Решение № 7 от 28.05.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Трявна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. И.а като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20264240200002 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПроВиДенс 2015“ЕООД, представлявано от П. Н. П., против Наказателно постановление №867062-F860210/12.12.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Административно наказващият орган неправилно определил административното нарушение, тъй като се касаело за извършена търговска продажба, без да е издадена съответна касова бележка.

Ето защо санкцията, която следвало да бъде наложена, следвало да е по чл.185 ал.1 ЗДДС. Отделно от това не била обсъдена тежестта на нарушението и на дееца, като не било прието, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Случаят бил именно такъв, тъй като при извършената проверка не са установени други нарушения, а установеното нарушение е за първи път. Наложеното административно наказание било несправедливо и не съответствало на целите му.

Претендира се в жалбата отмяната на издаденото наказателно постановление.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г. Н. като процесуален представител, поддържа депозирана жалба с изнесените в нея доводи.

В открито съдебно съдебно заседание ответникът по жалба, чрез упълномощения юрисконсулт Ц., оспорва подадената жалба, като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя „ПроВиДенс 2015“ЕООД, представлявано от управител П. Н. П., е съставен АУАН №F860210/19.11.2025 г. от старши инспектор по приходите П. Р. Т., в присъствието на свидетелите И. С. Е. и Х.

И. Д.-Х., за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, а именно за това, че: При извършена проверка на 15.11.2025 г. в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – коктейл бар „*******“, находящ се в гр. Т. ,ул.********* №*, стопанисван от „ПроВиДенс 2015“ЕООД, е установено, че дневният оборот на монтираното в обекта фискално устройство DP150, с индивидуален номер на фискалното устройство DT758876, индивидуален номер на фискалната памет 02758876, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 143,00 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 156,20 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства от П. С. Н. на длъжност „барман“. Според АУАН, фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като установената промяна в касовата наличност е в размер на 13,20 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. С това в АУАН е прието, че „ПроВиДенс 2015“ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност въвеждане на пари в касата на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми.

2

АУАН е връчен на 19.11.2025 г., на управителя на „ПроВиДенс 2015“ЕООД – П. Н. П., без направени възражения.

Възражения срещу съставения АУАН нарушителят е депозирал до Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово на 24.11.2025 г. В тях е посочил, че разликата в касовата наличност представлява сума, предоставена на бармана от доволни клиенти, която той е оставил в касата.

Въпреки възраженията, срещу „ПроВиДенс 2015“ЕООД е издадено НП №867062-F860210/12.12.2025 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС вр. чл.185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. В НП нарушението е описано по идентичен с АУАН начин. Според НП, нарушението не води до неотразяване на приходи.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства относно установената разлика в касовата наличност в размер на 13,20 лв. в стопанисвания от жалбоподателя „ПроВиДенс 2015“ЕООД обект се потвърждават от приложените писмени доказателства, а именно: протокол за извършена проверка в обект от 15.11.2025 г.; дневен отчет от 15.11.2025 г. на фискално устройство и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, както и показанията на свидетелите П. Р. Т., И. С. Е. и Б. М. Б..

В показанията си разпитаният като свидетел П. С. Н., който е лицето, работило като „барман“ в момента на проверката, твърди следното: В началото на работата му в касата имало парични средства, тъй като минал някакъв познат на управителя П., който оставил 10,00 евро на свидетеля, за да му ги предаде. Тъй като нямало къде да ги сложи, ги оставил в касата. Когато получавал „бакшиш“, процедирал по различен начин. По-големите суми си ги прибирал веднага, а по-малките оставял в касата. В случая, в касата нямало суми от оставен „бакшиш“.

3

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ съгласно заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, упълномощаваща началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание разпоредбата на чл.185 ЗДДС.

В хода на административно наказателното производство не се констатира от съда да са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които да обосновават отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС. Посочената като нарушена разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредбата регламентира, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

В случая по делото е безспорно, че при извършената на 15.11.2025 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект е установено, че дневния отчет от монтираното в обекта ФУ сочи като дневен оборот сумата от 143,00 лв., докато фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 156,20 лв., при което се появява положителна разлика в касовата наличност в размер на 13,20 лв., която сума е въведена в касата, но без да е регистрирана операция „служебно въведени“ суми в касата, с което от обективна страна е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл.33 ал.1 от Наредбата. Дали причината за констатираната разлика в касовата наличност е сочената от 4 жалбоподателя – невърнато ресто при продажбите на предлаганите в обекта продукти, или е заявената от свидетеля П. Н. – получена от познат на управителя парична сума, с цел да бъде предадена на него, е без правно значение за съставомерността на деянието от обективна страна. Във всеки от тези случаи е следвало да бъде регистрирана операцията „служебно въведени“ суми в касата, което не е сторено.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че след като за нарушението, за което е санкциониран с атакуваното наказателно постановление, е наложена и ПАМ запечатване на обект, то това води до налагане на две административни санкции спрямо него и е основание за отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.186 ал.1 ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ запечатване на обект за срок от 30 дни се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Касае се до две отделни производства – по ЗАНН и по АПК, които са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, без да съставлява административно наказание и няма санкционен характер, за разлика от наказанията, налагани в хода на административнонаказателно производство, каквото е настоящето.

В случая съдът не счита, че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя не разкрива белези, които да го характеризират като деяние с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на административни нарушения от този вид.

Деянието не е резултатно, поради което не е необходимо да е довело до настъпване на неблагоприятни последици. Достатъчно е наличието на бездействие, за да възникне административно-наказателната отговорност на търговеца, невъвел с посочената операция съответна сума. При преценка дали е налице маловажен случай съдът съобрази и следните обстоятелства:

Данните по делото сочат, че проверката от служителите на НАП е извършена и нарушението е констатирано в началото на работата в обекта – коктейл бар „*******“. Съотнесена към общия дневен оборот в размер на 143,00 лв., установената положителна разлика във фактическата касова наличност от 13,20 лв. показва, че невъведената сума представлява приблизително 9% от 5 дневния оборот. Тези две обстоятелства съдът счита, че дават достатъчно основание да се приеме, че извършеното от жалбоподателя не представлява „маловажен случай“.

За извършеното от него нарушение, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. с чл.185 ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната санкционна разпоредба, когато за нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, т.е. имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв., като наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер от 1000,00 лв., поради което не са налице основания за неговото изменяване.

Поради всичко изложено по-горе съдът намери, че като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Разноски:

Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая, с оглед изхода на делото, правото на разноски принадлежи на ответника по жалба.

Ответникът по жалба не е направил разноски по делото. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл.63д ал.5 вр. ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждението в размер на минималния предвиден в закона, който е 66,47 €. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.