Решение № 2812 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120107554 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу И. С. С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 693,56 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. Б., ж. к. ***, аб. № *** за отчетен период от 17.03.2020 г. до 12.05.2023 г. и период на фактуриране от 25.08.2021 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 81,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2021 г. до 24.10.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 3201/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 6472/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да предявени настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

1

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е собственик на имота, респ. потребител на ВиК услуги. Оспорва се твърдяното от ищеца потребление в имота, респ. размера на претенциите. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията. Оспорва се претенцията за лихва.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че имотът, находящ се на адрес гр. Б., ж. к. *** е водоснабден.

От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка и собственоръчно попълнена от ответницата декларация по чл. 14 ЗМДТ, находящи се на л. 178 от делото се установява, че обектът на потребление е собственост на И. С. С. От декларацията се установява, че процесният имот е деклариран на името на ответницата въз основа на представен от нея нотариален акт /л. 183 гръб/.

Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди, справка – извлечение за задълженията за процесния присъединен обект, както и фактури за процесния период /л. 9 – л. 29/.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран индивидуален водомер. Установява се, че водомерът на ответницата е реално отчетен от инкасатор като данните са подавани от клиента. Преминалото през СТИ количество вода е 257,48 куб.м. В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за погасителна давност.

В конкретния случай страните не спорят, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името н а ответницата манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество.

От представената по делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният 2 обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името ответницата. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

От представените по делото удостоверение за данъчна оценка и собственоръчно попълнена от ответницата декларация по чл. 14 ЗМДТ, находящи се на л. 178 от делото се установява, че обектът на потребление е собственост на И. С. С. и че собствеността върху имота не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК услуги на ответницата, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищеца. Последното се потвърждава и от декларацията, доколкото същата е собственоръчно попълнена от ответницата, което представлява своеобразно извънсъдебно признание, че същата е собственик на обекта на потребление, а от самата декларация е видно, че същата е обработена на името на ответницата въз основа на представен при декларирането на имота нотариален акт.

По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като резултатът се отразява в електронен карнет.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР и са реално отчетени чрез електронно техническо средство.

По изложените съображения и наличието на всички материално-правни предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 17.03.2020 г. до 12.05.2023 г., поради което искът за главница е основателен.

По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се установи от заключението на вещото лице, че начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР, съдът приема, че същият е в претендираните размери.

Изводът за основателност на исковете, налага разглеждането на своевременно направеното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.

Според чл. 111 б. „в“ от ЗЗД периодичните плащания – каквито се претендират и в конкретния случай, се погасяват с три годишна давност. Според чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато между страните има уговорен срок за плащане изискуемостта настъпва след изтичането му. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества /ал. 1/ и задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране /ал. 2/. Клаузите уговорени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК са нищожни, поради заобикаляне на закона – чл. 113, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като с две непротиворечащи на закона клаузи – ал.

1 и ал. 2, фактически кредитора постига забранен от закона резултат – нарушаването на чл.

113 ЗЗД, съобразно който недействително /нищожно/ е съглашението, с което се скъсяват или 3 удължават установените давностни срокове. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ не противоречат на закона, тъй като в ал. 1 е уговорено единствено задължение за ежемесечно фактуриране за ищеца, а в ал. 2 е уговорен срок след изтичането на който се дължи плащане по всяка фактура. Двете клаузи в съвкупност обаче, дават фактическа възможност на ищеца да заобиколи забраната на чл. 113 ЗЗД, тъй като същият може да изпълни задължението си за ежемесечно фактуриране по ал. 1, но може и да не го изпълни, като в последния случай ищецът фактически удължава предвидения в закона давностен срок, както е и в настоящия случай. Процесните две клаузи поставят началото на давностния срок изцяло в зависимост от поведението на една от страните на облигационното правоотношение – кредитора, който може с поведението си едностранно да удължава давностния срок, като за стари задължения издава фактура в много по-късен момент, с което се постига забранен от закона резултат, поради което на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тези две клаузи са нищожни и съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТО на ВКС, съдът следва да съобрази това служебно. В допълнение следва да се посочи, че с оглед потребителския характер на спора, двете клаузи са неравноправни, поради което – нищожни и поради обстоятелството, че противоречат на Закона за защита на потребителите и правото на ЕС – чл. 143 ЗЗП, съотвено чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата), както и на т. 1 б) от Приложението към чл. 3 от Директивата, въведена в законодателството на България, поради което – задължителна за органи, организации и граждани.

Съобразно извода за изначална нищожност на чл. 33 от ОУ на ВиК следва изводът, че задълженията за главница на ответника са възникнали като безсрочни и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

В случая, най-старият период на задълженията – от 17.03.2020 г. до 31.12.2020 г., е включен във Фактура № 0042320772/25.08.2025 г. /л. 29/. При преценка дали главницата за този период е погасена по давност и каква част от нея е погасена следва да бъде отчетен периодът на извънредното положение /13.03.2020 г. – 13.05.2020 г./, в който съобразно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, давност не тече.