Решение № 23 от 31.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ХАСКОВО, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д. А. А.-С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500785 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), представлявана от директора д-р С.П.

С Решение № 155/18.09.2023 г., постановено по гр.д. №224/2023 г., Районен съд - Свиленград е уважил предявените от Р. М. М., с ЕГН:

**********, с адрес: ****, против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с Код по Булстат: 176040023, с адрес: гр. София, ****, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ, като: е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед № *** на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която е прекратено трудовото правоотношение с Р. М. М., и като такова го е отменил; възстановил е Р. М. М., на длъжността, заемана преди уволнението, извършено със Заповед № *** на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, а именно на длъжност „****“ в отдел „ГИП Капитан Андреево“, дирекция „Граничен контрол“ при ЦУ на БАБХ; осъдил е Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) да 1 заплати на Р. М. М. сумата в размер на 800,00 лв. - разноски по делото; осъдил е Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата в размер на 160,00 лв. - държавна такса, дължима по двата неоценяеми иска.

Недоволен от Решението е останал въззивникът Българска агенция по безопасност на храните, като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно и необосновано, както и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на районния съд, че трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено на друго основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като добавя, че не са обсъдени релевантните писмени доказателства. Аргументира, че ищецът не е доказал твърдението си за недобросъвестност на работодателя и твърдението си, че е налице идентичност в трудовите функции на двете длъжности, както е указано с доклада по делото. Излага тезата, че решението на първата инстанция е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че естеството на работа и преките задължения на длъжностите „****“ и „****“ съвпадат. В тази връзка сочи, че единствената предпоставка, за да е законосъобразно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, е работодателят да е определил длъжността за заемане от държавен служител. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и отхвърли предявените обективно съединени искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. М. М., който чрез пълномощника си адв. Х. оспорва жалбата. Изтъква, че уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е налице когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си трудови функции без оглед на това дали получава нови или губи част от старите си функции. Набляга, че трудовите функции на двете длъжности се различават съществено. Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 от КТ, предявени от ищеца Р. М. М. против ответника БАБХ.

По делото е безспорно установено, че страните са били в трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях трудов договор № ****, по силата на който ищецът заемал длъжността „****“ в Отдел „ГИП Капитан Андреево“, Дирекция „Граничен контрол“ при ЦУ на БАБХ. Със Заповед № *** на Изпълнителния директора на БАБХ, връчена на ищеца на 02.04.2023 г., трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, считано от 03.04.2023 г. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, вр. с чл. 5, ал.

1, т. 2 и т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, одобрен доклад на директора на дирекция „Граничен контрол“ при ЦУ на БАБХ с вх.

№ *** и утвърдено длъжностно разписание на ЦУ на БАБХ.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на 3 основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Както е посочил и въззивникът според практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 3.04.15 г. по гр.д. № 4358/14 г. на ІV г.о.; решение № 88 от 22.04.18 г. по гр.д. № 4574/15 г.на ІV г.о.; решение № 118 от 23.03.15 г. по гр.д. № 281/14 г. на ІV г.о. и др., в хипотезата на чл. 325 ал. 1 т.

12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение.

При определяне на длъжността за заемане от държавен служител обаче тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила.

Задължението за подбор възниква за работодателя в хипотезите на чл. 329, ал.

1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, поради което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността.

По аргумент от противното в обратния случай – когато длъжностите не са с идентични функции, то за работодателя възниква задължението за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ.

Настоящата инстанция достигна до извод, идентичен с този на първата такава относно функциите на двете длъжности. По делото са представени длъжностни характеристики за длъжността „***“ (л.63) и за длъжността „****“ (л.79) от които се извеждат трудовите функции на двете 4 длъжности. Видно от трудовите характеристики последните се различават значително. Трудовата функция за длъжността „****“ е осъществяването на товаро-разтоварна дейност на ГИП Капитан Андреево: *****. Трудовата функция за длъжността „****“ е осъществяване на контрол при въвеждане в ЕС на **** от трети държави. Двете длъжности са поставени и в йерархична зависимост - „****“ следва да спазва стриктно разпорежданията на „****“. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника за съвпадение на естеството на работа и преките задължения при двете длъжности.

Не се споделя от настоящата инстанция и тезата за непроведено главно доказване от страна на ищеца. Действително, както е посочено в решение № 292 от 17.12.18 г. по гр.дело № 2250/18г.на ІІІ г.о. на ВКС, оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8 ал. 2 КТ е в тежест на работника. Въззивникът обаче носи по общите правила на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс доказателствена тежест за установяване при пълно и главно доказване на всички предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение на посоченото основание. Преценката за законност на уволнението се дължи към момента на уволнението - към връчване на уволнителната заповед, когато се прекратява без предизвестие трудовото правоотношение и на посоченото в уволнителната заповед основание. С доклада по делото, обективиран в Разпореждане № 1141/21.06.2023 г., на ответника ясно е указано, че същият следва да докаже законното упражняване на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, предпоставка за което е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Следва да се добави, че не е налице и твърдяната процесуална пасивност от страна на ицеща. С исковата молба е направено доказателствено искане от негова страна по чл. 190, ал. 1 от ГПК. Във връзка с последното със същото разпореждане първоинстанционният съд е задължил ответникът да представи по делото трудовото досие на ищеца и всички относими доказателства, въз основа на които е издадена процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Предвид установеното се налага решаващият основен извод, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и това води до заключение за основателност на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Възстановяването на ищеца на предишната работа и правото на 5 обезщетение за оставането без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника са в зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславят от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. След като уволнението е признато за незаконно и ищецът преди уволнението е заемал длъжността, на която желае да бъде възстановен, то е налице правно основание за възстановяването на ищеца Р. М. М. на длъжността „****“ в отдел „ГИП Капитан Андреево“, дирекция „Граничен контрол“ при ЦУ на БАБХ, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е основателен и следва да се уважи.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 000 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/18.09.2023 г., постановено по гр.д.

№224/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с Код по Булстат: 176040023, с адрес: гр. София, ****, да заплати на Р. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата в размер на 1 000,00 лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.