Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1753 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10718/2022
Вид
Решение № 1753
Подписан
20.04.2023
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330110718 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на „Бевърли“ ООД ЕИК 126078975, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. “Патриарх Евтимий“ бл.1, вх. Г, ап.6, представлявано от у. В. К. С., със съдебен адрес: ....., против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, и с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с предявен отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Според фактите в исковата молба, ищцовото дружество е потребител на електроенергия с клиентски номер .... за обект, находящ се в ...... с измервателна точка /ИТН/ ..... На 26.01.2022г. при извършена проверка на измерването на електрическа енергия на обекта било констатирано, че електромерът бил повреден. В следствие на това допълнително била начислена сумата от 4 052.87 лева. Изложени са обаче доводи , че въпреки изменението на ПИККЕ и предвидената в чл.48 корекционна процедура, на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, същата не следвало да бъде прилагана като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, тъй като се ангажирала отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което предвиждането й било правомощие единствено на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР. По тези съображения, според ищеца, начислената му във фактура № 8272599430/08.03.2022г. сума в размер на 4052.87 лева, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно периода от 04.12.2021г. до 26.01.2022г. била недължима поради начална липса на основание за начисляването й.

1

С тези мотиви се иска от съда да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 4052.87 лева с ДДС, представляващи корекция на сметка за минал период от време ( от 04.12.2021г. до 26.01.2022г. ) , за която сума е издадена фактурата 827259943/08.03.2020г., и да се присъдят направените по делото разноски .

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Излага допълнителни факти :

На 26.01.2022г. при извършена проверка на електромер № ...., отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което консумираната електрическа енергия не можело да бъде отчетена. За извършените действия бил съставен констативен протокол № 656822 от 26.01.2022г., като бил изготвен в присъствието на представител на клиента. Протоколът бил подписан от посочените лица.

Позовава се на наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.1 Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ , 2019г.), според които оператора на мрежата има право на такова преизчисление, като било начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 17 941 kWh. Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по опредЕ.та от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, за период от 53 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 4052.87 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 53 дни, като първата дата - 04.12.2021г. представлявала датата на последния отчет на електромера, съгласно извадка от системата за дистанционен отчет, като след тази дата до датата на демонтажа на процесния електромер не били фактурирани количества електрическа енергия освен процесните 17 941 kWh. Последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер 26.01.2022г. За посочената сума била издадена фактура № 8272599430 от 08.03.2022г., изпратена на ищеца с писмо с изх. № 9706137/08.03.2022г. и получена от него съобразно представените с исковата молба доказателства. Твърди наличие на нормативно основание за начисляване на процесната сума, като в тази връзка се сочат нормите на чл. 51 и 56 от ПИКЕЕ.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски .

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение , че с оглед записания в констативния протокол дефект на електромера и това , че същия е спрял подаването на данни към средствата за дистанционен отчет, консумираната електроенергия не се е отчитала по електромера с фабричен номер ... , монтиран на ИТН ... Методиката на чл. 52 ал.

1 т. 3 от ПИКЕЕ е била правилно приложена , количеството на допълнително начисленото електричество е правилно остойностено по действащите цени на КЕВР.

2

По фактите:

Безспорно е, че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за небитови цели, а ответникът е оператор на електрическата мрежа, към която е присъединен обекта на ищеца, с адрес...., като към датата на проверката, доставяното до имота количество електричество е измервано от електромер с фабричен номер № .., монтиран на измервателна точка номер /ИТН/ ...

Установява се от констативния протокол , че на 26.01.2022г. при извършена проверка на измерването на електрическа енергия на обекта било констатирано, че електромерът бил повреден – дисплеят му бил изгаснал, а самият електромер спрял да подава дистанционно данни към базата данни на ответното дружество. Макар да е изходящ от страна частен документ, констатациите в него са потвърдени от разпита на свидетеля В., при което съдът кредитира записаните в протокола факти като осъществени. В този смисъл е и заключението на вещото лице , което също се възприема като годно доказателство – то е обективно и компетентно изготвено и по делото няма данни , който да му противоречат.

Тъй като кредитира заключението, гласните доказателства и протокола , съдът приема и това , че електромера е дал дефект, довел до неотчитане на количеството на преминалото през него в периода 04.12.2021г. до 26.01.2022г., 53 календарни дни , електричество.

Ищецът не оспорва нито извършването на проверката , нито констатациите в същата, включително това , че при проверката е присъствал представител на абоната и протокола за проверката е подписан от него .

