Решение № 836 от 20.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Перник, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720100519 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на СТ. М. М., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д.М., доуточнена с молба с вх. № 4384/07.03.2022 г. и молба с вх. № 6010/28.03.2022 г. против „Би енд джи кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004, с която се иска: 1/ прогласяване нищожност на клаузите по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договор за кредит № MAX_***** г., сключен между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател, които клаузи регламентират съответно допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ на стойност 211.44 лева и допълнителна услуга „Експресно обслужване по кредит“ на стойност на стойност 314.60 лева, поради противоречие на клаузи с добрите нрави и нарушение на разпоредбите по чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; 2/ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 175.34 лева, която сума била платена от ищцата на ответника без правно основание по договор за кредит № MAX_***** г. въз основа на клаузи за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитодател договор за кредит № MAX_***** г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 1000 лева – при параметри 28.15 % ГПР и 26.93 % ГЛП като кредитът следва да се 1 върне на 6 равни вноски месечни вноски, а сумата за възстановяване възлизала на 1080 лева. С договора обаче било уговорено ищцата да заплати и стойност на допълнителни услуги – по чл. 10, ал. 1 – услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ на стойност 211.44 лева и по чл. 10, ал. 2 – услуга „Експресно обслужване по кредит“ на стойност 314.60 лева.

Посочените уговорки съответно договорни клаузи обаче според ищцата били нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от разпоредби от ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е цитирана съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС.

На следващо място в уточнителните молби се твърди, че към момента независимо от изтичането на срока на договора за кредит ищцата е заплатила сумите по него само частично, а именно платила е общо 535.34 лева или две вноски по 267.67 лева – като с тази сума били погасени 333.33 лева главница, 26.67 лева договорна лихва и 175.34 лева стойност на допълнителни услуги.

Остатъкът от сумите по кредита в това число за допълнителните услуги обаче продължавали да се претендират от ищцата. В тази връзка се излагат подробни доводи, че сумата от 175.34 лева била платена без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи, поради което и същата следвало да бъде възстановена на ищцата.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Към исковата молба са приложени: договор за кредит № MAX_***** г. с погасителен план към него и извлечение от текстово съобщение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че на 13.08.2021 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за кредит № MAX_***** г. – като по силата на същия на ищцата е отпусната сумата от 1000 лева – главница, при 6 месечни вноски. Не се оспорва и че ищцата е заплатила към момента сумата от 535.34 лева по договора.

По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите не нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.

Напротив процесните клаузи били израз на свободата на договаряне като сключването им не било задължително. В тази връзка същите били уговорени доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Излагат се подробни доводи и че процесните клаузи били за допълнителни услуги, поради което и стойността им не се включвала в ГПР като не представлявала общ разход по кредита. Нещо повече липсвала пречка 2 договорът да се сключи и без тези клаузи. Възражение за прихващане на сумата по осъдителния иск със сумата на главницата или договорната лихва по кредита не е направено.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендират от ищцата.

С отговора е представен стандартен европейски формуляр и погасителен план.

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за кредит с № MAX_***** г се установява, че на 13.08.2021 г. между дружеството „Би енд джи кредит“ ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ при следните параметри: сума на кредита: 1000 лева, срок на кредита 6 месеца /6 месечни вноски/- при първо плащане с падеж – 20.09.2021 г. и последно плащане с падеж – 20.02.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 28.15 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 26.93 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1080 лева – като същото включва главница от 1000 лева и 80 лева – договорна лихва – платими на шест вноски по 180 лева. Между страните не се спори, че договорът е сключен от разстояние.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 1000 лева – чрез оператор „Easypay“ на 13.08.2021 г.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при кандидатстване за отпускане на кредит заемополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия /ОУ/. В тази връзка заемодателят е начислил парична сума за бързото разглеждане в размер на 211.44 лева – дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план.

Според чл. 10, ал. 2 от договора обаче при кандидатстване за отпускане на кредит заемополучателят изрично бил заявил желание и за експресно обслужване на кредита му съгласно т. 7.4. от раздел V от ОУ. Поради това заемодателят начислил сума за експресно обслужване в размер на 314.60 лева – отново дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план 3

Така и след начисляване на задължението за бързо разглеждане и експресно обслужване всяка вноска по кредита възлиза на 267.67 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 1606.02 лева и включва 1000 лева главница, 80 лева – договорна лихва, 211.44 лева – сума за бързо разглеждане и 314.60 лева – сума за експресно обслужване.

Доколкото договор за кредит с № MAX_***** г. е сключен от разстояние, същият както и представените стандартен европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на ищцата. По делото не са представени общи условия по договора за кредит. Липсва спор между страните обаче че ищцата е заплатила в срок първите две погасителни вноски – т.е. сумата от общо 535.34 лева /2х267.67 лева/. От страна на ответника не е направено възражение за прихващане на претенцията по осъдителния иск с оставащи дължими вноски по кредита.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е установителен иск съединен с осъдителен иск с правно основание по чл. 124, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о. – относно осъдителния иск/, поради което исковете са допустими.

При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи от договора страдат от твърдените пороци. Ищецът следва да установи и че е заплатил сумата от 535.34 лева, която включва вноски за бързо разглеждане и експресно обслужване. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумите над главницата и договорната лихва по всяка вноска е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да задържи същите.

В настоящия случай съдът намира, исковете за изцяло основателни като съображенията за това са следните:

4

За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.