Решение № 74 от 09.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен и въззивна жалба от адв. П. Т. от АК Ямбол – защитник на подс. Д. А.

М., против Присъда № 9/19.05.2023 г., постановена по НОХД № 176/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С посочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Д. А. М. за виновна в това, че на 11.07.2021 г. в гр. София, Аерогара София, Терминал 2 отнела чужди движими вещи 1 бр. пластмасов куфар марка „Ducati“, на стойност 160 лв.; един брой мобилен телефон марка „Honor“, модел 10 12GB на стойност 285 лв.; един брой портфейл на стойност 24 лв.; два броя тефтери на стойност 4,80 лв.; два броя дамски чанти на стойност 72 лв.; четири броя рокли марка „ZARA“, „ТОМ TAILOR“ и ,,JAKE*S“ на стойност 180 лв.; четири броя поли от марките „ТОМY HILFIGER“ и „MONTEGO“ на стойност 60 лв.; пет броя блузи марка ,,S.OLIVER“ на стойност 120 лв.; един суитчър марка „ADIDAS“ на стойност 60 лв.; два чифта къси панталони от марките „ТОМI HILFIGER“ и „REPTILE“ на стойност 60 лв.; два чифта панталони, неустановена марка на стойност 120 лв.; три чифта къси дънки от марките „ТОМ TAILOR“ и „LITTLE BIG“ на стойност 180 лв.; пет чифта бельо от марките „SIELEI“ и „VICTORIA 1

SECRET“ на стойност 60 лв.; четири чифта обувки от марките „GEOX“, „UNDER ARMAUR“ и „CONVERCE“ на стойност 300 лв.; два броя парфюми от марките „VERSACE“ и „JEAN-PAUL GAULTIER“ на стойност 180 лв.; дамска козметика (гримове, сенки, моливи, спирали, очна линия, коректор) от марките „М.А.С.“, „L’OREAL“, „MAYBELLINE“, „REVOLUTION“ и „МАХ FACTOR“ на стойност 240 лв.; два чифта бански от марките „CALZEDONIA“ и „TRIUMPH“ на стойност 120 лв., всичко на обща стойност 2 225 лв., от владението на Т. П. С., собственост на Т. Т.а Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимата М. е призната за невиновна в това, че за времето от 11.07.2021 г. в гр.София и на 12.07.2021 г. в гр. Сливен, в условието на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент, кредитна карта № 5276690080837739, издадена от Банка „Virgin money“ Великобритания, без съгласието на титуляра Т. Т.а Д., получила на 11.07.2021 г. в гр. София паричната сума от 1 000 лв. и на 12.07.2021 г. в гр.Сливен паричната сума от 1 000 лв., всичко на обща сума от 2 000 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, и подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.

В подадения от прокурора протест са изложени оплаквания за неправилно приложение на закона в оправдателната част на присъдата.

Съдържа се упрек към оценъчната дейност на съда при анализа на доказателствата, като се настоява за наличието на косвени доказателства, чиято единствена възможна интерпретация сочи на обективна и субективна съставомерност на извършено от подсъдимата престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена и по това обвинение.

Въз въззивната жалба на защитника на подсъдимата М. и в допълнението към нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в наказателно-осъдителната й част.

Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В допълнението към въззивната жалба са обсъдени подробно мястото и начина на съхраняване на изгубен, непотърсен или повреден багаж на Летище София, като се твърди свободен достъп на преминаващи лица до такива вещи. Застъпена е теза за обективна и субективна несъставомерност на 2 деяние по чл.194, ал.1 от НК, тъй като върху процесния куфар не е била упражнявана фактическа власт от никое лице – не е бил охраняван или прибран на съхранение. Според защитника се касае до намерена от подсъдимата вещ в общия салон на летището, а подсъдимата, установявайки своя власт върху куфара, не е прекъсвала ничие владение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира въззивната жалба за неоснователна.

Съдът е събрал всички възможни и относими към деянието доказателства, касателно дружеството оператор на наземния салон, длъжностните лица, техните правомощия, зоните за охрана, зоните за съхранение на багаж. Няма неизяснени обстоятелства и по несъмнен начин е установена фактическата власт върху куфара и вещите, които са били в него, предмет на престъпното деяние. Съдът в мотивите е изяснил както от обективна страна, така и от субективна страна, извършеното от подсъдимата М. деяние, като подробно е обяснил местостоенето на куфара, действията на подсъдимата по отнемане на вещта и затрудняване разкриването на извършителя, като е оценил факта на преобличането, промяната на прическата - връзването на косата, с цел да заличи следите и да установи трайна фактическа власт върху вещите с цел разпореждане, както намери за добре. Събрани са всички възможни, необходими и относими към деянието доказателства. Същите са анализирани в тяхната съвкупност и са проследени във време и поредност на действия, което показва отношението на дееца към извършеното деяние, за което е признат за виновен. Прокурорът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на присъдата.

