Определение № 98 от 02.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 02.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600143 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, обективирано в протокол Рег.№ 95/07.04.2025 г., постановено в съдебно заседание на 04.04.2025 г. по НОХД № 93/25 г. на Окръжен съд Силистра, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело. С частен протест зам. окръжният прокурор в гр.Силистра отправя искане да се провери и констатира незаконосъобразност, обуславяща неговата отмяна и връщане на делото в окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.

Частният протест е допустим, по съществото си неоснователен.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт срещу И. И. за продължавани престъпления по чл.309, ал.1 от НК и по чл.248а, ал.5, вр.ал.3, вр.ал.2 от НК.

След определяне на съдия-докладчик, делото е било насрочено в разпоредително заседание. В пренията страните са изложили становища по въпросите от чл.248 ал.1 от НПК, като защитата е поискала прекратяване поради неяснота относно изпълнителните деяния на отделните документни престъпления, а в условията на алтернативност – насрочване на съдебно заседание по реда на глава 27 от НПК с признание на фактите.

Първоинстанционният съд се е съгласил с наличието на твърдяното нарушение, както и други, констатирани служебно, всички обосноваващи основанието на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, с оглед непълноти и несъответствия в обвинителния акт относно инкриминираната деятелност, резонирали неблагоприятно върху правото на защита на подсъдимото лице.

Възивната инстанция споделя заключението, макар и не по всички изложени в проверяваното определение съображения:

1

Съдебната практика е еднопосочна във връзка с изискванията към обвинителния акт с цел гарантиране яснота на предмета по чл.102 от НПК и обезпечаване процесуалната осведоменост на подсъдимия относно фактическите и юридическите граници на обвинението във връзка с ефективна организация на защитата. За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите относно съставомерните признаци и участието на обвиняемия в осъществяването му, в т.ч. начинът на извършването му.

В случая фактическо обвинение относно участието на подсъдимия И. практически липсва, въпреки пространното изложение на различни обстоятелства, безспорно свързани с повдигнатите обвинения. Формулирането на фактическо обвинение всъщност изисква да се посочи какви са конкретните действия на подсъдимия, чрез които в случая И.:

- сам е съставил, а в последствие и употребил, инкриминираните документи, както и фактите, обуславящи тяхната неистинност, и

- е представил неверни сведения.

Такива действия на подсъдимия в обвинителния акт не са изложени изобщо, и за това е налице не несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, а невъзможност да бъде потърсено такова, тъй като наличното достатъчно пълно и разбираемо повдигнато обвинение под формата на изписаните диспозитиви, не може да бъде проверено за съответствие с вменени във вина на И. И. факти, ангажиращи наказателната му отговорност, след като липсва описание на неговото съставомерно поведение.

Твърдението на прокурора в частния протест, че не са били налице никакви обстоятелства, които не биха могли да бъдат изяснени в рамките на образуваното НОХД, не държи сметка за направеното в разпоредителното заседание алтернативно искане производството да протече при провеждане на съкратено съдебно следствие с признание на фактите по обвинителния акт. Направеното в такава диференцирана процедура самопризнание от една страна изключва по нататъшна доказателствена дейност по събиране и проверка на доказателствата, а от друга представлява признание на обвинителни факти, в рамките на които да се реши делото, а в случая такива липсват.

Наред с разпоредбите на чл.246 от НПК, изискванията към реквизитите на обвинителния акт са подробно разгледани и в императивно обвързващата съдебна практика по ТР 2/2002 г., ОСНК, ВКС, с което се указва, че при преценка на съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. В т.4.2. на ТР е посочено, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

2

В обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство по проверяваното дело, не е изпълнено задължението за посочване на фактите, които обуславят съставомерност на двете деяния от гледна точка на участието на подсъдимия И. в осъществяването им, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото безспорно води до ограничаване на правото му да научи в какво е обвинен и срещу какви обвинителни факти следва да се защитава. В цитираното ТР изрично е отбелязано, че непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, когато става въпрос за елементи на престъпния състав, както е в случая.

Съдържимото в частта на предметния обвинителен акт, озаглавена „по доказателствата“, ненужно надхвърля ясното предписание на чл.246, ал.2 от НПК, която разпоредба изисква само да се посочат доказателствените материали, на които се позовава прокуратурата, но не и да се пресъздава тяхното съдържание, още по-малко за прокурора съществува задължение да ги подлага на анализ, за липсата на какъвто неоснователно е бил упрекнат от първоинстанционния съд.

По изложените съображения настоящият въззивен състав споделя разбирането на първоинстанционния съд за допуснато при изготвянето на обвинителния акт съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в протокол Рег.№ 95/07.04.2025 г., постановено в съдебно заседание на 04.04.2025 г. по НОХД № 93/25 г. на Окръжен съд Силистра.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3