Решение № 593 от 22.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2023363010**** по описа за 2023 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „******“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“*********“ № ***, представлявано от Д Ш и П Д, чрез адв. Д Е от САК със съдебен адрес гр.С, ул.“Св.Св.*********“ № ** ет.4 срещу М. А. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“********“ № ** вх.1, ет.5, ап.**

В исковата молба се сочи, че между “******» АД и ответника бил сключен Договор за кредитна карта № ****** от **/**/****г. На **/**/****г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като по този начин е изпаднал в забава. С оглед на просрочието, банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата **/**/****г., което било обявено на длъжника чрез връчване на Покана за доброволно изпълнение по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Освен неиздължената главница в размер на 2 417.55 лв., ответникът дължал мораторна лихва в размер на 1241.63 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и възнаградителна лихва в размер на 336.97 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Поради неизпълнението на задължението по подадено заявление от ищеца по чл.417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС, по което заповедния съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г. и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд дал указания за предявяване на искове за вземанията, което ищецът сторил в 1 срок. В заключение се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че за ищецът съществуват вземания от ответника по заповедта, посочени по-горе, както и разходите в заповедното и настоящото производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи са връчени редовно на ответника, чрез назначения в хода на производството особен представител – адв.

С. Т. от ШАК, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Излага се, че уведомленията за обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост не са връчени лично на кредитополучателя. Факта на настъпилата предсрочна изискуемост следвало да се докаже от банката. Сочи се също, че обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора за целия кредит, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като необходим елемент е волеизявлението да е достигнало до знанието на длъжника. Твърди се, че не е спазено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин. Договорките между страните са посочени изцяло в Общите условия и Приложение № 1, от които било неясно какъв е точно размера на кредитния лимит, дължима договорна лихва и как се определя. В тази връзка не е спазен чл.12.8 от ЗПК, относно определяне на лихвения процент, като в следствие на това не е спазен и чл.12.9 от ЗПК за посочване на дължимия ГПР. Неспазването на всички посочени изисквания нарушават правата на потребителя, като се прави възражение за нищожност на договора, като исковете се явяват неоснователни.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като е депозирано становище по хода на делото, като се поддържа исковата молба. В последното по делото заседание се депозира молба, с която се иска изменение в размерите на вземанията по заповедта чрез увеличаването и намаляването им и се излагат подробни доводи за уважаването й изцяло, както и присъждане на разноските.

За ответникът се явява особения представител – адв. С. Т. от ШАК, като поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения доразвива изложените в отговора аргументи и в заключение, счита исковете за неоснователни.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № ***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника – ответник да заплати сума от 2 417.55 лв. – главница по Договор за кредит № ****** за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – **/**/****г. до изплащане на вземането, сума от 336.97лв. – възнаградителна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сума в размер на 1241.63 лв. – мораторна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и разноските в общ размер на 679.69 лв. Бил издаден и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът указал на заявителя да предяви 2 искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковата молба е депозирана в срока, указан от съда.

Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за издаване на кредитна карта № ****** от **/**/****г. (лист 4 от делото), ищецът предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издал персонална кредитна карта ******* на картодържателя. Разрешения кредитен лимит бил 2 500 лв., при дневна договорна лихва от 19.90%. По делото са приложени и Общите условия на банката, както и Приложение № 1 към тях (съдържащо всички такси по договора), като длъжника приел техните клаузи, видно от лично положения му подпис. Страните уговорили, че при забава на което и да е плащане се дължала лихва за забава. Приложено е и Заявление от длъжника, като всички документи са представени в оригинал по делото, по искане на особения представител на ответника. Поради преустановяване на плащанията по кредита на **/**/****г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем на **/**/****г. с връчена до длъжника покана за доброволно изпълнение от ЧСИ.

Видно от Извлечение от счетоводните книги изх. № **** (лист 44 от делото), усвоения кредит към **/**/****г., включително бил в размер на 3 527.18 лв., като били пропуснати девет плащания при общ размер на просрочените вноски преди настъпване на предсрочната изискуемост. Посочените размери в счетоводните книги на банката били, както следва: главница по договора - 2 417.55 лв., възнаградителната лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г. била 336.97 лв., а мораторната лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г. била 1241.63 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице заключава, че размерът на дължимата главница към **/**/****г.

