Решение № 23640 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23640 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110102542 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от Р. Д. К. против „Ф“ ЕООД осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично предявен иск от сумата от 505,02 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 6003233 от 05.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2025г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че между А Н И и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 6003233 от 05.12.2022г., въз основа на който на заемополучателя е предоставена сума в размер от 500 лева, със задължение да я върне на 6 месечни вноски, без да е посочен размер на месечния лихвен процент по договора.

Поддържа, че в чл. 11 от договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя. Твърди, че при сключване на договора ответникът е начислил неустойка в размер на 505,02 лева за непредставяне в седемдневния срок на обезпечения- банкова гаранция или застраховка, посочени в договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа, че задължението по преценка кредитоспособността на длъжника е вменена на кредитора, но въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства. Излага, че договорът е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. Намира, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като 1 всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поддържа, че с уговорената неустойка по чл. 11.4 и чл.11.3 от договора се накърняват добрите нрави, като същата излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се посочвал процентът на ГПР по кредита и липсвали компонентите, които са включени в него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба кредитополучателят е заплатил всички задължения по договора, като с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, сумата от 100 лева е получена от ответника без правно основание.

Вземанията по договора за кредит били прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.10.2024г., сключен между цедента А Н И и цесионера Р. Д. К., с който цедентът прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника в размер на 100 лева – платена без основание сума по процесния договор кредит, като ищецът счита, че исковата молба съставлява надлежно уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД относно извършеното прехвърляне на вземането. При изложените твърдения предявява настоящия иск, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания на ЗПК, с което оспорва доводите на ищеца, като заявява, че оспорените клаузи от договора са валидни. Твърди, че на 05.12.2022г. на кредитополучателят е предоставена сумата по кредита, както и че на 09.12.2022г. А И е внесла сумата от 600,00 лева в офис на ответника, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит. Излага, че клаузата по чл. 11 от процесния договор определя седемдневен срок за изпълнение на условието за представяне на обезпечение, но тъй като от сключването до прекратяването са изминали само четири дни, не е начислявана и не е заплащана неустойка по т.11 от договора, с оглед на което поддържа да е неоснователно твърдението на ищеца за приложение на чл.71 от ЗЗД относно неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Моли 2 предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че между А Н И, и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 6003233 от 05.12.2022г. с твърдените в исковата молба клаузи, по който е усвоена сумата от 500,00 лева; 2./ че на 09.12.2022 г. кредитополучателят А Н И е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 600,00 лева за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 ЗЗП– 147б , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по чл. 11.4 от договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 11.1 е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено 3 изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя.

Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

По основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с оглед приетите по-горе изводи, за недействителност на договора за потребителски кредит в неговата цялост, както и с оглед липсата на спор между страните, че кредитополучателят - А Н И е заплатила, а ответникът е получил сумата от 600 лв. по договора, то съдът приема, че е заплатена сумата в размер на 100 лв., над дължимата главница по договора /т.нар. "чиста стойност" по см. на чл.23 ЗПК/, при изначална липса на правно основание за получаването. По делото са налице и доказателства за осъществено прехвърляне на процесното вземане в полза на ищцата по договора, което е произвело своето правно действие по отношение на ответника с връчването на препис от подадената искова молба по реда на чл.131 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява основателна в предявения размер, а именно за сумата от 100 лв., поради което следва да бъде уважена.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, в полза на ищцата следва да се присъдят разноските по производството в размер на 50 лв. за държавна такса, както и сумата в размер на 480 лв., за адвокатско възнаграждение, или в общ размер на 530 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Ф“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С*****, да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, сумата в размер на 100 лв., заплатена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 6003233 от 05.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С*****, да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 530 лв., разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5