Решение № 6184 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6184 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100513007 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С решение № 9848/28.05.2025год. постановено по гр.дело № 60483/2023год. по описа на СРС , МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК: 000695324 е осъдено да заплати на „ОМНИКАР АУТО"ООД, ЕИК : 115013855, следните суми: 2 948,02 лв., представляващи сбора от възнагражденията с включен ДДС, дължими на основание чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.268,ал.1 ТЗ за извършените от ищеца през периода 01- 31.08.2023г. „сервизни дейности по извънгаранционно обслужване – смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, консумативи” на притежавани от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото дружество в изпълнение на сключен между страните Договор № УД-03-23/12.09.2018г., за които били издадени десет фактури № 2000514157/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514160/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514161/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514162/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514165/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514158/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514170/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514194/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № 2000514196/ 12.09.2023г. (за 313,27 лв), и 24,27 лв. , представляващи сбор от мораторни лихви по чл.86,ал.1 ЗЗД върху възнагражденията по посочените десет фактури общо за периода от 28.09.2023г. с последващо натрупване от датата на падежа на всяка фактура – 13.10.2023г. до 02.11.2023г. , заедно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба- 03.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 792,92 лв. , представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково дело – платените държавна такса за исковата молба и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Министерство на отбраната ,представлявано от Министъра на отбраната.Развити са съображения за 1 недопустимост на съдебното решение ,поради липсата на мотиви по съществото на спора,тъй като първоинстанционния съд следвало да изложи такива ,а не да препраща към несъществуваща сила на пресъдено нещо ,което въззивника приравнява на произнасяне по непредявен иск.Изложени са и доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в мотивите си първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, касаещи относно обхвата на текущата сервизна поддръжка и сервизното обслужване съгласно сключения между страните договор УД-03-23/12.09.2018 г. Процесният договор бил именно договор за обществена поръчка и имало неяснота относно правното основание, на което изпълнителят може да претендира заплащането на сервизното обслужване от ответника. Моли съда да постанови решение ,с което да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за произнасяне по предявения иск,алтернативно да отмени същото и постанови ново ,с което отхвърли изцяло претенциите.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Омникар Ауто“ ООД , чрез адв. Т. К., с доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Моли се оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от „Омникар Ауто“ ООД чрез адв. В. К. срещу Определение № 37217/05.09.2025год. по делото ,с което е оставено без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излага ,че този акт на съда е неправилен и моли да бъде отменен.В производството било поискано присъждане на разноски в размер на 1 560лв., за направата на които били представени доказателства .В представения списък за разноски била допусната фактическа грешка и било посочена по-малък размер на адвокатското възнаграждение от 625лв.Моли съда да постанови определение ,с което да отмени атакуваното и уважи направеното искане за присъждане на разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Министерство на отбраната ,чрез процесуален представител юрк.Д.Н. ,в който същият намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

При преценката за допустимостта на въззивната жалба Софийски градски съд съобрази, че същата е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страни, която има правен интерес да обжалва решението в осъдителните му части.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 216 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Предявени са пред СРС от „ОМНИКАР АУТО"ООД срещу МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА осъдителни искове с правно основание в чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД ,за заплащане на сумата от 2 948,02 лв. , представляващи сбора от възнагражденията с включен ДДС, дължими за извършените от ищеца през периода 01- 31.08.2023г. „сервизни дейности по извънгаранционно обслужване– смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, консумативи” на притежавани от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото дружество в изпълнение на сключен между страните Договор № УД-03-23/12.09.2018г.,както и сумата от 24,27 лв, представляващи сбора от мораторните лихви върху възнагражденията по същите фактури общо за периода от 28.09.2023г. с последващо натрупване от датата на падежа на всяка фактура до 02.11.2023г.

