Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 488 от 15.05.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 8/2026
Вид
Определение № 488
Подписан
15.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 32, ал. 1 · Наредба № Н-1 от 16 май 2014 г. за съдебните преводачи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Перник, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261700100008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от Н. Б. МБ: 1006977425028, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – София БУЛСТАТ 000695089, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сума в размер 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили във връзка със смъртта на нейната дъщеря А. Б. при ПТП от 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за ***, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „***“, модел „***“, с македонски peг. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2021 г. –датата на настъпване на увреждането, до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за ***., настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „***“ , модел „***“, с македонски peг. № ***. Причините, довели до настъпване на процесното ПТП, били управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя (десен завой) скорост, обуславяща по-малко време за преценка на конкретната пътната обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача, както и състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение (изграждане), обезопасяване и поддръжка на процесния участък от пътното платно, който не отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път - неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка (което обуславяло риск от объркване за водачите по отношение на главния път и платното, по което следва да се движат), липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна сигнализация (изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и 1 др.), на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други. Като съвкупна последица от горното, водачът загубил ориентация и впоследствие контрол над движението на автобуса в границите на правилната пътна лента, същият се отклонил в дясно и реализирал удар в дясна предпазна мантинела по посока на движението с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което довело до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели, невъзможност за отваряне на вратите на автобуса и напускането му от страна на пасажерите в него и самозапалване на същия. Процесното събитие, част от подробностите около неговото настъпване и крайно негативните последици, свързани със смъртта на 45 души и причиняването на телесни увреждания на 8 лица, получили изключително силен и продължителен отзвук в националните и международни медии и преса, поради което същите били ноторно известни. В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, пътуващата в процесния автобус дъщеря на ищцата, получила летални телесни травми, от които починала по ужасяващ начин - задушаване и изгаряне. Във връзка с настъпилото събитие било образувано наказателно производство ДП № 93/2021 г. по описа на Национална следствена служба, наблюдавано под пр. пр. с peг. № 2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. П., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ап 1, пред. ІІІ-то НК, което продължавало да бъде в своята досъдебна фаза и към датата на подаване на настоящата искова молба. Според ищеца, причините за настъпилото събитие били комплексни, като се дължали изключително на неправомерното поведение от страна на компетентните за поддръжката на процесния участък от пътното платно държавни органи в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като характеристиките и особеностите по изграждането, обезопасяването и поддръжката на процесния пътен участък, анализирани поотделно и в своята съвкупност, водели до категоричен извод, че пътната обстановка създала дезориентираност на водача на автобуса и това се явявало съществена причина, както за настъпване на процесното ПТП, така и за крайно негативните последици от същото (ако буферът и защитните мантинели отговаряли на законовите изисквания, следвало да задържат автобуса след удара в тях и по този начин запалването на автобуса щяло да бъде избегнато и т. н.). В заключение се посочва, че процесното ПТП възникнало както поради неизпълнението на законовите изисквания за превенция и осигуряване на безопасно придвижване по пътища от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и поради незаконосъобразно поведение от страна на водача на пътническия автобус, вследствие на което на ищцата били причинени както имуществени, така и неимуществени вреди, последните от които – предмет на настоящото производство. Относно претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди се посочва, че същите били традиционни както за българските, така и за близките ни по народопсихология и семейни ценности македонски семейства, а именно: много топли лични отношения, 2 характеризиращи се със силна обич, привързаност, задружност, уважение и разбирателство в семейството, и в частност: между ищцата и нейната дъщеря. Ищцата се гордеела с постиженията на своето дете, загубата на което е едно от най- тежките събития в човешкия живот. Дъщеря й била стожерът на семейството, жизнена, всеотдайна и грижовна, модел за подражание, ценена, успяла. Ищцата и до момента страдала от депресия, посттравматичен стрес, нарушение на съня, тревожност. Преди настъпилото трагично събитие била жизнена и контактна, радвала се на срещи с близки и приятели, а понастоящем се затворила в себе си, съпреживявала постоянно трагичния инцидент, отказва да общува с близките си. Поддържа, че при наличието на пасивна солидарност между ответника и виновния водач, кредиторът има право да избере към кого да насочи претенцията си и за каква част от пълния размер на дълга, като частичното изпълнение на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници с неизпълнената част.

Моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, чрез адвокат И. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.

Ответникът изрично заявява, че не оспорва твърдението, че на 23.11.2021 около 03:00 часа в района на скоростен път, част от Лот 0 на Автомагистрала „Струма“, при км 31+800, в посока към отбивката за ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пътнически автобус марка „***“, модел „***“, с македонски per. № ***, който самокатастрофира, вследствие на което са загинали 45 пътника, а 8 са с телесни повреди. Не оспорва твърдението, че АМ „Струма“, на която е станало визираното в исковата молба ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Не се оспорва и твърдението, че за процесния участък от АМ „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път. Това е автомобилен път с организация на движението и разрешена скорост до 120 км/ч за леки автомобили и до 90 км/ч за автобуси, като процесния. Оспорва останалите твърдения на ищците. Счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнила всички свои задължения във връзка с проектирането, изграждането и поддържането в изправност на процесния пътен участък. Изпълнила изцяло законовите си задължения за осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък. Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП, както и на подзаконовите нормативни актове. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и състоянието на пътния участък, където същото е настъпило, както и оспорва наличието на пряка причинно-следствена 3 връзка между смъртта на дъщерята на ищцата и състоянието на процесния пътен участък. Оспорва претендираните обезщетения като прекомерно завишени, още повече, че ищците са получили обезщетение или предстои да получат обезщетение за същите вреди от застрахователя ЗЗГОА „ГРАВЕ - Застраховане Неживот“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че към момента на ПТП водачът на автобуса се е движил с превишена скорост, което е допринесло за тежестта на вредите, самият автобус е бил технически непригоден за извършване на международен превоз на пътници, както и че броят на седящите места в процесния автобус е по-малък от превозваните пътници. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалите наследодатели на ищците, т.к. били без поставени обезопасителни колани. По отношение акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от 23.11.2021 прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по силата на чл. 111,6. „в“ от ЗЗД.

Не възразява по направените от ищците доказателствени искания, с изключение на някои от задачите към комплексната съдебно-техническа експертиза. С отговора се прави искане по реда на чл. 219 ал. 1 ГПК за конституиране на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника, доколкото последното дружество е изпълнител по сключения между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и „Автомагистрали” ЕАД гр. София договор за възлагане на обществена поръчка № РД 38 - 1 от 01.03.2018 г. за текущ ремонт и поддържане на пътя, във връзка с което прилага молба, в която излага съображения за наличието на правен интерес за ответника от привличането на „Автомагистрали” ЕАД като трето лице - помагач на негова страна.

По исковете с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно извършено противоправно деяние /действие или бездействие/ от лице, на което от ответника е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинени неимуществени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.

В хипотезата на чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да докаже плащане, както и своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.

На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира направените от страните доказателствени искания за основателни и следва да бъдат уважени, доколкото са допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за спора обстоятелства. Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е допустимо и основателно, като правният интерес от привличане на „Автомагистрали” ЕАД, 4

ЕИК:831646048 като подпомагаща страна на страната на ответника се обосновава с обвързващата сила на мотивите в отношенията между ответника и помагача- чл. 223, ал. 2 ГПК и с оглед възможността за регресен иск по 5 чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, поради която причина и посоченото лице следва да бъде конституирано като трето лицепомагач на страната на ответника.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2025 г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице- помагач.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Автомагистрали” ЕАД, с ЕИК:831646048 като трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ: 000695089.

Третото лице-помагач да бъде призовано за съдебно заседание, като му се връчат преписи от исковата молба и от отговора на ответника и от молбата за конституиране, ведно с приложенията към тях, както и препис от настоящото определение на посочения адрес.