Последната намира за законосъобразна, мотивирана и обоснована в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за престъпно деяние по чл.194, ал.1 от НК, поради което предлага в тази част съдебният акт да бъде потвърден.

Представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест от Окръжна прокуратура - Сливен срещу оправдателната част на присъдата по обвинение за деяние по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в тази й част поради неправилно приложение на закона. Събрани са всички възможни и относими доказателства, но е налице порок при тяхното ценене. Не е отдадено значение на съвпадението между местонахождението на подсъдимата в късната част на денонощието и тегленията от банкомат в района на централна автогара гр. София, а впоследствие на изтеглените суми в гр. Сливен, отново съвпадащи с маршрута на подсъдимата. Според прокурора достъп до банковата карта на пострадалата и пин кода към нея, е имала единствено подсъдимата. Необосновано съдът е приел за възможно друго лице да е установило достъп до картата и да е осъществило процесните транзакции, тъй като няма доказателства тази карта да е попадала в друго лице и това друго лице да е имало същия маршрут на движение – СофияСливен. Съдът се е мотивирал с предположение лицето, което е било с подсъдимата М., по този същия маршрут, да е изтеглил в гр. София и гр.

3

Сливен от банкомат въпросните суми, което не кореспондира с обясненията на подсъдимата. Според представителя на държавното обвинение, единствено и само М. е имала достъп до въпросната банкова карта с пин код и предвид нейното намерение противозаконно да отнеме и да присвоява вещи, се предполага и намерението й да използва този банков инструмент за изтегляне на сумата – т.е. е доказано осъществено деяние по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК от подсъдимата, съгласно повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невиновна за извършено деяние по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание, отговарящо на личността й и на обществената опасност на извършеното от нея.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата – адв. П. Минкова, преупълномощена от адв. П. Т., поддържа подадената въззивна жалба с искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК. Претендира потвърждаване на присъдата в оправдателната й част по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като подс. М. не е осъществила този престъпен състав и правилно първоинстанционният съд я е признал за невиновна и я е оправдавал по това обвинение. Що се касае до искането да бъде отменена присъдата в частта за обвинението за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, според защитника, не са събрани доказателства, водещи до категоричен извод за извършено престъпление кражба – отнемане от нечие владение на чужда движима вещ. Не се отрича установяването на владение върху чужда движима вещ, но се твърди извършено престъпление по чл. 207 от НК, каквото обвинение не е повдигнато на подсъдимата. Няма доказателства за отнемане от нечие владение на въпросния куфар, както не е доказано описаното съдържание на куфара. Показанията на пострадалата са на заинтересовано лице и съдът е следвало да прецени кому да даде вяра – на подсъдимата или на пострадалата. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав или алтернативно - постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по това обвинение.

В личната си защита подсъдимата признава, че е взела куфара, тъй като на летището нямало никой и преценила, че е безпризорен. Отрича да е взела вещи от куфара. Не се е намирала на автогарата в гр. София, а на ЖП гарата, за да ползват с приятеля й безплатен интернет. Не се смята за виновна и желае да бъде оправдана.

В последната си дума оспорва да е извършила кражба. Твърди, че ако в куфара е имало лични документи, за да разбере имената на собственика, е щяла да го върне, но такива не е намерила, уплашила се и го оставила. В куфара е имало пластики, но не видяла какви са, а не разполагала с 4 достатъчно пари, за да се върне отново на Аерогарата и да върне куфара.

След като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба, като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, от страни с право на оспорване на постановената присъда, съгласно чл. 318, ал.2, респ. ал.

6 от НПК, са допустими.

Разгледани по същество въззивният протест и въззивната жалба са неоснователни.

Въззивният съд като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, и в изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на постановената присъда, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която не обосновава различни правни изводи относно разгледаната престъпна деятелност и участието на подсъдимата в нея. След анализ на всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимата Д. А. М. е родена през **** г. в гр. Сливен. Не е осъждана. През 2018 г. завършила средното си образование в същия град, след което напуснала Република България и заживяла в чужбина.

На 11.07.2021 г. подсъдимата М. и приятелят й С. А. В. - румънски гражданин, пристигнали на Терминал 2 на Аерогара София с полет № W6 4438 от гр. Ларнака, Кипър. В 02.21 часа преминали през системата за граничен контрол от АРМ AG-K-SOF-2T45I по реда на граничната проверка, след което, макар че пътували единствено с ръчен багаж, който носели със себе си, те се насочили към багажните ленти за получаване на чекираните куфари.