Решение № 2099 от 10.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330205164 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 641512-F638781/15.06.2022 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 1333,33 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП.

Аргументите са свързани с допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, с привидност на извършваните сделки и мотиви за извършването им, маловажност на случая, както и неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, липса на умисъл и непропорционална санкция.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда в дълбочина аргументите за законосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

Х. Ж. Х. била собственик на недвижими имоти, които отдавала под наем, като декларирала доходите си в ТД на НАП Пловдив.

На 13.10.2021 г. започнало ревизионно производство в хода, на което била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно необходимостта от регистрация на физическото лице по ЗДДС. Проверката, на 1

17.09.2021 г., когато бил съставен протокол № 1600034322 от същата дата, установила, че за периода октомври 2018 г. до 30.04.2019 г. Х. Ж. Х. е надвишила облагаемия оборот от 50 000 лв. (а именно с 4983,87 лв.) и е следвало да подаде заявление за регистрация в седемдневен срок. Същата не е сторила това и за периода 01.12.202031.12.2020 г. е реализирало оборот от 8 000 лева формиран от отдаване под наем на недвижими имоти по договор за наем от 05.10.2016 и 01.09.2018 г., като не е начислила ДДС. Плащанията по двата договора съответно 3500 и 4500 са постъпили съответно на 16.12.2020 и на 15.12.2020 г. по банков път.

Според **я ако лицето било регистрирано по ЗДДС то следвало да плати данък от 1333,33 лв., като същото следвало да го начисли в Справка декларация за месец декември 2020 г.

Свид. В. Д. участвала в ревизионното производство и кореспондирала с жалбопотаделката във връзка с изисквания за документи, същата обаче избрала електронен адрес, който по неясни причини фигурирал в системата на ТД на НАП и неясно по какъв повод бил запаметен там, за да връчи по електронен път покана за съставяне на АУАН в седем дневен срок от получаването на поканата.

Било получено потвърждение за получаването на поканата на 09.12.2021 г. и на 17.09.2021 г. бил съставен АУАН, в отсъствието на нарушителя.

Същият бил връчен на 10.01.2022 г., постъпили възражения и на 15.06.2022 г. било издадено процесното НП, с което на Х. била наложена глоба от 1333,33 лв., колкото бил и определеният ДДС.

Ревизията приключила след издаване на АУАН на 20.03.2022 г. и задълженията определени с него били платени на 31.03.2022 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката В. Д. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН и приложение към него за уведомяване за възможността за сключване на споразумение, покана за съставяне на АУАН и електронно съобщение за връчване, възражение ведно с приложени документи копия на нотариални актове, актове за раждане, постановление за възлагане, платежно нареждане, Протокол № 1600034322/17.09.2021 г., оправомощителна заповед.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката не е бил издаден данъчно ревизионен акт, тъй като ревизията не е приключила.

Показанията съдът намира за обективни, логични, въпреки известните вътрешни противоречия те са в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Страните не спорят относно фактите.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Макар да е неточно посочването, че е нарушена нормата на чл. 180, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е единствено санкционна норма, а нарушеното правило за поведение е изведено в другите две норми дадени във връзка, а именно чл. 102, ал. 3 и чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДС, съдът намира, че правото на нарушителя на защита не е ограничено в този смисъл. Правото му в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него е спазено доколкото видно от входящия номер на възражението 2 същото е депозирано на 21.04.2022 г., но е разгледано и обсъдено в НП.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, доколкото видно от съставения протокол, в който са анализирани представените от задълженото лице документи нарушителят е станал известен на административнонаказаващия орган в момента, в който е установено нарушението, а именно на 17.09.2021 г. и на 17.12.2021 г. е бил съставен АУАН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неначисляване на ДДС, поради липсата на подадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС.

