Определение № 175 от 14.04.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 154/2025
- Вид
- Определение № 175
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175 гр. Ловеч, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200154 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба С. М. С., в която моли да бъде условно предсрочно освободен. Сочи, че на 25.03.2025 година е изтърпял половината от наложеното му наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ст. юриск. Г.Г., поддържа становището на началника на затвора – Ловеч и моли молбата на лишения от свобода С. С. да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч - прокурор В. счита, че с а налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което приема, че молбата на С. С. следва да бъде уважена.
Осъденият С. М. С., в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена на молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Служебно назначеният защитник на С. – адв. С.Д., в съдебно заседание, изразява становище, че целите на наказанието са постигнати с изтърпяната част от наказанието, поради което моли да бъде уважена депозираната молба.
Позовава се на положителното становище на Началника на затвора, както и на факта, че подзащитния й е награден и няма дисциплинарни наказания. Сочи, че от момента на пребиваването му в Затвора град Ловеч той е постоянно трудово ангажиран, като му е дадена възможност да работи на външен обект 1 към „Осъм“ АД.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият С. М. С. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Протокол № 47/05.06.2024 г. по НОХД № 295/2024 г. на РС-Г в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“. Към днешна дата 14.04.2025 г. е изтърпял фактически 5 месеца и 20 дни, от предварителен арест – 1 ден, фактически изтърпял 5 месеца и 21 дни, от работа 2 дни, всичко 7 месеца и 21 дни и има остатък от 2 месеца и 9 дни. Следователно същият към настоящия момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От приложеното становище на Началника на Затвора – Ловеч, е видно, че оценка на риска от рецидив е 48 точки. В хода на изтърпяване на присъдата и работа с лишени от свобода се наблюдава тенденция за снижаване риска от рецидив. Лишеният от свобода С. спазва установените правила и режимни изисквания, поддържа линията на добро поведение, активно участва в провежданите социални и възпитателни мероприятия.
Видно от доказателствата по делото, трудовата ангажираност на лишения от свобода С. С. се характеризира с постоянна трудова заетост. В общежитието първоначално му е дадена възможност да работи по линия на доброволния труд, а по-късно е назначен на работа на външен работен обект „Осъм“ АД, където работи и към момента. Поради естеството на работата си няма възможност да участва активно в спортни и културно-масови мероприятия.
От становището на началника на затвора е видно, че до настоящия момент поведението на лишения от свобода С. е съобразено с режимните изисквания. Към пенитенциарния персонал и надзорно-охранителния състав се отнася съобразно съществуващите правила и изисквания.
От социалния доклад, приложен по делото е видно, че по плана на присъдата лишеният от свобода С. работи с усърдие, като изпълнява задачата по целите за устройване на подходяща работа и водене на законосъобразно поведение. Сочи се, че в плана е заложено затвърждаване на трудови навици, както и формиране на умения за самоограничаване в интерес на обществените норми. За изтеклия период се наблюдават настъпили позитивни промени в 2 зоните с дефицит по отношение на нагласите – приема наложеното му наказание, съдейства на администрацията. В условия на контрол спазва правилата и режимните изисквания, предявявани към него.
Междуличностните му взаимоотношения са в границите на нормалното.
От доказателствата по делото е видно, че по отношение на лишения от свобода С. С. не са постъпвали негативни сигнали по отношение на поведението му или случаи на облагодетелстване, опитва се да страни от затворническата субкултура. Наблюдават се и позитивни промени по отношение на мисленето и постигане на целите. Основната дейност остава във формирането на умения при проблеми в живота, да търси алтернативи в рамките на закона и собствен път в живота, а не да следва течението на приятелския кръг.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба на осъдения С. С., становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Съдът приема, имайки предвид събраните по делото доказателства, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът съобразявайки приложените писмени доказателства приема, че е налице колизия между становището на началника на затвора и приложения към делото социален доклад. По-конкретно и към настоящия момент ИСДВР Георги Х сочи, че рискът от рецидив при осъдения С. е среден - 48 точки.
Зоните влизащи в риск са свързани с отношение към правонарушението, като С. признава вина отчасти и не отчита вината от ПАВ. Налична е и неустойчива мотивация за промяна, като същия не отчита нормите в обществото. Налично е и злоупотреба с наркотици, за които свидетелства и настоящата присъда, като Х е категоричен, че С. не отчита вредата под влиянието им. Налични са и дефицити при уменията за мислене, като С. не разпознава проблемите, няма зряла и асертивна стратегия за справяне с проблемите. Нещо повече ИСДВР Х сочи, че рискът от сериозни вреди за обществото е среден, предвид естеството на деянието, склонността на С. да реагира импулсивно при злоупотреба с ПАВ, като са налични слаби морално волеви задръжки. ИСДВР Х е констатирал рискови фактори – импулсивност, слаб самоконтрол и злоупотреба с наркотични вещества. Нещо повече, самият 3 социален работник сочи, че „под въпрос е дали ще съумее да извлече нужните поуки от престоя си в затвора и да не пристъпва закона занапред“ /л. 10 от делото/. Т.е. определено предвид посоченото в социалния доклад, настоящата инстанция приема, че в лишения от свобода С. С. не са настъпили позитивни промени в пълен обем, от които да се направи извод, че са изпълнени целите на наказанията, предвидени в чл. 36 от НК, а именно целите на специалната превенция и по-конкретно така наложеното наказание лишаване от свобода да е въздействало поправително спрямо осъдения С.. На посочения социален доклад от страна на защитата, както и от страна на осъдения С., не са представени доказателства, които да противостоят на направените в него изводи, предвид на което и настоящата инстанция приема изразеното положително становище от страна на Началника на Затвора – Ловеч за немотивирано, тъй като не е подкрепено с каквито и да е доказателства.
Не е спорно, че поправителен ефект е настъпил предвид трудовата ангажираност на осъдения С., но така или иначе не е настъпил в пълен обем, тъй като ИСДВР Х сочи, че лишеният от свобода С. полага усилия да се поправи, но както вече се посочи по-горе са налични подробно посочените зони, влизащи в риск.
Съобразявайки изложеното до тук, настоящият състав счита, че от доказателствата по делото по един категоричен и несъмнен начин не се установява, както и че са постигнати целите на наказанията визирани в чл. 36 от НК и така наложеното наказание е въздействало поправително и превъзпитаващо спрямо осъдения С. в пълен обем.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. М. С., роден на **** г. в гр. Г, общ. Г, с постоянен и настоящ адрес гр. Г, общ. Г, ул.
„*****, средно-специално образование, неженен, ЕГН: **********, от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 9 дни от наложеното му наказание с Протокол № 47/05.06.2024 г. по НОХД № 295/2024 г. на РС-Г в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка окръжна прокуратура, на Затвора – гр. Ловеч.
4
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5