Решение № 5708 от 17.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5708 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100513813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 30.05.2023г. по гр.д. № 73573/20 21 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав са отхвърлени предявените от М. Ц. С.: иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, срещу ЧСИ С. Б. Х., с рег. № 863 от КЧСИ, с който се иска осъждането на ответницата за заплащане на обезщетение за настъпили в резултат на непозволено увреждане имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби на стойност 706. 68 лева, като неоснователен; иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД срещу ЧСИ С. Б. Х. с рег. № 863 от КЧСИ, с който се иска осъждането на ответницата за заплащане на обезщетение за настъпили в резултат на непозволено увреждане имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи на стойност 2 000 лева, като неоснователен, както и искането за осъждането на ответницата за заплащане на мораторно обезщетение върху стойността на претендираните вземания, считано от 28.06.2017г., като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М. Ц. С., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че съдебният изпълнител е насочил изпълнение срещу несеквестируеми парични средства.

Навеждат се доводи, че тези парични средства са получени от въззивницата като субсидия, в качеството й на земеделски производител. Сочи се, че този тип вземания са обявени за несеквестируеми с § 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗДБРБ за 1

2013г. /отм./, чл. 94, ал. 1 от ЗДБРБ за 2017г., както и чл. 520, ал. 2 от ГПК, като несеквестируемостта им се извежда и от т. 27 и т. 46 на преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. При това положение се поддържа, че съдебният изпълнител противоправно е запорирал и удържал преведената по сметката на въззивницата субсидия. Твърди се, че вследствие на противоправното поведение на съдебния изпълнител, за въззивницата са настъпили имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба поради насочване на изпълнението срещу държавната субсидия от 702. 68 лв., както и пропуснатите ползи в размер на 2 000 лв. от невъзможността за въззивницата да произведе и реализира поради липса на средства земеделска продукция за земеделската 2016/2017г. Въззивницата твърди, че на 23.06.2017г. е подала молба до съдебния изпълнител, с която е възразила за насочването на принудителното изпълнение върху нея, а с молби от 07.08.2019г. и 02.12.2019г. е поискала възстановяване на противоправно събраните суми.

Излага съображения, че с оглед гореизложеното, следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ЧСИ С. Х.. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЧСИ С. Б. Х., с рег. № 863 от КЧСИ, както и третото лице помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, не са подали отговор на въззивната жалба.

В хода на устните прения въззиваемата – ответница ЧСИ Х. заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. Ц.

С. срещу ЧСИ С. Б. Х., с рег. № 863 от КЧСИ иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за настъпили в резултат на непозволено увреждане имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби на стойност 706. 68 лева, както и за осъждане на ответницата за заплащане на обезщетение за настъпили в резултат на непозволено увреждане имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи на стойност 2 000 лева, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 28.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата поддържа, че дори да се приеме, че процесните парични са несеквестируеми, на основание чл. 446а, ал. 3 от 2

ГПК, съответната търговска банка е следвало да ги отдели и да не изпълнява наложения запор. Изложени са твърдения, че съдебният изпълнител няма данни за основанието, на което са постъпили паричните средства по банкова сметка на длъжника, доколкото тази информация представлява банкова тайна.

Наведени са доводи, че за евентуални вреди от неправилното насочване на изпълнение срещу тези суми отговорност носи банката. Посочено е, че с паричните суми са погасени задължения на ищцата, поради което при нея не е настъпило обедняване, респ. тя не е претърпяла загуба.

В първоинстанционното производство като трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. С подадено до съда становище третото лице - помагач е оспорило исковата молба.

По делото се установява, че по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ищцата М. Ц. С. е образувано изпълнително дело 20178630400903 по описа на ЧСИ Х. за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 31.01.2017г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.08.2016г. по ч.гр.д. № 45711/2016 г. на СРС, 148 с-в. На длъжника е изпратена показа за доброволно изпълнение изх. № 51043/03.05.2017 г., получена от нея на 08.06.2017 г.

Със запорно съобщение изх. №

51050/03.05.2017г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД. С писмо от 12.05.2017г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има открита банкова сметка при нея. На 23.05.2017г., в изпълнение на наложения запор, банката е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 706. 68 лв. С молба от 23.06.2017г. ищцата е уведомила съдебния изпълнител, че е подала възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист и е отправила молба до произнасянето на съда, съдебният изпълнител да не предприема изпълнителни действия. На 30.06.2017г. сумата от 620.20 лв. е била наредена на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. С разпореждане от 07.07.2017г. на съдебния изпълнител, поради удовлетворяване на притезанието на взискателя, е разпоредено вдигане на наложените запори, като изпълнителното производство е приключено.

Съгласно писмо на „Банка ДСК“ ЕАД, рег. № 01-10-03733/2/10.05.2019г., на 23.05.2017г., в изпълнение на запор, наложен със запорно съобщение изх.

№ 51050/03.05.2017г. по изпълнително дело 20178630400903 по описа на ЧСИ С. Халджова, в полза на съдебния изпълнител е извършен превод в размер на 706. 68 лв., като преведената сума е постъпила от Държавен фонд „Земеделие“ с основания „Мярка 13“, „СПП 2016“ и „Зелени 2016“.

С молба от 18.04.2019г. ищцата е уведомила съдебният изпълнител, че събраната от сметката й в „Банка ДСК“ ЕАД сума от 706. 68 лв. представлява земеделска финансова субсидия и е несеквестируема, поради което е направила искане за възстановяването й.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесните суми в размер 706. 68 лв., постъпили от Държавен фонд „Земеделие“ са несеквестируеми на основание чл. 94, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДБРБ 3 за 2017 г., тъй като представляват субсидии на земеделски стопани от европейските фондове. Независимо от това е достигнал до извод, че доколкото с паричните средства е бил погасен съществуващ дълг на ищцата, тя не е обедняла и за нея не е настъпила имуществена вреда под формата на загуба.

Наред с това е приел, че не се установява за ищцата да са настъпили вреди по формата на пропуснати ползи, тъй като не са били представени доказателства относно невъзможността на ищцата да произведе и реализира продукция, поради неполучаването на субсидията.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.

272 ГПК. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

Фактическият състав за уважаване на иска по чл. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ за ангажиране имуществената отговорност на съдебния изпълнител включва установяване по делото на процесуално незаконосъобразно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тях, както и вина на съдебния изпълнител, която се предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без значение дали същите са били обжалвани, респ. какъв е бил изходът от обжалването.

В конкретния случай се твърди, че съдебният изпълнител противоправно е насочил изпълнението върху несеквестируеми парични суми, получени като субсидия от ищцата, в качеството й на земеделски производител. Съгласно чл.

444, т. 8 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер - съгласно чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК, не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл. 94, ал. 1 и, ал. 2 ЗДБРБ за 2017г., действащ към момента на предприетото принудително изпълнение. Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения. Средствата, представяни като финансова помощ от ЕС за 4 европейски земеделски стопани подлежат на същия режим, макар да не се предоставят целево от държавния бюджет. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие“ е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, като по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми /Така Решение № 143/25.10.2017г. по гр. д. № 4666/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.

В конкретния случай между страните не е спорно, че паричните средства в размер на 706. 68 лв., срещу които е било насочено изпълнението по изпълнително дело 20178630400903 по описа на ЧСИ С. Х., са постъпили от Държавен фонд „Земеделие“ и представляват субсидия на земеделски производител. Ето защо тези средства са несеквестируеми и поначално не подлежат на принудително изпълнение.