Решение № 14986 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14986 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Р при участието на секретаря В.К като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110145762 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл.8, т. 1 ЗЗДН, подадена от О. Г. В., ЕГН **********, молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на молителя, срещу А. О. В., ЕГН **********, син на молителя, при твърдения за извършен от ответника акт на домашно насилие на 22.08.2022 г., изразяващ се в отправяне на псувни, заплахи с убийство, и упражняване на физическо насилие чрез изритване в областта на корема и ребрата 3 пъти.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, е процесуално легитимирано да търси защита. Описаните в молбата и молбата-уточнение актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителя. Въпреки това, по делото не се доказа твърдяната от молителя роднинска връзка между него и ответника.

Не са ангажирани доказателства, от които да се установява твърдението на последния, че 1 ответникът е негов син и като такъв попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН, поради което съдът намира подадената молба за защита за неоснователна.

Дори да се приеме обратно, а именно че родствената връзка между страните е доказана, това не би обусловило извод за основателност на молбата.

На първо място, следва да се съобрази наличието на противоречие между изложените от молителя твърдения в молбата от 25.08.2022 г. и в молбата-уточнение от 02.09.2022 г. /л. 11 от делото/ в частта относно упражненото от ответника физическо насилие. Първоначално молителят заявява, че когато подканил сина си да напусне дома му, последният го ударил, вследствие на което молителят паднал в локва. Впоследствие при изпълнение на дадените от съда указания молителят уточнява, че паднал в локвата, тъй като се спънал. По-нататък, отново в молбата-уточнение, същият посочва, че падането се дължи на това, че загубил равновесие, когато хванал ръката на сина си с цел да предотврати удар от негова страна.

Освен това, макар че молителят изрично заявява, че на така описания от него акт на домашно насилие има двама свидетели очевидци, той не е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на същите. Не е ангажирал и други доказателства за установяване извършването на процесния акт на насилие. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато няма други доказателства, какъвто не е настоящият случай. Ето защо в случая декларацията по отношение не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

Предвид изложеното съдът намира, че в настоящото производство молителят не е провел доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата им, поради което същият следва да бъде санкциониран с тежестта на доказване в производството, като молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Относно разноските за делото.

При този изход ответникът има право на разноски, но доколкото претенция за такива не е отправяна, съдът не следва да се произнася в тази насока.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на молителя, поради което и същия следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 25,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 177247/25.08.2022 г., депозирана от О. Г.

В., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу А. О. В., ЕГН **********, за акт на домашно насилие от 22.08.2022 г., изразяващ се в отправяне на псувни, заплахи с 2 убийство, и упражняване на физическо насилие чрез изритване в областта на корема и ребрата, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН О. Г. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3