Решение № 13 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002101059 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение №.2799 /02.06.2025 г. по касационна жалба на „Елена бор“ ООД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 612/19.11.2024 г. по в.гр.д.

№ 593/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29/25.03.2024 г. по гр.д. № 254/2022 г. на Еленския районен съд в частта, с която „Елена бор“ ООД е осъдено да заплати на И. И. К. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.06.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от същата дата (14.06.2022 г.) до окончателно изплащане.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Дали работодателят може да се освободи от отговорност за трудова злополука по чл.201, ал.1 от КТ, ако не бъде установено, че пострадалият работник е причинил умишлено увреждането, но е проявил груба небрежност и какво е значението на степените на съпричиняването, който се свежда до въпроса за основанието, при което работодателят се освобождава от отговорност за трудова злополука, респективно за това кога тази отговорност трябва да бъде намалена.

Касационно обжалване е допуснато за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с посочените от жалбоподателя решение № 189/17.10.2019 г. по гр.д.

№ 1446/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г.о..

1

В решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, I V г.о. е прието следното: При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност… Грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

… И съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).

В решение № 125/04.05.2016 по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, I V г.о., е приет същият отговор на правния въпрос: … Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

В решение № 189/17.10.2019 г. по гр.д. № 1446/2019 г. на ВКС, IV г.о. е приет същият отговор на правния въпрос: … Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, ІV г.о. (първото посочено). В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия.

Настоящият съдебен състав споделя разрешенията в тези три решения, които отразяват установена съдебна практика.

По въпроса за основанието, при което работодателят се освобождава от отговорност за трудова злополука, респективно за това кога тази отговорност трябва да бъде намалена, настоящият състав споделя разрешението, дадено в определение № 877 /08.07.2015 г. по гр.д. № 3009/2015 г. на ВКС, I V г.о., в което при обсъждане на разрешението, дадено с решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о. е добавено следното:

От дадения в това решение отговор следва, че нарушаването на установените за извършване на трудовата дейност правила, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ, но не и до изключване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 от КТ.

… Освобождаването на работодателя от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 от КТ обаче настъпва при едно допълнително условие, а именно пострадалият да е причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за 2 извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. При това съгласно решения № 542/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1083/2010 година и № 348/11.10.2011 година, постановено по гр. д. № 387/2010 година и двете на ІV г. о. на ВКС умисълът по наказателното право и гражданското такова не се различават, като гражданското не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане.

Ответникът по касационната жалба И. И. К. оспорва основателността на касационната жалба.

За мотивите на въззивния съд:

В резултат на настъпила трудова злополука при почистване дървообработваща машина е отрязана до китката дясната ръка на ищеца. на

Спорът във въззивното производство е за изключване на отговорността на ответника на основание чл.201, ал.1 КТ, евентуално за нейното намаляване поради съпричиняване на вредата от страна на пострадалия ищец на основание чл.201, ал.2 КТ, съответно за степента на съпричиняване.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни.

Въззивният съд е приел от правна страна следното:

Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „машинен оператор дървообработване“.

Злополуката е призната за трудова.

Спорът е за приноса на ищеца в настъпване на трудовата злополука.

Ответникът „Елена бор“ ООД основава възражението си за изключване на отговорността му на основание чл.201, ал.1 КТ на твърдението, че при настъпване на трудовата злополука ищецът е действал под влияние на употребен алкохол в значително количество с концентрация в кръвта от 1.39 промила, като е предприел почистването на работеща машина, което е правел и преди това, за което са му правени забележки, на което той не е обръщал внимание, като не е спазвал инструкциите за безопасна работа и е предприемал неразумни действия – бъркал при режещите елементи на машината.

Въззивният съд е приел, че твърденията за нарушенията на техническите и технологичните правила от страна на ищеца не доказват дори предположение, че той е поставил ръката си в опасната зона на машината, защото е искал да бъде увредена или, макар да не целял увреждането й, му било безразлично дали ще възникне (практически невъзможна хипотеза).

