Решение № 891 от 22.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Стара Загора, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20245530101833 по описа за 2024 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, чрез представителя си, твърди в исковата си молба, че по подадено заявление по чл.417 ГПК пред СтРС е било образувано ЧГД №322/24г. на PC Стара Загора, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК срещу ответницата Т. Д., в качеството й на кредитополучател. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирала възражение, което обуславя интереса от предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

С Договор за кредит Експресо *************г. „Сосиете Женерал Експресбанк" АД предоставили на ответницата потребителски кредит в размер на 16 000 лева, със срок на договора 20.08.2023г. Кредитът бил напълно усвоен по разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Към договора бил приложен и погасителен план, който показвал начина на издължаване на заемната сума - на месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, със съотношение на двете вземания- увеличаваща се главница и намаляваща договорна лихва. Договорена била падежна дата 20-то число на всеки месец до настъпване на крайния падеж с месечна погасителна вноска от 212,51лв., за период от 120 месеца.

За предоставения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва, в размер на 9,5%, формирана от БЛПБСЕВ /базисен лихвен процент на СЖЕ/ в лева, който към датата на сключване на договора бил 5,90%, и фиксирана надбавка от 3.6 пункта. Базисният лихвен процент бил референтен лихвен процент, който се формирал в съответствие с публично достъпна методология на банката, достъпна на интернет сайта на банката- чл.4, ал.2, част II от договора.

Кредитополучателят Т. Д. допуснала забава в погасяването на месечните 1 погасителни вноски, считано от 20.03.2017г. поради което банката начислила лихва за забава, дължима на основание чл.9.1, част I и чл.10, ал.1 част II от договора. Забавата продължила до настъпване на падежа на последната погасителна вноска на 20.08.2023г. За периода на действие на чл.6 ЗМДВИП 13.03.2020г.-14.05.2020г. в редакцията до изм. с ДВ бр.44/13.05.2020г. „Банка ДСК" АД не начислявала обезщетение за забава.

На 30.04.2020г. било вписано в ТРРЮЛНЦ вливането на „ЕКСПРЕСБАНК"АД в „БАНКА ДСК" ЕАД, като на основание чл.263и, ал.2 ТЗ с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминавали върху приемащото дружество.

В качеството си на универсален правоприемник на вземанията по сключения Договор за кредит Експресо *************г. „Банка ДСК" АД продължила счетоводното водене на вземанията си срещу Т. Д. по кредитна сметка №11/**********.

След настъпване на крайния падеж „Банка ДСК" АД начислила лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 21.08.2023г. върху дължимата главница от 11 867,47лв.

Видно от Договор за кредит Експресо *************г. и Приложение №1-ПП била налице валидна облигационна връзка между ищеца, като кредитор, и ответницата, като длъжник-кредитополучател, по сключения договор за банков кредит. Договорът бил сключен в писмена форма, подписан бил от страните, съдържал всички съществени елементи- дата на сключване, вид на кредита, пълна индивидуализация на кредитополучателя, размер на отпусната сума, ГПР, обща дължима сума, срок на издължаването, начин на усвояване и погасяване, размер на договорната лихва, правото на отказ от договора и др.

Видно от представено извлечение от счетоводна сметка №11/********** към 20.12.2023г. ответницата допуснала забава в издължаването на 78 броя погасителни вноски, като първата забава била на 20.03.2017г. Банката не упражнила правото си по чл.10, ал.2, Част II от договора да обяви остатъка от главницата за предсрочно изискуема след достигнати 90 дни забава. На 20.08.2023г. настъпил падежа на последната погасителна вноска по ПП, поради което банката отнесла кредита като изискуем на краен падеж на 21.08.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че „Банка ДСК" АД има вземания срещу Т. Б. Д. на основание Договор за кредит Експресо *************г, както следва: сумата от 11 867,47лв. главница, сумата от 4 114,81лв. договорна лихва от 20.05.2018г. до 20.08.2023г., сумата от 2411,72лв. лихва за забава от 20.03.2017г. до 20.08.2023г., сумата от 521,40лв. обезщетение за забава от 21.08.2023г. до 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 11867,47лв. считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли да бъдат присъдени в тежест на ответницата и всички разноски, направени в заповедното и настоящото производството.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата Т. Д., чрез пълномощника си адв. Р. С., е депозирала писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на исковата молба.

Позовава се на изтекла погасителна давност на вземането, тъй като в договора за кредит Експресо ************* г., в чл.10, ал.2, било посочено, че „Вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължението по настоящия договор със забава над 90 дни. В този случай изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.”.

Счита, че от датата на изискуемост на кредита 20.06.2017 г. до 06.02.2024 г., когато е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Стръмски, са изминали повече от пет години, поради което целият кредит бил погасен по давност. Съответно погасени се явяват и акцесорните искове за лихви и обезщетения.