(датата на извлечението от счетоводните книги) е 2 433.85лв., възнаградителната лихва към **/**/****г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) е 1149.80 лв., а обезщетението за забава към **/**/****г. е в размер на 377.95 лв. Извършени са погасявания, първото от които е на **/**/****г. в размер на 97.45 лв. и на **/**/****г. в размер на 97.45 лв. и двете внесени на каса, като с тях били погасени задължения за съдебни разходи. Всички суми били начислени към **/**/****г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид нА.чие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По искането с правно основание по чл.241 от ГПК: В последното съдебно заседание ищецът е поискал намаляване размера на мораторната лихва и увеличаване на размера на главницата и възнаградителната лихва, съобразно заключението на вещото лице. Съдът е допуснал исканите изменения в размера на отделните искове по вземанията по заповедта.

3

Постановеното определение обаче е незаконосъобразно в частта му за допуснатото увеличение на размерите на главницата от 2417.55 лв. на 2433.85 лв. и възнаградителната лихва от 336.97 лв. на 1149.80 лв. и в тази му част производството следва да се прекрати, като недопустимо. Със задължителните разяснения в т.11б на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искът по чл.422 от ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, но с оглед спецификата на това производство и обусловеността му от издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, неприложими се явяват правилата за изменение на иска по чл.2** ал.1 от ГПК – за изменението на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и увеличение размера на иска. Поради това допуснатото в настоящия случай увеличение размера на вземанията по издадената заповед е незаконосъобразно. По отношение на допуснатото намаляване на претенцията по вземането за мораторна лихва от 1241.63 лв. на 377.95 лв., производството е прекратено в тази част с влязло в сила определение, като съгласно т.13 от ТР № 4/2013г. на ВКС издадената заповед и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, като това следва да стори исковия съд, постановил акта за прекратяване.

По основателността на исковете, които са предявени и разгледани по чл.422 от ГПК:

По делото се установи безспорно, че между страните са възникнА. отношения по договор за кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). Не се оспорва и обстоятелството, че сумата по кредитната карта е формирана чрез използване на кредитната карта, включително са теглени и суми в брой от банкомат, като към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем няма плащания от длъжника. Двете плащания направени от него са след обявената предсрочна изискуемост и с тях са приспаднати съдебни разходи.

Съдът намира, че договорът отговаря и на всички изисквания на ЗПК, като съдържа изискуемите реквизити на чл.11 от ЗПК и в този смисъл възраженията за нА.чие на неравноправни клаузи не се възприемат от съда. За пълнота следва да се посочи, че лихвения процент е посочен в Приложение № 1, който е неразделна част от договора за кредит и който е подписан лично от ответника – потребител. Няма неяснота и по отношение на размера на лихвата – 19.90 %, поради което текста не е заблуждаващ потребителя. В Приложение № 1 по разбираем и достъпен начин са изброени всички такси и са посочени процентите, които са начислявани от банката. С оглед така формирания извод и при установеност на усвоената от ответника сума по кредитната карта, то за него е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати.

По отношение на настъпилата предсрочна изискуемост: Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от нА.чието на две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който 4 волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. Установи се и че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на **/**/****г., чрез връчване на уведомление от ЧСИ.

Уведомлението съдържа достатъчно индивидуА.зираща информация за договора страните и размера на просрочените задължения по пера, общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, както и за това, че вземанията по договора се обявяват за предсрочно изискуеми, съобразно чл.60, ал.2 от ЗКИ. Уведомлението з а предсрочна изискуемост е редовно връчено. Съобразно чл.18, ал.5 и ал. 6 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела. Съобщенията от частния съдебен изпълнител се връчват по реда на ГПК, каквото е оформянето от ЧСИ на поканата до длъжника и в процесния случай, в който е видно, че ЧСИ е приложил правилата на чл.47 от ГПК. В Решение № 25 от 03.05.2017г. на ВКС по гр.д. № 60208/2016г., II г.о. се приема, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.45, ал.5 от ГПК – отсъствието от адреса да се удостовери от длъжностното лице. Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена и от този момент ищецът има право да получи предсрочно пълния размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на предсрочната изискуемост, включително претендираното обезщетение за забава. Друг е въпросът, че при револвиращите кредити, какъвто и процесният няма процедура по обявяване на предсрочна изискуемост, защото няма разсрочване, респ. отпадане преимущество на срок. При този кредит по силата на изрична уговорка на страните, при липса на покриване на уговорения месечен лимит, всички изтеглени суми подлежат на връщане без да необходимо вземането да се обявява за предсрочно изискуемо.