В исковата молба ищецът твърди ,че през периода 01-31.08.2023г. е извършил „сервизни дейности по извънгаранционно обслужване – смяна на масла, филтри, предпазители , уплътнение пробка картер , консумативи” на притежавани от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото дружество в изпълнение на сключен между 2 страните Договор № УД-03- 23/12.09.2018г., за които били издадени десет фактури № 2000514157/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514160/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514161/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514162/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514165/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514158/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514170/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № 2000514194/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № 2000514196/ 12.09.2023г. (за 313,27 лв) , изброени в Приложение № 1 към исковата молба, на обща стойност 2 948,02 лв.Ответникът не платил дължимите възнаграждения за извършените дейности, поради което ги дължи заедно с лихви за забава от датата на падежите на всяка от фактурите до 02.11.2023г.

Ищецът твърди ,че предоставените сервизни дейности, удостоверени не са включени в гаранционното обслужване на автомобилите , уговорено в договора Договор № УД-0323/12.09.2018г. между страните , поради което възнагражденията за тях не са част от общото възнаграждение , уговорено с този договор , а са самостоятелни.

В депозирания в срока по мл.131 от ГПК писмен отговор ,ответникът оспорва предявените искове .Счита, че в договора за доставка на леки автомобили № УД-0323/12.09.2018г. изрично е направено разграничение между гаранционно отстраняване на несъответствия по автомобилите и сервизна/техническа поддръжка. Изтъква, че ищецът „Омникар Ауто“ ООД се е задължило в чл. 12 от договора да осъществява текуща поддръжка и сервизно обслужване на МПС за срока на гаранцията. Сочи че в чл. 5 от договора в цената предложена от изпълнителя се включват абсолютно всички разходи и възнаграждения по предмета на договора като част от предмета на договора е именно и сервизното обслужване на автомобилите.

В първата инстанция са приети писмени доказателства, допусната е и приета САТЕ.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите на ищеца като е приел ,че за ответника като възложител са възникнали задълженията по чл. 266,ал.1 ЗЗД за плащане на дължимите възнаграждения по десетте процесни фактури на обща стойност 2 948,02 лв. с включен ДДС. Прието е че ответникът не оспорва издаването на тези фактури от ищцовото дружество , получаването на всяка от фактурите от МО , съдържанието на тези фактури , както и извършването на дейностите , описани в тях.Спорът според първия съд е относно това ,дали сервизните дейности са включени в уговорената обща цена по сключения между страните Договор № УД-03-23/12.09.2018г. , или подлежат на самостоятелно плащане от ответника като собственик на автомобилите , доставени му от ищеца по силата на същия договор.След като е обсъдил приетото по делото заключение по САТЕ ,според което вписаните в процесните десет фактури сервизни дейности – „подмяна на масла ДВГ и скоростна кутия , подмяна на маслен и въздушен филтри, филтри на купе, подмяна на спирачни накладки и спирачни дискове” касаят „техническото обслужване на автомобилите” , извършването им е необходимо и задължително „за нормалната експлоатация на превозните средства” и се осъществяват в оторизирани сервизи,СРС е формирал извод ,че тези сервизни дейности като част от техническо обслужване на автомобилите , доставени по Договора № УД-03-23/12.09.2018г. между страните, не са включени в гаранционното обслужване по този договор , т.е. подлежат на самостоятелно плащане от ответника , като е зачел и силата на пресъдено нещо на първоинстанционното съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав и с въззивното решение № 38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№ 10827/2021г. на СГС, ІV-Б въззивен състав.

При служебната проверка на решението, което предвид постъпилата жалба е оспорено в цялост, извършена на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 3 ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно СРС е сезиран с искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на неизплатено възнаграждение по договор за сервизно обслужване и лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение. Настоящият състав счита, че нормите на чл.258 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД са приложимите материални разпоредби към процесните правоотношения ,предвид че между страните е налице облигационна връзка ,възникнала по силата на договор с предмет: сервизно обслужване на л.а., извършване на възложеното сервизно обслужване и приемане на изработеното от възложителя.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, т. е. за сключването му не е необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадане на двете насрещни волеизявления - предложение и приемане. Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок,а поръчващият е длъжен да приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци;

Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, т. е. да реализира правата си да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението или да развали договора.