Решение № 725 от 19.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. гр. Хасково, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100745 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Хасково, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

„Сакар“ № 2, представлявано от управителя Б. А. Ж., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Н. М., ЕГН:

**********, с адрес гр. **************, съдебен адрес: гр.**************, адв. А. П. от АК Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 102 от 04.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че предоставял на потребителите срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, като отношенията им се уреждали от публично известни общи условия, които били публикувани на неговата интернет страница.

В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество ежемесечно издавало фактури, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по тях следвало да бъдат заплатени в 30- дневен срок от датата на фактурата, като след изтичане на този срок потребителят изпадал в забава, поради което върху главницата се начислявала законна лихва.

Посочено е още в исковата молба, че ищецът предоставил на ответницата услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с партиден № 12045, находящ се на адрес: гр. **************, като в изпълнение на чл. 33, ал. 1 от ОУ издал фактури за стойността на доставените й услуги, които обаче не били заплатени в горепосочения срок. Предвид на това, върху главницата била начислена и съответната 1 законна лихва.

Поради неизпълнение на задълженията си за плащане, ответницата дължала сума в общ размер на 965,59 лева, детайлно разбита от ищеца в исковата молба по фактури, основание, размер и период - в табличен вид.

За неплатените фактури суми ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 244/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.

Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответницата била осъдена да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В законоустановения срок срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение било депозирано възражение от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящите искове.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповед за изпълнение № 102 от 04.02.2022г. по ч.гр.д. № 244 по описа за 2022г. на РС-Хасково, а именно: за сумата в общ размер от 965,59 лева, от които 860,49 лева - главница за ползване на ВиК услуги и сума в размер на 105,10 лева - лихва от датата на забава по всяка фактура до 28.01.2022г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (02.02.2022г.) до изплащане на вземането.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът С. Н. М. счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани. Признава, че тя действително била потребител на предоставената услуга по упоменатия в исковата молба партиден номер и адрес, но оспорва исковете, тъй като ежемесечно заплащала дължимите от нея задължения към ищцовото дружество. Поддържа се, че от представените копия от платежни документи за твърдения от ищеца период било видно, че ответницата била плащала задълженията си към ищеца. Въпреки изминалия период, тя била запазила няколко от касовите бележки, с които била заплащала дължимите ежемесечни суми. Доколкото фактури не и били връчвани, същата не знаела какви задължения има към ищеца. По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Петендира присъждане на разноски по делото като при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, искано от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в чл. 5, т. 6 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ при 2 неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а текстът на чл.37 гласи, че в случаяй, че потребителят има повече от едно просрочено задължение, същият може да заяви кое от тях погасява, а ако не го е сторил се погасява най-обременителното, при няколко еднакво обременителни – най-старото, а ако всички са възникнали едновременно задълженията се погасяват съразмерно.

Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредите на Глава III от ОУ. Така съгласно чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите, като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде служител и на ВиК оператора /чл.23, ал.4 от Общите условия/. В чл.23, ал.1 от ОУ е предвидена периодичността на отчитане на показанията на водомерите съответно по т.2 – за период не по-дълъг от 3 месеца, като срокът за отчитанена водомерите е определен от ОУ на най-малко 3 месеца - чл.23, ал.2, а в междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, опеределено въз основа на средния месечен разход за предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомера, изравнява количеството вода в съотвествие с реалното потребление - чл.23, ал.3. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по-дълъг от една година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от него и поне още един свидетел, след което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл.49.

Като писмени доказателства по делото са приети и представените от ответника общо 13 на брой системни/фискални бонове, според които ответникът е заплатил посочените суми в полза на ищеца по описани в същите фактури, а именно системен бон от 07.10.2021 г. за сумата от 0,69 лв.; системен бон от 08.11.2021 г. за сумата от 0,57 лв.; системен бон от 07.12.2021 г. за сумата от 0,53 лв.; системен бон от 07.10.2021 г. за сумата от 45,82 лв.; системен бон от 08.11.2021 г. за сумата от 35,24 лв.; системен бон от 07.10.2020 г. за сумата от 35,24 лв.; системен бон от 07.07.2020 г. за сумата от 1,84 лв.; системен бон от 07.07.2020 г. за сумата от 10,00 лв.; системен бон от 07.08.2020 г. за сумата от 20,00 лв.; системен бон от 09.09.2020 г. за сумата от 20,00 лв.; фискален бон от 07.04.2021 г. за сумата от 45,82 лв.; фискален бон от 08.02.2021 г. за сумата от 28,03 лв. и системен бон от 07.11.2020 г. за сумата от 0,69 лв.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 244 по описа за 2022 г. на РС -Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на 3 заявление с вх. № 1862/02.02.2022 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 102/04.02.2022 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лева за заплащане на държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 28.02.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.

От заключениeто на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, а и неоспорено от страните, се установява, че има открита партида № 12045 на името на С. Н. М., ответник в настоящото производство, за предоставени услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до имот в гр.**************, абонатен № **** и № на водомера ********. За предоставените услуги в периода за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. от страна на ищцовото дружество са издадени посочените и в исковата молба фактури, съответно са начислени лихви за забава по всяка една от тях, считано от изтичане на срока за плащането й до 28.01.2022 г. а именно:

Фактура № 5008997495 от 23.01.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 6.42 лева, с остатък за плащане 21.99 лева поради отразено такова от страна на длъжника в размер на 44.43 лева; Фактура № 5009036057 от 14.02.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 11.35 лева; Фактура № ********** от 11.03.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 10.92 лева; Фактура № 5009146730 от 13.04.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 10.37 лева; Фактура № 5009237469 от 26.05.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 9.65 лева; Фактура № 5009281991 от 22.06.2020 г. на стойност 60 лева, лихва в размер на 9.20 лева; Фактура № 5009325443 от 15.07.2020 г. на стойност 63 лева, лихва в размер на 9.26 лева; Фактура № 5009393180 от 18.08.2020 г. на стойност 68.05 лева, лихва в размер на 9.36 лева; Фактура № 5009449284 от 16.09.2020 г. на стойност 73.61 лева, лихва в размер на 9.53 лева; Фактура № 5009507303 от 15.10.2020 г. на стойност 73.61 лева, лихва в размер на 8.94 лева; Фактура № 5009577004 от 18.11.2020 г. на стойност 77.12 лева, лихва в размер на 8.63 лева; Фактура № 5009687560 от 15.01.2021 г. на стойност 45.66 лева, лихва в размер на 4.38 лева; Фактура № ********** от 16.03.2021 г. на стойност 35.24 лева, лихва в размер на 2.79 лева; Фактура № 5010295338 от 18.11.2021 г. на стойност 52.87 лева, лихва в размер на 0.56 лева; Фактура № 5010342928 от 14.12.2021 г. на стойност 49.34 лева, лихва в размер на 0.16 лева. Вещото лице е изчислило и общата стойност на издадените фактури, а именно – 898.50 лева, както и общия размер на законната лихва за забава върху задължението по всяка една от тях, считано от изтичане на срока за плащането й до 28.01.2022 г. на 111.52 лева както и че количествата на предоставените услуги, описани във фактурите съответстват на количествата, отчетени при отчета на измервателните уреди, а приложените единични цени и на одобрените такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.