налице пропуск при приема на този пациент, тъй като не е отбелязан телефон за контакт с близък, което не е обичайна практика в болницата и старшата сестра в отделението, е следвало да проконтролира обстоятелствата около приема, вкл. попълване на необходимите документи. Свидетелят изрично подчертава, че в случая не става въпрос за привеждане на пациент за продължаване на лечение, а същият се третира като нов пациент за болницата.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за безвиновно поведение, респ. съпричиняване от страна на ищеца за вредосносния резултат от забавеното уведомяване на близките на починалия, доколкото изцяло задължение на персонала на болницата (медицински или административен), е да следи за попълване на документите при прием на пациент и наличието на всички необходими данни, вкл. телефон за контакт с близките на лицето. Горното следва да бъде ценено критично и с оглед изявленията на св. П. за т.нар. „деликатен момент“ за попадане на пациенти „с връзки“, за които се знаело кои са и по тази причина, контактите „се изплъзват“ от описанията на ИЗ-то. В случая е налице неизпълнение на задължението от страна на служителите на ответната болница във връзка с нормативно установеното задължение за своевременно уведомяване на близките за смъртта на почналия пациент, съобразно разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съгласно цитираната норма, трупът на починал пациент престоява в болничната стая/стаята за хронично болни два часа, след изтичане на които, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение заедно с "История на заболяването" и епикриза, в случай че в лечебното заведение е създадено такова отделение или ще бъде извършена аутопсия. Съобразно текста на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт, смъртта, настъпила в лечебно заведение (извън случаите по чл. 5, т. 2), се установява от лекуващия лекар на починалото лице или от отговарящия за неговото лечение дежурен лекар, или от патоанатом, или от специалист по съдебна медицина, извършващ аутопсията, или при съдебномедицинския преглед на тялото на починалия. В случая неуведомяването в посочения срок е по причини от субективен, а не обективен характер /както се твърди/, доколкото пропускът, документите при прием на пациента да съдържат необходимата информация /вкл. телефон за контакт на близък/, респ.