Решение № 16641 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16641 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110106829 по описа за 2023 година

Ищецът Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5, чрез адв. Н., е предявил осъдителен иск по чл.45 ЗЗД срещу А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул.

Теменуга 1 №6А, за сумата 12000лв. – неимуществени вреди от подадени два броя сигнала от ответника срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство, по които обвинения ищецът бил оправдан с влезли в сила присъди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.12.2013г. до плащането.

Сочи, че по н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС бил оправдан с влязла в сила присъда на 10.3.2021г. и че по това дело бил задържан на 13.7.2016г. за срок от 72 часа и на 16.7.2016г. съдът му определил МНО „задържане под стража “, която на 20.9.2016г. била изменен в домашен арест, изпълнявана до 29.3.2017г.

По н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС бил признат за виновен с присъда от 4.11.2016г. на СРС, с присъда по внохд №1332/2017г. на СГС, потвърдена от ВКС и влязла в сила на 9.2.2018г. бил признат за невиновен и оправдан.

Производствата били образувани по сигнали на ответника.

Ищецът твърди, че претърпял болки и страдания от незаконните обвинения – те го злепоставили пред семейството, приятелите му и обществеността, пречели му да се грижи за детето си и да има нормални отношения с хората, причинили му срам, тревога, безсилие, безпокойство, множество безсънни нощи.

Ответникът оспорва иска. Излага подробни доводи, че е имал поводи да се обърне към 1 държавните органи, за да защити своите права, които твърди да са били накърнени от ищеца, както и че е изпитвал основателни притеснения за здравето и живота си. Сочи, че през юни 2015г. ищецът бил осъден за убийство и че към момента търпи наказание лишаване от свобода. Твърди, че подаването на сигнали не е противоправно действие, че не е пасивно легитимиран, че липсва причинно-следствена връзка, тъй като не той е извършвал процесуално-следствените действия.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, вреди и причинна връзка между поведението и вредите.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът А. П. е подал два броя сигнала срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство.

По н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда на 10.3.2021г. По това дело бил задържан на 13.7.2016г. за срок от 72 часа и на 16.7.2016г. съдът му определил МНО „задържане под стража “, която на 20.9.2016г. била изменена в домашен арест, изпълнявана до 29.3.2017г.

По н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС ищецът бил признат за виновен с присъда от 4.11.2016г. на СРС, а с присъда по внохд №1332/2017г. на СГС, потвърдена от ВКС и влязла в сила на 9.2.2018г., бил признат за невиновен и оправдан.

През 2015г. ищецът бил осъден за убийство на трето лице и е търпял наказание лишаване от свобода.

От правна страна съдът намира следното: престъплението по чл.144, ал.3 НК /за което ответникът е подавал сигнали/ е от общ характер – сигналите са подадени от ответника, но обвинението е поддържано от прокурор – видно от приетите писмени доказателства и приложените наказателни производства.

Относно твърденията, че ответникът умишлено е провокирал ищеца и се е снабдил с видеозапис, който след това е разпространил публично, от което са последвали неимуществените вреди за ищеца, както и че е подавал сигналите със съзнание, че заплахи срещу него не са отправяни – следва да се посочи, че тези твърдения за факти и връзки между тях са изложени във второто съдебно заседание, не са посочени в исковата молба и не са нови, поради което и не са подлежали на установяване в настоящото производство.

Установява се, че ответникът е подавал сигнали до СРП, но това поведение не е противоправно – всеки има право да подава жалби, предложения и петиции до държавните органи, регламентирано в разпоредбата на чл. 45 КРБ, чието систематично място е в глава втора от Конституцията - ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ.

Не се установява от събраните доказателства, нито ищецът е изложил такива твърдения ответникът да е упражнявал превратно правата си. Превратно упражняване на права (т.нар. злоупотреба с право) е налице, когато целта е да бъде използвана наказателна репресия не с оглед постигане на целите, установени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК, а когато 2 гражданинът подава сигнал единствено с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотребата с право представлява упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни интереси на други лица. Добросъвестно упражняване на публични процесуални права е налице, когато то е предприето с вътрешното убеждение, че правото съществува. В този смисъл не е налице злоупотреба с права, когато пострадал от престъпление, депозира сигнал/тъжба за образуване на наказателно производство, с убеждението, че деянието е извършено и че последното е общественоопасно.

Предвид липсата на противоправно деяние искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ответника, който претендира адвокатско възнаграждение от 2520лв. с ДДС. Съдът намира, че възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ищеца, е основателно, поради което и на основание чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ, следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1068лв. /890 лв. и 178 лв. ДДС/. Общият размер на дължимите разноски е 1078лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5, чрез адв. Н., осъдителен иск по чл.45 ЗЗД срещу А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул.

Теменуга 1 №6А, за сумата 12000лв. – неимуществени вреди от подадени два броя сигнала от ответника срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство, по които обвинения ищецът бил оправдан с влезли в сила присъди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.12.2013г. до плащането.

ОСЪЖДА Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5, чрез адв. Н., да плати на А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул. Теменуга 1 №6А, сумата 1078 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3