Решение № 3552 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101175 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която Г. К. К. е предявил против „Кредит тайм“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 250,46 лв. – неустойка, предвидена в Договор за паричен заем № ****** г. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем от ****** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 300 лв., срещу насрещното задължение на ищеца я да върне в срок до ****** г. , на 14 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 39 % и годишен процент на разходите – 47,93 %. Общата дължима сума, която ищецът следвало да върне се посочва, че е в размер от 585,76 лв., от които 300 лв.- главница и 35,30 лв.- лихва и 250,46 лв.неустойка по т.16.3. от Общи условия на „Кредит тайм“ ЕООД. Ищецът посочва, че съгласно погасителния план всяка погасителна вноска включва главница, лихва и неустойка, като е отразен падежа за плащане на всяка вноска, като последната падежна дата е ****** г. Твърди се, че съгласно т. 11.5 от Общите условия, е предвидено задължение за заемателя на осн. чл. 23 от ЗЗД, в срок от три дни след сключване на договора да осигури действието на 1 две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Цитира се изискването на т.11.5.1 и т. 11.5.2. от ОУ, касаещо изискванията към поръчителите/солидарните длъжници.

Посочва се, че в случай, че не представи поръчители/солидарни длъжници, то съгласно параметрите на Договора и т.16.3. от ОУ, ищецът дължи неустойка в размер на 250,46 лв. Твърди се, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, като излага подробни съображения. Счита, че дължимата по договора неустойка не е съобразена със ЗПК и практиката на СЕС, тъй като преди сключването на договора за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Твърди се заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение.

Счита, че дължимите суми за неустойка следва да се включват в обхвата на ГПР, като невключването им води до неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а оттам и до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Ищецът счита, че с включването на неустойката ще се превиши максимално определения размер на ГПР, съгласно клаузата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на клаузата на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът излага подробни съображения за неоснователност на изложените от ищеца в исковата молба твърдения за недействителност.

Оспорва твърдението за заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК .Оспорва се твърдение, че неустойката представлява възнаградителна лихва.

Посочва, че ищецът е разполагал с правото да се откаже от договора. Оспорва да е налице основание за включване на неустойката в ГПР, като излага подробни съображения. Оспорва да са налице неравноправни клаузи, като сочи, че същите са индивидуално договорени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди 2 възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит, както и че при формиране на ГПР в посочения в договора за кре д ит размер не е включено вземането за неустойка

От приетия като писмено доказателство договор се установява, че същият е сключен на ****** г. между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитор. Предоставена е в заем сума в размер от 300 лв. при фиксиран лихвен процент 39 % и гпр 47,93 %.

Съгласно сключения договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 300 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение, като последната падежна дата е на ****** г., като липсват доказателства и твърдения за направени плащания.

Отразено е, че общият размер на кредита, включващ главница, лихви и неустойка е в размер на 585,76 лв., която е уговорено да се погаси чрез заплащане на 14 броя погасителни вноски – двуседмични от по 41,84 лв. с дата на плащане на първата погасителна вноска – ****** г. Срокът на договора за кредит е 14 двуседмичен.

Посочено е, че неустойката по т. 16.3. от Общите условия е в размер от 250,46 лв. Уговорени са условията, при които договорът се прекратява. В чл. 4. е посочено, че кредитът може да бъде обезпечен със запис на заповед, издаден от заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на условията на т. 11 от Общите условия към договора за паричен заем; и/или други подходящи обезпечения.

Обезпеченията е уговорено, че не могат да бъдат реализирани/предявявани преди изтичане на срока по чл. 29 от ЗПК. Уговорено е в чл. 4, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, посочен в 11.5.3 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250,46 лв., като същата се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 41,84 лв. Уговорена е законната лихва за забава и реда за 3 погасяване. Отразено е правото на отказ от договора, както и на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях. Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски.

Приет е като писмено доказателство стандартен европейски формуляр, в който е отразена информацията, касаеща процесния договор за кредит – размер на заемната сума, срок на договора за кредит, размер на двуседминча вноска 23,96 лв., главница 300 лв. и лихва 35,30 лв. или обща сума в размер на 335,30 лв., ГПР- 49 % и фиксиран годишен лихвен процент 39 %. Предвидено е, че при непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер от 250,46 лв., както и че общата сума по кредита с включена главница, лихва и неустойка е в размер от 585,76 лв.

Приети са като писмени доказателства и приложимите общи условия по договора за кредит, в които са отразени изискванията към уговореното в договора за паричен заем обезпечение, както и други условия, касаещи договорите за паричен заем.

Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Тайм" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на 4 потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 47,93 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. В действителност, в клаузата е отбелязано, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точни в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Въпреки посоченото отбелязване, от текстовата част на договора не става ясно, както точно се включва в ГПР. Посочената годишна фиксирана лихва от 39 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, 5 които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В договора за кредит е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и уговорената неустойка, като липсва обща сума, дължима от кредитополучателя, съответстваща на определения ГПР в договора и съответно включваща подлежаща на връщане главница и възнаградителна лихва, разграничени, като размер.