Определение № 51477 от 19.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51477 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110157635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „фирма“ АД.

Ищецът твърди, че на 11.12.2023г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 619704, като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 2,63лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Посочва, че още със сключване на договора му е начислена неустойката, като общо дължал по кредита 532,13лв.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на разходите по кредита. Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и приложение № 3, с което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“.

Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия, които по принцип били безвъзмездни.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 4 от приложение № 5 към договора и приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5лв. като част от вземане в общ размер от 118,80лв., представляваща получена без основание сума.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита, че установителните искове са недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от тях. Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича описаните клаузи да са нищожни. Излага подробни съображения за неоснователност 1 на претенциите. Прави искане за съединяване на настоящото дело с други две дела по описа на СРС.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът намира следното:

Предявените установителни искове са допустими, като за ищеца е налице правен интерес от установяване действителността/недействителността на клаузи от договора, пораждащи задължение за него за плащане на парични суми, с оглед отричане възможността на кредитора да ги претендира. Ето защо, доводите на ответника в обратна насока са неоснователни.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба съдържание, както и на приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със закона и добрите нрави, както и заобикаляне на закона; плащане на сума по договора в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им уговаряне, както и годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен описания договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, ведно с приложенията към него, както и че уговорената сума е отпусната на ищеца.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие от договора за кредит, погасителни планове, приложения и т. н. е неоснователно, тъй като същите са представени и от двете страни по делото.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ е неоснователно. Други договори между страните нямат отношение към настоящия спор, а и ищецът може самостоятелно да се снабди с информацията от БНБ без да му е необходимо съдействие от съда.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с гр. д. № 52814/2024г. и № 56783/2024г. по описа на СРС е неоснователно, тъй като настоящото дело е последно образувано и евентуалното съединяване следва да бъде извършено по най-ранното, в случая № 52814/2024г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2025г. от 10:35ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно 2 уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3