Решение № 3740 от 11.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3740 гр. Варна, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20263110105604 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от молителката С. Д. Г. ЕГН ********** с адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „К." **, тел. ********** срещу отв. И. Д. Г. ЕГН **********, с правно основание по ЗЗДН.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита, а именно: Молителката съобщава, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на бившия й съпруг И. Д. Г. ЕГН **********, адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „М.“ *, изразяващо се в емоционално и психическо насилие, както и принудително ограничаване на личния живот, свобода и права:

На 07.05.2026 г., сутринта, около 9:00- 9:30 часа, молителката излага, че е отишла до този магазин, който се намира на около 200 метра от дома й, и на който обичайно тя пазарува. Ответникът е бил отвън, като вече е бил пиян. Ответникът поискал от молителката да му купи лимонада, като от страх последната му купила такава. Тогава ответникът на висок тон й заявил „ако не ми доведеш сина до 5 минути, ще дойда у вас“.

Възприела го, като заплаха. Малкият й син, който е на 23 год., сочи че е с тежка умствена изостаналост/не говори и не разбира/, и е поставен под запрещение, като тя му е настойник.

Сочи, че когато ответника е пиян, тя избягва да го среща, тъй като синът й не разбира и се плаши от поведението му. Молителката сочи, че си е тръгнала, но когато се прибрала, заключила входната врата, като предупредила майка си, с която живеела, че ответника може да дойде. Действително, съпругът й пристигнал малко по-късно и започнал да крещи и да блъска по вратата, като се опитвал да я изкърти. Викал, че ако не му отворят вратата, ще прескочи мрежата и действително го направил. Като влязал в двора, започнал да крещи и да блъска по прозорците и по вратата. Заплашил, че ще ги запали живи. Майка й се обадила на тел. 112, от телефона на молителката с номер **********, а молителката сочи, че е отишла отвън при ответника, за да се опита да го успокои, за да не счупи нещо. Той отново поискал 1 да види сина им и молителката се съгласила, като го извела навън. Синът им седял стреснат, на един диван отвън, а ответника го гледал. После ответника е поискал молителката да му направи чай, поискал също от последната пари и цигари. Молителката сочи, че е изпълнила исканията му от страх, като ответника е останал в двора. След около половин час, пристигнали полицаи от Д. Ч. и му наредили да излезе извън двора, като му казали че няма право да влиза там. Ответникът излязъл, но отвън отново се развикал и продължил да обижда с думи молителката, майка й, като ги наричал „курви“. Пристигнала и линейка, питали ответника какво е употребил, като тогава молителката чула той да казва: „алкохол и кокаин“. Поискали да го откарат, но той казал, че ще се прибере у дома си. Същият ден, след обед, около 16:00 часа, молителката излага, че ответникът отново пристигнал при нея и започнал да вика на вратата й. Молителката го помолила да си отиде. Той отново поискал чай и вафла. Молителката сочи, че от страх, отново го е пуснала в двора и му направила чай, а майка й отново позвънила на тел. 112, от телефона на молителката. После молителката се обадила на брат си, който живеел в селото. Брат й пристигнал и извел ответника от двора им, след което последния си заминал. После пристигнали полицаите, но ответника вече си бил тръгнал.

На другата сутрин 08.05.2026 г., се сочи, че ответника отново е посетил молителката. Викал на вратата й. Поискал да му зареди телефона и да му направи чай.

Молителката се съгласила привидно и когато влязла в дома си, се обадила на съседа й да дойде. След като той пристигнал, ответника си тръгнал. За този случай, молителката сочи, че е подала жалба в РП-Варна.

На 04.08.2026 г., около 15:00 часа, се сочи от молителката, че ответникът й се обадил от немски номер, като й заявил следното: "Слушай ме добре, идвам си в петък и ако не ми дадеш сина да го видя, този път ще вляза в къщата, и нали знаеш какво правя...".

Молителката затворила телефона, след което се обадила на полицията в Д. Ч., като от там я посъветвали, да подаде молба за защита.

С оглед гореизложеното, е сезирала съда с искане по ЗЗДН.

По делото е издадена заповед за незабавна защита срещу И. Д. Г. ЕГН **********, адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „М." * , с мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.

1, т.3 и т.4 ЗЗДН1 до приключване на делото с влязло в сила решение, като:

-е задължен И. Д. Г. ЕГН **********, адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „М." *, да се въздържа от домашно насилие над молителката С. Д. Г. ЕГН ********** с адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „К." **, тел. **********;

-забранено е на И. Д. Г. ЕГН **********, адрес: село С. О., община Д. Ч., ул.

„М." *, да доближава молителката С. Д. Г. ЕГН ********** с адрес: село С. О., община Д.

