Определение № 31211 от 06.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28780/2023
- Вид
- Определение № 31211
- Подписан
- 06.09.2023
- В сила
- 06.09.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31211 гр. София, 06.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110128780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 376,10 лв., дължима по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5875046, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер 505211895, за отчетен период от 20.01.2023 г. до 10.03.2020 г., от която: 46,32 лв. – цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 329,78 лв. – цена за устройство по договор за продажба на изплащане; 110,54 лв., дължима по договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6115657, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер 505211895, за отчетен период от 27.01.2020 г. до 16.04.2020 г., от която: 53,32 лв. – цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 57,22 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгласно т. 54.12 от ОУ и неустойка за дадена отстъпка, ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 136,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на отделното месечно задължение до 26.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2023 г.
Ищецът „..“ ЕАД твърди, че между него и ответницата Р. – К. Т. К. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на рамков договор № 505211895 от 18.06.2018 г., въз основа на който й е предоставял електронни съобщителни услуги и са продадени устройства на изплащане, чийто цени са начислявани по 2 броя партиди, а именно: по партида № М5875046 с предоставяна комплексна мобилна услуга на мобилен номер *** и е продадено на изплащане устройство Apple, Iphone 6a, 32 GB Space Gray, както и по партида № М6115657 с предоставяна комплексна мобилна услуга с фиксирана телевизия № 201001306478 и фиксиран интернет № 101001306474. Поддържа, че 1 по двете партиди от страна на ответницата са натрупани задължения в общ размер на сумата от 486,64 лв., формирана, както следва: по партида № М5875046 – общо 376,10 лв., от която:
46,32 лв. – цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 20.01.2020 г. до 10.03.2020 г. и 329,78 лв. – цена за устройство на изплащане и по партида № М6115657 – общо 110,54 лв., от която: 53,32 лв. - цена за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 27.01.2020 г. до 16.04.2020 г. и 57,22 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгласно т. 54.12 от ОУ и неустойка за дадена отстъпка. Неизпълнението на посочените парични задължения обосновава и заявяването на претенция за мораторна лихва в общ размер на сумата от 136,80 лв., от която: 13,36 лв. – върху главницата от 46,32 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 92,58 лв. – върху главницата от 329,78 лв., начислена за периода от 10.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 14,99 лв. – върху главницата от 53,32 лв., начислена за периода от 17.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и 15,87 лв. – върху главницата от 57,22 лв., начислена за периода от 17.04.2020 г. до 09.01.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. – К. Т. К. не е подала отговор на исковата молба.
С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че оспорва вземанията по основание и размер.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Навежда довод за изтекла погасителна давност – арг. т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения рамков рамков договор № 505211895 от 18.06.2018 г. и договори за продажба на изплащане; изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната мобилна услуга и мобилно устройство, както и тяхната цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, за което не сочи доказателства.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор за предоставяне на мобилни услуги, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, за което не сочи доказателства.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг в твърдения размер, изпадането на ответника в забава за погасяването му и размера на дължимото обезщетение за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежесет на ответника е да докаже, че е погасил задължението си на падежа, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да 2 установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 11161/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. от 11:10 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага 3 безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4