Съдът намира, че е действително има нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен. Изпращането на покана за съставяне на АУАН по електронен път и на електронен адрес не е предвиден като способ за редовно уведомяване в процедурата по ЗАНН. Не става ясно и дали административнонаказващия орган е положил достатъчно усилия за законосъобразното връчване на поканата, за да прибегне до този извънреден способ. В производството по ЗАНН не е уредена презумпцията за получаване при електронно изпращане на уведомления или покани, поради което съдът намира че административнонаказаващия орган не е положил достатъчно усилия за обезпечаване на законосъобразното протичане на процедурата, но това не е единственото основание за отмяна на издаденото НП

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на Х. Х. като нарушение на посочената разпоредба на чл.

102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 86, ал. 2, вр. с ал. от ЗДДС.

Установява се, че за данъчен период декември 2020 г. Х. Х. е следвало да начисли ДДС, тъй като е надвишила оборота за дванадесет поредни месеца и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС през 2019 г. Това задължение за лицето възниква по силата на чл. 96, ал. 1 предложение второ ЗДДС, а именно всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

С това е изпълнена първата част на визираното в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС нарушение, а именно не е подадено заявление за регистрация в срок.

На следващо място видно е, че лицето не е начислило ДДС въпреки че е било длъжно, тъй като чл. 86, ал.2 ЗДДС, разписва задълженията на лицата за начисляване на ДДС, а именно: Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, а данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ 3 или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Тъй като чл. 86 вменява задължения на регистрирани лица, то той не би могъл да породи самостоятелно задължение в настоящия случай при липсата на тази предпоставка, поради това, правилно е направена връзката с чл. 102 , ал. 3, т. 1 от същия закон, която, сочи, че За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето би подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

В тази връзка съдът намира, че правилно са определени нарушените норми.

Незаконосъобразно обаче е изчислен размерът на неначисления данък. Безспорно за данъчната администрация е настъпила хипотеза, в която ДЗЛ следва да начисли ДДС и основание за това е чл. 102, ал. 3, т.1 от ЗДДС. Тъй като това е релевантното задължение на лицето, а именно неначисляване на данък, който е следвало да се начисли от нерегистрираното по ЗДДС лице то абсолютна съставомерна предпоставка за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност е установяването и посочването на неговия размер. ЗДДС с императивна норма посочва реда, по който това следва това да се осъществи. И това е разписано в чл.

102, ал. 5 от ЗДДС, който повелява, че „ задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В настоящия случай това е станало с АУАН, а не по установения от закона ред (в този смисъл Решение № 2450 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3158 / 2018 г. на VII състав на Административен съд – Варна, Решение от 11.12.2020 г. по адм. д. № 838 / 2020 г. на Административен съд – Хасково, Решение № 151 от 08.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 109 / 2019 г. на Административен съд – Кърджали, Решение от 10.12.2020 г. по адм. д. № 460 / 2020 г. на VI състав на Административен съд – Русе).

Това е сериозен порок на наказателното постановление и АУАН на първо място, заради незаконосъобразността на процедурата по определяне на данъка. На следващо място, съдът е в невъзможност да санира липсата на производство по установяване на данъчни задължения с данъчно ревизионен акт по ДОПК, тъй като не разполага с такива правомощия, а освен това и се явява въззивна инстанция на административнонаказващия орган. Данъчно задълженото лице е следвало да има възможност в производство по ДОПК за издаване на данъчно-ревизионен акт (нататък ДРА) да упражни правата си (включително обжалването му по съдебен ред и осъществяването на съдебен контрол върху така определения данък), което е било препятствано от липсата на законосъобразна процедура. В АУАН и НП никъде не е посочен начинът на формиране на дължимият ДДС за начисляване и основанието за това. Това не би било порок на АУАН и НП в случай, че беше спазена законоустановената процедура по определяне на задължението с РА визирана в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, тогава би било именно достатъчно посочването на установения вече с РА размер на начисления данък, с каквото всъщност се е задоволил административно наказващия орган.