Решение № 11217 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11217 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110166991 по описа за 2022 година

Предявени са искове от [фирма] срещу Е. Г. С. и И. З. З. с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на суми за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г. Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на предявяване на иска и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК И. З. З. е подала отговор на исковата молба като представя доказателства за заплащането на претендираните суми.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Ответниците не оспорват, че са собственици на имота.

Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и [фирма], както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.

1

Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.

С определение от 26.06.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че с направеното на 09.05.2023 г. плащане от страна на ответниците, са погасени процесните задължения, както следва: законна лихва в размер на 152.06 лв., съдебни разноски в цялост в размер на 173.12 лв., мораторна лихва в размер на 544.16 лв., както и главница в размер на 3158.87 лв. Този факт на погасяване на претендираната сума на посочените дати се признава от ищеца – виж молба с вх. № 166581 от 13.06.2023 г. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските: С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.

№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Дължимата държавна такса е заплатена на ищеца, поради което му се дължат единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл.

78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.

Предвид представения по делото фискален бон л. 114 са заплатени от ответниците за разноски общо 173.12 лв., което плащане не се оспорва. Държавната такса по производството е в размер на 148.12 лв., респ. са платени и 25 лв. от дължимото юрисконсултско възнаграждение, поради което дължимата сума е 75 лв. Съобразно размера на претенциите Е. С. следва да заплати на ищеца за юрисконсултско възнаграждение 25 лв.

/1/3 от 75 лв./, а И. З.-З. следва да заплати на ищеца за юрисконсултско възнаграждение 50 лв. /2/3 от 75 лв./.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, против Е. Г. С., ЕГН **********, искове за осъждането на Е. Г. С. да заплати на [фирма], следните суми: сумата от 1035.21 лв. главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от 177.46 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата от 17.75 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, и сумата от 3.93 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018 г. – 09.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, против И. К. З.-З., ЕГН **********, искове за осъждането на И. К. З.-З. да заплати на [фирма], следните суми: сумата от 2070.42 лв. главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от 354.92 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата от 35.49 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, и сумата от 7.85 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018 г. – 09.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 25 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. К. З.-З., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 50 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **** като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3