Определение № 2309 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502194 по описа за 2025 година Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.83,ал.2.

Образувано е по частна жалба на ответника в първата инстанция „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“-ЕООД против разпореждане №12622 от 16.05.2025г., постановено по гр.д.№4193/2023г. на СГС, ГО, 1-26 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди, че действително разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК се отнася само до ФЛ, които при наличие на посочените предпоставки могат да бъдат освободени от държавна такса. Но в практиката на ЕСПЧ било признато правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от д.т., като се сочат конкретни решения.

Твърди, че съдът не е обсъдил достатъчно твърденията за негативните последици от пандемията от COVID-19 и наличието на задължения на дружеството към банкови институции, които следва да обсъжда.Освен това, дружеството било страна и по други дела със сходен предмет. Затова задълженията към банкови и публични институции, продължаването на работата по завършване на строежа и въвеждането в експлоатация на обектите в него и заплащането на държавни такси по делата вече му били непосилни и ограничава правата му да защити правата си в съда.Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и освобождаване от държавна такса по делото.

Софийският Апелативен съд намира, като прецени данните по делото във връзка с оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 1 страна в законния срок. Разгледана обаче по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият жалбоподател „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“-ЕООД, ответник в първата инстанция, е сезирал съда с молба по чл.83,ал.2 ГПК като е поискал да бъда освободен от заплащането на държавна такса по подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение. Твърденията, посочени в молбата по чл.83,ал.2 ГПК, са идентични с тези, поддържани и в частната жалба. При условията на евентуалност е направено искане за продължаване срока за внасяне на дължимата държавна такса, на основание чл.63 ГПК.

За да отхвърли молбата за освобождаване от държавна такса, съдът се е позовал на константната практика на ВКС, с обсъдени в нея разрешения, дадени от ЕСПЧ и СЕС, приемаща по изключение, че и ЮЛ може да бъде освободено от заплащане на държавна такса, но само внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 от Хартата за основните свободи на ЕС. Съдът е приел, че в случая молителят не е ангажирал съответни доказателства, които да подкрепят твърдението му за трайна невъзможност да заплати ДТ от 1 202.64 лева , поради което е оставил молбата без уважение.

Със същото определение е уважил евентуално направеното искане за продължаване срока за заплащане на дължимата се държавна такса, което не е предмет на частната жалба и настоящото производство.

Въззивният съд намира разпореждането в обжалваната му част за правилно и съобразено със закона и константната практика на ВКС, цитирана в него.

Според разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

От горното е видно, че разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, която е императивна, предвижда възможност при определени условия и след преценката на посочените обстоятелства съдът да освободи дадено физическо лице от заплащането на държавна такса в производството. В настоящия случай обаче частният жалбоподател е юридическо лице, което препятства уважаването на молбата му за освобождаване от държавна такса. За юридическите лица законът не предвижда такава възможност.

Съдът е запознат с цитираната в частната жалба съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС. Тази практика е обсъдена и от ВКС в цитираното от СГС Определение № 1787 / 2024г. на ВКС по ч.т.д. № 1214/2024 г., II т.о., в което е 2 обобщена и съдебната практика на ВКС до момента. В същото действително е прието, че в определени случаи е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда.

ВКС обаче приема, че за юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС.

Видно от представената молба за освобождаване от държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства, подкрепящи твърдението му за трайна невъзможност да заплати следващата се държавна такса в размер на 1 202.64 лева, която по разбиране на съда не е и непосилна и прекалено висока за едно търговско дружество, занимаващи се със строителство. Посочените от частния жалбоподател общоизвестни обстоятелства, създаващи затруднения на търговците при осъществяване на търговската им дейност, са валидни за всички, вкл. и за ФЛ. Затова случаят не е по-особен от останалите, като липсват представени доказателства в противоположната посока. Това налага обжалваното разпореждане да бъда потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

Освен всичко изложено, видно от данните по делото, в продължения от съда срок при условията на чл.63 ГПК, жалбоподателят е внесъл следващата се държавна такса, като по този начин правото му да обжалва решението е гарантирано.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА разпореждане

№12622 от постановено по гр.д.№4193/2023г. на СГС, ГО, 1-26 състав.

16.05.2025г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.274,ал.3, във вр. с чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4