Решение № 15 от 10.02.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Разлог, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200521 по описа за 2024 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „М.”АД, ЕИК*, с адрес г.Б., о.Б., у.„В.П.”№1, с ИД В.Л., ч/з пълномощника му адв. Н.С., против НП №*/27.08.2024 г. на Зам. ИД на АВ, с което на осн. чл. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП, във вр. с чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 1`000.00 лв. за нарушение на чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП. В жалбата се излагат твърдения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се иска да бъде отменено и да бъде прекратено адм. нак. производство.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява в СЗ.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

След извършена справка по ел. партида на „М.”АД, ЕИК*, с ИД В.Л., с адрес: г.Б., о.Б., у.

„В.П.”№1, в ИС на ТР и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, се установило че не е заявен действителен собственик на дружеството. Нарушението което било установено за извършено от страна на жалбоподателя, било за това че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителния си собственик по чл.63, ал.4 от ЗМИП, до 31.05.2019 г. в ТР и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, с което на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на чл.63, ал.6 на ЗМИП, във вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Предвид установеното, на жалбоподателя бил съставен АУАН №* от 05.06.2024 г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП, във вр. с чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Е.Г.Т. – актосъставител и А.Д.Г. – свидетел при съставяне на АУАН, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК, към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

1

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че както съставеният АУАН, така и оспорваното НП не са издадени от компетентни органи, както и в сроковете, предвидени в ЗАНН.

Съдът счита, че в хода на адм. нак. производство е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото АУАН е издаден от лице, което няма правомощия за това. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗМИП, актовете за установяване на нарушенията на чл.63, ал.1-8 и чл.63а, ал.4, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от ИД на АВ, а НП се издават от ИД на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. По делото не бяха представени доказателства относно материалната компетентност на лицата, съставили, респективно издали АУАН и НП да изготвят такива.

На следващо място съдът намира, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за образуване на адм. нак. производство. В ЗАНН липсва регламентация на института на абсолютната погасителна давност за реализиране на адм. нак. преследване. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за въпросите относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на участие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Посочената норма препраща към погасяването на нак. преследване по давност в НК. Доколкото за вмененото с атакуваното НП нарушение е предвидено наказание „имуществена санкция“, то абсолютната давност, предвидена в чл.81, ал.3 от НК, възлиза на 4 г. и 6 м., считано от момента на извършване на нарушението. В НП е посочена дата на извършване на нарушението 01.06.2019 г. След като нарушението е извършено на тази дата, то абсолютният давностен срок е изтекъл. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, адм. нак. производство се образува със съставянето на АУАН, което в случая е станало на 05.06.2024 г., а именно след изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Този извод на настоящия състав напълно обезсмисля излагането на доводи по приложението на материалното право, защото изтичането на давността е абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани такива.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/27.08.2024 г. на Зам. ИД на АВ, с което на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП, във вр. с чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на „М.”АД, ЕИК*, с адрес г.Б., о.Б., у.„В.П.”№1, с ИД В.Л., е наложено адм. наказание имуществена санкция от 1`000.00 лв. за нарушение на чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2