Установява се от справката за коригиране на сметката за електроенергия на л. 15 от делото, че с оглед протокола , ищецът преизчислил със задна дата стойността на доставеното количество електричество съобразно чл. 52 ал. 1 т . 3 от ПИКЕЕ, като за разликата издал и фактурата № 8272599430/08.03.2022г. сума в размер на 4052.87 лева с ДДС.

По правото:

Чрез отрицателния установителен иск по смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК , ищецът релевира правоизключващите и/или правопогасяващите си възражения против твърдяното насрещно притезание на ответната страна. Затова и съобразно общите правила на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК, тежест да докаже съществуването на това притезание носи ответника като негов титуляр , който черпи права от съществуването му.

По силата на чл. 83 ал. 1 т . 6 от Закона за енергетиката и във връзка с чл. 56 от предвидените там нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн.

ДВ бр. 35 от 30.04.2019г, които са били в сила към датата на проверката, оператор на електрическа мрежа има право на иск за стойността на електричеството, доставено, но неотчетено при несанкционирано свързване към мрежата или манипулация на средството за търговско измерване. Хипотезата на чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ предполага да се докаже от ищеца: 1. че е оператор на електрическа мрежа , тоест, дружеството - ищец разполага с лиценз за съответните дейности на територията на Димитровград, обстоятелство, от което зависи легитимацията му като притежател на спорното притезание; 2. че средството за 3 търговско измерване не мери изобщо, или измерва с грешка извън допустимата, при което полученото от консуматора количество енергия не е било мерено чрез средство за търговско измерване, или част от употребеното количество не е измерена поради манипулация на това средство, и 3. че са спазени нормите на раздел ІХ от коментираните правила, и в частност - методиката на изчисление на доставеното количество електричество, избрана и приложена съответно към спецификата на неотчетеното количество електричество.

Тъй като манипулацията на електромера или схемата му на свързване се върши без знанието на оператора на мрежата или доставчика на електричество на крайните потребители, без значение за изхода на спора по чл. 56 от ПИКЕЕ е дали отношенията между консуматора и оператора или доставчика са предварително уредени по друг начин, напр. чрез договор, респ., неотносимо към предмета на този спор е това , дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, а именно – в общите условия да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следва да се има предвид също така, че първоначално формираната в тази насока практика на съдилищата визираше общите условия на договорите, сключвани от доставчиците, а не от разпределителното дружество. Затова отговорността по чл. 56 от ПИКЕЕ има за цел единствено избягването на неоснователно обогатяване на консуматора на неотчетеното електричество, при което според новата позитивноправна уредба, отговорността на ползвателя на мрежата е по принцип обективна и безвиновна. Затова , за да възникне правото на оператора на мрежата да получи презюмираната стойност на неотчетеното количество електричество , не е необходимо да се установява човешко поведение като причина за дефекта на средството за търговско измерване , а още по – малко , авторството му или вина при деянието.

Така или иначе , настоящият състав споделя виждането, че нарушението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е пречка за извършване на корекция на сметка, а само такава потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. (решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г. о. и др. ).

Не се отрича и нормативната сила на коментираните правила, доколкото са издадени от коментентен орган съобразно предвидената законова делегация след измененията на чл. 82 ал. 1 т . 6 от ЗЕ през 2018г.

Тоест, съществува нормативно основание за извършване на т. нар . „едностранна корекция на сметките „ в отношенията между страните.

На съда е служебно известно, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, разполага с лиценз за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07 от 13.08.2004 г., издадена от КЕВР за територията на няколко области, вкл. област Хасково. На свой ред, ищцовото дружество като краен потребител попада под дефиницията "ползвател на мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ, доколкото не се спори между страните да е титуляр на партидата при ответника и ползвател на енергоснабдения имот.

За да може да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното 4 дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ.

Съставен е констативен протокол, подписан от представител на оператора и от присъствалия при проверката служител и/или представител на ответното дружество , като в протокола фигурира подпис на присъстващото лице ( в този смисъл са и показанията на свид. В.). Затова протоколът е редовно връчен, твърдение на ответното дружество, което съдът споделя. Разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ е спазена, включително по отношение на предвидения в четвъртата му алинея срок.

Тук съдът обаче следва да отбележи, че оператора на мрежата твърди да е изчислил количеството на фактурираното електричество по реда на чл. 52 ал. 1т . 1 от ПИКЕЕ – по приоритетния ред на чл. 39 ал. 4 и 5 от ПИКЕЕ, доколкото така е записано в справката за преизчислените количества.