Силата на инстинкта за самосъхранение при човек в нормално психическо състояние няма как да допусне не само осъществяването на умисъл за подобно тежко увреждане с непоправими последици за цял живот, но дори и самия умисъл.

Въззивният съд е разяснил смисъла на понятието груба небрежност и е приел, че всяко неспазване на строго предписани правила за безопасна работа с машина, предизвикваща източник на повишена опасност за здравето на работника (а в някои 3 случаи и за живота) е поведение на груба небрежност, тъй като те са съобразени със здравия разум, почерпен от опита и закономерността на възможните и неизбежните явления на рисковете.

Ищецът, познавайки вида машина, по причина, че е натрупал достатъчно опит и знание, което е доказано по делото, че почистването и е забранено / недопустимо да се извършва без да е преустановено напълно действието й (да е изключена от работен режим и в състояние на пълен покой) и без употреба на предвидените за това предпазни средства (четка, ръкавици, сгъстен въздух) е предприел почистването и при безогледно нарушение на изискванията на чл.126, т.2, т.5 и т.6 от КТ, чл.33, чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗБУТ и чл.35 от Наредба № 6/25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни условия на труд при механично обработване на дървесина.

След употреба на алкохол с концентрация 1.39 или 1.34 промила (факт, убедително установен със заключенията на изслушаните и приети по делото заключения на съдебно–химическа и съдебно–медицинска експертизи по метода на ДНК профилиране и показанията на свидетеля С. И., която е очевидец на това, че е изпил три кенчета бира), при непреустановено действие на въртящите елементи на машината, включително режещите и инструменти, т.е. без да се убеди, че вече е в пълен покой, настъпващ след изключването й, започнал действия с голи ръце в задната част на машината (без да ползва предпазни средства), при което е насочил дясната си ръка към опасната зона на машината, където попада на увреждащото действие на вал или режещ инструмент, при положение, че тази зона се намира на разстояние от зоната за почистване на машината (за констатациите си въззивният съд препраща към приетото заключение на съдебно-техническа експертиза).

Въззивният съд е приел, че неадекватното насочване на ръката към опасната зона на машината не е непременно доказателство за умишлено самоувреждане.

Въззивният съд е приел, че става въпрос за объркано (несмислено и некоординирано) действие, най-вероятно вследствие на все още непрестаналото отрицателно влияние на алкохола върху разсъдъчния самоконтрол на ищеца.

Достатъчни за характеризирането на поведението на ищеца като груба небрежност са обстоятелствата, че предприема почистването с голи ръце, след като знае, че това не трябва да се прави, предупреден е от управителя на дружеството, както и от други работници „да не бърка с ръце по машините“, а да ползва въздух под налягане, лопати и метли и без да се убеди, че машината е в състояние на пълен покой и то (предприема действия) на машина на друг работник, вместо да ползва безопасни средства – четка и въздушна струя и ненужно насочване на дясната си ръка към опасната й зона с голям риск..

Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде 100 000 лева, който правилно е определен от първоинстанционния съд.

Предприетата от ищеца работа по почистване на въпросната машина с оглед изложените по-горе противопоказни обстоятелства , характеризирана като поведение, проявено при груба небрежност и упражненото от ответника евентуално възражение за в този смисъл, налагат да бъде приложена последицата на чл.201, ал.2 КТ – намаляване на обезщетението.

Въззивният съд е приел, че каузалният принос на страните, без нито един от който не би настъпила злополуката, е равен – по 50 %

Въззивният съд е изложил съображения,

4 че в разглеждания случай работодателят не е изпълнил точно вмененото му от закона основно задължение по чл.127, ал.1, т.3 КТ. поведението на ищеца, което се характеризира като груба небрежност, налага да бъде приложена последицата на чл.201, ал.2 КТ - да осигури на работника здравословни и безопасни условия на труд.