Решение № 3486 от 29.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2402/2023
- Вид
- Решение № 3486
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Радост Бошнакова
Цитирани разпоредби
- чл. 435-чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 3486 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Радост Бошнакова
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100502402 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу отказ на ЧСИ М.П. да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя, обективиран в постановление за разноски от 21.10.2022г. по изп.д.№ 20228510402843, както и да намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева по чл.10, т.1 от НМРАВ, тъй като длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД е погасил задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и не са налице осъществени от пълномощника на взискателя други изпълнителни действия, които да са довели до събиране на дълга, извън подадената молба за образуване на делото.
Взискателят поддържа, че реално заплатеното в изпълнителното производство възнаграждение е 240.00 лева и същото правилно е прието за събиране в пълен размер, тъй като извън подадената молба за образуване на делото пълномощникът адвокат е осъществявал действия по движението на производството и следователно му се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 НМРАВ, като вече заплатеното е под така определяемия минимален праг.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител поддържа становището на взискателя.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от 1 фактическа страна:
На 20.09.2022г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 23907/2019г. на СРС, 141 състав, обективиращ вземане на адвокат К.И.Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 13.53 лева - присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Видно от представен договор за цесия на 13.10.2022г. носителят на вземането го е прехвърлил на „Т.У.“ ЕООД.
На 17.10.2022г. цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне.
С молба от 21.10.2022г. цесионерът е поискал от ЧСИ М.П. да образува изпълнително дело за събиране на цедираното вземане. Молбата е депозирана от адв.В.С., упълномощен от Адвокатско дружество „Б.Ф.“, и с нея са посочени изпълнителни способи за събиране – запор на движими вещи и дружествени дялове, както и възбрана на недвижимо имущество.
Представени са доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лева.
На 21.10.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Топлофикация София“ ЕАД и на същата дата е издадено постановление за разноски, видно от което е прието за събиране адвокатско възнаграждение за сметка на длъжника в размер на 240.00 лева. Пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 31.50 лева.
ПДИ е била връчена на адресата на 26.10.2022г., който на 03.11.2022г. е депозирал възражение, като е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния праг от 200 лева по чл.10, т.1 НМРАВ и преизчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
С постановление от 10.11.2022г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането.
Постановлението е било връчено на длъжника на 14.11.2022г. и на 23.11.2022г. е била депозирана жалба срещу отказа, предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установените факти и при съобразяване на закона, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано по чл.435, ал.2 от ГПК лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител – постановление за разноски от 21.10.2022г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК намира приложение както в исковия, така и в изпълнителния процес. С позоваване на нея длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД е заявил искане пред съдебния изпълнител да намали като прекомерно приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено по делото от страна на взискателя.
Прекомерност е налице, когато търсеният от длъжника разход не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и надхвърля неразумно минималните прагове, уредени в НМРАВ.
В настоящия случай, съдът намира, че дължимо е адвокатско възнаграждение само за 2 образуване на изпълнителното дело, чийто минимален размер е 200 лева - чл.10, т.1 от НМРАВ. Възнаграждение по т.2 от същата разпоредба не се дължи. Начисляване на такова е неоправдано. Страните не спорят, че длъжникът е погасил доброволно задължението си в срока, указан с ПДИ, поради което не е било наложително извършването на каквито и да било изпълнителни действия по събиране на вземането. В този смисъл, молбата, подадена от адв.Симеонов на 24.10.2022г., с която освен поисканите с първоначалната молба запори на дружествени дялове и движими вещи и възбрани на недвижими имоти, е поискано и запор на банкови сметки, не е било необходимо, нито е било предприето от съдебния изпълнител, поради извършеното вече плащане. Подаването на такава молба съдът намира за отстраняване на пропуск да се заяви такъв изпълнителен способ още с молбата за образуване на делото, тъй като изключва възможността това да се прави, за да оправдае възнаграждение по т.2.
Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение, прието за събиране, следва да бъде намалена на 200 лева.
По разноските:
Разноски не се присъждат, доколкото производството е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуалното поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД от 23.11.2022г., длъжник по изпълнително дело № 20228510402843 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, отказ на съдебния изпълнител от 10.11.2022г. да намали поради прекомерност приетото за събиране адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя, обективиран в постановление за разноски от 21.10.2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200.00 (двеста) лева, както и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, съответно на направеното намаление.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3