На второ място, в случай, че съдът не приеме изложените по – горе доводи, счита, 2 че една голяма част от кредита е погасена по давност и на друго основание. По давност били погасени месечните вноски от 20.03.2017 г. до 20.03.2022 г., тъй като еизтекла общата погасителна давност от 5 години. Погасени били както главницата, така и договорената лихва по договора, с която формирали месечната вноска, така и лихвата за забава върху тази сума от 20.03.2017 г. до 20.08.2023 г., а така също и законната лихва върху тази част от главницата от 22.12.2023 г. до изплащането . Погасени по давност били и договорените лихви, формиращи с главницата месечни вноски от 20.03.2020 г. до 20.03.2021 г., тъй като по отношение на лихвите давността била три години. Лихвата за забава върху тази сума също била погасена по давност за този период.

Ответницата моли съда да отхвърли исковата молба изцяло, като неоснователна и недоказана, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът „Банка ДСК“ АД се представлява от пълномощника си юрисконсулт Б., която поддържа исковата молба и моли да се уважи в цялост предявените искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на проц. представител на ответника.

В съдебно заседание, ответницата Т. Б. Д. не се явява, като вместо нея се явява адв.

С., която оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че задължението е погасено изцяло по давност, тъй като съгласно договора изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страните. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ************* по описа на Районен съд – Стара Загора, се установява, че по подадено от „Банка ДСК“ АД заявление, е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. Б. Д., за сумата от 11867,47 лева - главница по договор за потребителски кредит от 29.07.2013 г., 4114,81 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.08.2023г., 2411,72 лв. - лихва за забава за периода от 20.03.2017г. до 20.08.2023г., 521,40 лв. обезщетение за забава за периода от 21.08.2023г. до 19.12.2023г., законна лихва върху главницата от 20.12.2023 г. до изплащането й. В законоустановения срок, от връчването на заповедта до длъжника, е постъпило е възражение от последната, което обуславя допустимостта на установителния иск.

По делото не се спори, че между „Сосиете Женерал Експресбанк”АД и ответницата е бил сключен Договор Експресо *************. „Сосиете Женерал Експресбанк”АД впоследствие е преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД – ищецът по делото. Размерът на отпуснатата сума е 16 000 лв., със срок за връщане 20.08.2023г., на на 121 вноски, с размер на погасителна вноска: първа вноска 94,46 лв., а останалите- 212,51 лв., при фиксиран ГЛП от 9,50 % и ГПР от 11,66 %, като общата сума за плащане по договора е 26214,25 лв., такса по кредита 499,00 лв., разходи за застраховка 582,09 %, наказателни надбавки в общ размер на 15,5 % върху просрочени погасителни вноски или върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно извлечение от счетоводни книги и на осн. Част II, чл. 2 от договора, кредитът е реално усвоен от ответницата - кредитополучател на 29.07.2013 г., като след предоставяне на сумата в размер на 16000 лв. и удържана такса по кредит в размер на 499 лв., остатъкът в размер на 15500 лв. е изтеглен на каса от Т. Д..

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, изцяло възприето от съда, се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда - 21.12.2023 г. просрочените задължения са: 11867,47лв. - просрочена главница, 4114,81 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2023 г., 2411,72лв. – лихвена надбавка за забава от датата на настъпване на изискуемост за периода от 20.03.2017 г. до 20.08.2023 г., 523,33 лв. – 3 обезщетение за забава от 21.08.2023 г. до 20.12.2023 г. Ответницата е преустановила погасяването на задълженията си към месец май 2018 г., като първата допусната забава е на 20.03.2017 г. Договорените и непогасени вноски за погасяване на кредита са общо 78 броя.

От заключението се установява, че от дата 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. банката е начислявала наказателна надбавка съгласно Част II, т.9, в общ размер на 0,56 лв.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е компетентно и добросъвестно изготвено, отговаря на поставените въпроси, не е оспорено от страните и кореспондира с останалите ангажирани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

„Банка ДСК“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закон за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителя, който урежда защита на особена категория длъжници, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Следва да се приеме, че доколкото страните не оспорват изявленията за сключване на договора, вкл. и доказателството за реалното предоставяне на заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за кредит.

Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин и в същия е посочено, че е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От страна на ответника няма възражение в насока, че не е бил представен екземпляр от договора, с което да опровергае материалната му доказателствена сила. Договорът за кредит отговаря и на останалите съдържателни изисквания, установени с чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, като в него изрично са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, като в процесния случай, същият е фиксиран и подробно са посочени и условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент / Част I, т. 8.2; Част II, чл. 4, чл. 8, ал. 5 и чл. 12, ал. 2/. Посочени са годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдържанието на раздел втори включва и уговорките за правото на информация и последващ отказ на потребителя. От постигнатите между страните уговорки в договора не се установява същият да е сключен при индивидуални условия. Клаузите на договора са ясни, точни и разбираеми и не се спори по въведените от ищеца факти и обстоятелства.