Ч., ул. „К." **, тел. **********, жилището, в което живее в момента, находящо се на адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „К." **, както и магазин за хранителни стоки, находящ се в село С. О., община Д. Ч., ул. „О.“ и други места, които посещава молителката;

- забранено е на извършителя И. Д. Г. ЕГН **********, адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „М." *, да осъществява контакт с молителката С. Д. Г. ЕГН ********** с адрес: село С. О., община Д. Ч., ул. „К." **, тел. **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката декралира извършените от ответника актове на домашно насилие спрямо него, изразяващи се в осъществяване на емоционално и психическо насилие, както и 2 принудително ограничаване на личния живот, свобода и права.

Представени са по делото като доказателства: Решение за развод № 173/18.01.2023 г. по гр.д.№***/*** г. по описа на ВРС, 33 състав; постъпила на 10.08.2026 г.

Справка за съдимост вх. № 63496, от която е видно, че лицето И. Д. Г. е осъждано; писмо от Дирекция 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от N. K. I. на 14.09.2026 г. в 14:46:39 ч., G. D. N. на 14.09.2026 г. в 15:24:55 ч., RAYONEN SAD - VARNA на 14.09.2026 г. в 15:24:59 ч. „Национална система 112-МВР“, Районен център 112Варна, в което е посочено, че след извършена проверка в АИС на РСП на Национална система 112 е открито следното обаждане: - в 11.09 часа на 07.05.2026 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер **********, регистриран с електронен картон с номер 261678566; - в 11.24 часа на 07.05.2026 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер **********, регистриран с електронен картон с номер ***; - в 17.17 часа на 07.05.2026 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер **********, регистриран с електронен картон с номер ***. Приложено е CD с 11 файла с електронни картони и 3 бр. аудиозаписи; справка от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, от която е видно, че в болничната информационна система няма данни лицето И. Д. е бил хоспитализиран двукратно за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – гр. Варна от 2025 г., като периодите са били от 12.11.2025 г. до 27.11.2025 г. и 08.05.2026 г. до 15.05.2026 г., във Втора психиатрична клиника. Към писмото са приложени по 1 брой заверено копие на епикризи от хоспитализациите на лицето И. Д. Г.; писмо от Районна прокуратура – Варна, ведно за водено срещу ответника досъдебно производство № 3100/2026 г. по описа на Четвърто РУ-Варна, за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.

Разгледана по същество, същата е напълно основателна.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да докаже, че на посочените дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че са налице достатъчно данни да се приеме, че ответникът е осъществил твърдените от молителката актове на домашно насилие на посочените в молбата дати. От фактическа страна се установява, че на 07.05.2026 г., ответникът И. Г., след употреба на алкохол и наркотични вещества (кокаин), е извършил тежки прояви на агресия спрямо молителката и семейството . Същият първоначално е отправил вербални заплахи пред търговски обект, а впоследствие е нахлул в двора на адреса на молителката в с. С. О., прескачайки оградата. Ответникът е крещял, блъскал по вратите и прозорците и е отправил пряка закана с думите, че „ще ги запали живи“, с което е предизвикал основателен и силен 3 страх за живота им. Изложената от молителката фактология, се подкрепя по безспорен начин от служебно изисканата справка от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център 112 – Варна. От същата е видно, че на 07.05.2026 г. са приети три последователни спешни повиквания от телефонния номер на молителката (в 11:09 ч., 11:24 ч. и 17:17 ч.), за които са приложени аудиозаписи и електронни картони. На адреса са пристигнали екипи на МВР – Д. Ч. и Центъра за спешна медицинска помощ. Агресивното поведение на ответника е продължило и на следващия ден – 08.05.2026 г., когато отново е посетил дома на молителката и е смутил спокойствието с викове. Последвалата непосредствено след инцидентите хоспитализация на ответника във Втора психиатрична клиника при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, за периода от 08.05.2026 г. до 15.05.2026 г. потвърждава неговото лабилно психично състояние и склонност към агресия, катализирана от злоупотреба на вредни субстанции. На 04.08.2026 г. е осъществен нов акт на емоционално насилие, чрез заплашително телефонно обаждане от немски номер.

Както се посочи по-горе, всеки акт на психическо, физическо и емоционално насилие спрямо посочените в ЗЗДН лица, е такъв на домашно насилие.

Предвид липсата на насрещно доказване от ответника и категоричния характер на писмените доказателства от НС 112 и медицинското заведение, молбата следва да бъде уважена, като бъдат наложени кумулативни и строго рестриктивни мерки за защита.

При преценка на обществената опасност на извършителя и реалния риск от ескалация, съдът съобрази и представената Справка за съдимост. Ответникът И. Д. Г. е осъждан с влязло в сила на 06.06.2024 г. споразумение по НОХД № *** на РС – Варна за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода“, отложено с три години изпитателен срок. Описаните по настоящото дело прояви на домашно насилие, са извършени изцяло в рамките на този изпитателен срок, което характеризира дееца като лице с висока степен на незачитане на правовия ред и чуждите права.