Решение № 1075 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100507684 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6867 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 68525/2022 г. по описа на СРС, 33-ти състав Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на Б. А. К. на основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с вр. с чл. 6, § 1 ЕКПЧ сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на наказателно производство по пр. преписка № 51834/2006 г. по описа на СРП, обединена с пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от влизане на решението в законна сила до окончателното погасяване на задължението, както и разноски в размер на 375 лв., съобразно уважената част от иска.

В срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ответника ПРБ с доводи за неправилност на първоинстанционното решение, при твърдението същото да е постановено по нередовна искова молба, доколкото не били конкретизирани вида на претърпените вреди. Сочи неправилно в атакувания акт да е прието, че исковата молба е процесуално допустима. Счита, че не се установява по делото да са нарушени права на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, както и да са налице неправомерни действия от длъжностни лица от Прокуратурата, които да са довели до неоснователно забавяне на производството. Излагат се съображения ищецът да не е претърпял неимуществени вреди в обема и интензитета, които съдът е приел. Поддържа размерът на присъденото обезщетение да е завишен и не съответства на принципите на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения иска от съда да отмени постановеното решение в обжалваната част, а при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение.

1

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Б. К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Депозираната извън срока по чл. 259 ГПК въззивна жалба от ищеца Б. К. е върната с влязло в сила разпореждане на СРС от 02.06.2023 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на Прокуратура на Република България. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът е обсъдил всички относими към исковете доказателства, както и извършените от СРС действия по дати, като е изложил пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, поради което не се налага промяна във фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд в обжалваното решението, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК.

Въз основа на установените пред СРС факти и като съобрази оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 20000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат от нарушение правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок в периода 13.07.2007г. до 12.10.2021 г. съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията по наказателно производство по пр. преписка № 51834/2006 г. по описа на СРП, обединена с пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП.

С обжалваното решение районният съд е уважил предявения от Б. А. К. против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 20000 лв. като неоснователна.

Предмет на оспорване във въззивното производство е посоченото по – горе решение на СРС, в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., в резултат от забавено разглеждане и решаване разумен срок в периода 13.07.2007г. до 12.10.2021 г. съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията по наказателно производство по пр. преписка № 51834/2006 г. по описа на СРП, обединена с пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП.

Решението не се оспорва в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размер от 15000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., поради което в тази част е влязло в сила.

2

Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са фактите, че на 29.05.2015 г. на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, както и че на 12.10.2021 г. по н.о.х.д. № 1757/20211 г. по описа на СРС, 108 с-в е постановено определение за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.

По повод подадени от С.Б.М.Б. и М.А.А. /пълномощник на „И.“ ООД/ жалби срещу ищеца Б. К. са образувани две досъдебни производства, продължили впоследствие в едно общо такова. С постановление от 22.03.2007 г. по ДП № 70172/2007 г. по описа н 4РПУ-СДП, пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП е образувано предварително производство срещу Б. А. К. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 НК. С постановление за образуване на досъдебно производство от 13.07.2007 г. по пр. пр. № 51834/2006 г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 260, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В първите призовки, изпратени до ищеца Б. А. К., същият е посочен като обвиняем, макар и все още да не е бил привлечен официално в това качество. Ищецът е давал неколкократно обяснения в производството, преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем - 21.02.2007 г., 01.03.2007 г., 9.07.2008г. С постановление от 26.06.2009 г. е възобновено спряно досъдебно производство по ДП70172/2007 г. по описа н 4РПУ-СДП, пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП, материалите от която е постановено да се присъединят към пр. пр. № 51834/2006 г. по описа на СРП, както и в случай, че се съберат достатъчно доказателства за виновността на Б. К. да се изготви проект на постановление за привличането му в качеството на обвиняем.

С постановление от 29.06.2015 г., предявено на 02.09.2015 г., Б. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 22.03.2016 г. ищецът е привлечен повторно като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като същото му е предявено на 11.04.2016 г., на която дата е и разпитан в качеството на обвиняем.

С постановление от 18.10.2016 г. К. е привлечен за трети път в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което му е предявено на 31.10.2016 г., на която дата К. е и разпитан в качеството на обвиняем.

Обвинителният акт срещу ищеца е внесен в Софийски районен съд на 30.11.2016 г., като е образувано НОХД № 20897/2016 г., приключило с присъда от 12.10.2020 г., с която К. е бил признат подсъдимия за виновен и му е наложил наказание, а мотивите към нея са обявени на 15.03.2021 г. Последната е била отменена от СГС с решение № 97/09.08.2021 г. по ВНОХД № 1760/2021 г., по въззивна жалба на ищеца К., като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Наказателното производство е било прекратено в о.с.з. от 12.10.2021 г. по н.о.х.д. № 11757/2021 г. по описа на СРС, 108 с-в на основание настъпила давност за наказателно преследване.

Продължителността на наказателното производство е почти 14 години и 7 месеца, като релевантният период, за който ищецът претендира обезщетение е от 13.07.2017 г. до 12.10.2021 г. или 14 години и 4 месеца почти.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и 3 следното:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт. В практиката си върховната инстанция, която настоящият съдебен състав споделя, приема, че при преценката си за разумността на периода на разглеждане на съдебното производство, съдът дължи съобразяване на сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т. н. (в този смисъл решение № 66/2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и № 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ВКС, на ІІІ ГО).

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.

Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение, съгласно чл.

8, ал. 1 ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Предвид изложеното до момента, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, СРС е приел, че за основателност на иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да докаже, че е страна по твърдяното наказателно производство, по което е налице влязъл в сила акт за прекратяване; че е допуснато забавяне от страна на ответника извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото; че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на производството, предмет на настоящото дело.