Решение № 180 от 24.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Стара Загора, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500263 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „В. и К.“ ЕООД, гр.

С.З., представлявано от управителя Р.М., чрез адв.А. С. от АК – Стара Загора, против Решение № 138/17.02.2025г., постановено по гр.д. № 3774/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отменя дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на С. Г. А. със Заповед № 3-433/16.07.2024 г. на управителя на „В. и К.“ ЕООД, гр.С.З.; присъдени са разноски и е определена държавна такса.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не взел предвид и не обсъдил всички факти и обстоятелства, изложени от ответника по делото, поради което достигнал до погрешни правни изводи. Намира, че неправилно съдът приел, че въззиваемият действал добросъвестно, положил дължимата грижа за отстраняване във възможно най-кратък срок на възникналата неизправност на задвижващия механизъм на порталната врата на ПСОВ. Счита, че задължение на въззиваемия било да следи за изправността на системите и съоръженията на територията на ръководената от него ПСОВ и ако не бил в състояние да организира ремонта и поддръжката на същите следвало да информира ръководството за това, с цел предприемане на необходимите мерки, но не и сам да събира оферти, както и да взема решения за закупуването на бариера за подмяна на дефектиралата портална врата. Твърди, че с действията си той не само, че не изпълнил вменените му с длъжностната характеристика 1 задължения по ръководство и контрол на всички дейности на ПСОВ, но и не изпълнил изричните заповеди на Управителя на „В. и К.“ ЕООД, относно пропускателния режим на територията на ръководената от него пречиствателна станция. Счита, че с предприетите от него действия по ремонт на неизправната врата допуснал същата да бъде дълго време отворена, затваряла се само през нощта, без да има възможност да бъде отворена незабавно при евентуална нужда. В случая въззиваемият не потърсил съдействие от работодателя за незабавно отстраняване на неизправността или поне осигуряване на допълнителна охрана по време на ремонта на вратата.

Въззивникът счита, че била налице небрежност от негова страна при изпълнение на длъжностните му задължения.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от С. Г. А. срещу наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ от Управителя на „В. и К.“ ЕООД.

Въззиваемият С. Г. А., чрез адв. Р. С. от АК – Стара Загора оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът обсъдил всички факти и обстоятелства, след което достигнал до правилните правни изводи. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, с което е отменена Заповед № 3433/16.07.2024г. на Управителя Р.М., като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. с чл.358, ал.1, т.2 от КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

Ищецът С. Г. А. твърди в исковата си молба, че с ответното дружество били в трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „Ръководител ПСОВ С.З.“ при „В. и К.“ ЕООД - С.З.. Със Заповед №3433/16.07.2024 г. на управителя Р.М., на основание чл.188, т.2, във връзка с чл.187, ал.1, т.7 и т.10 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта му била връчена на 17.07.2024 г.

Тази заповед по същество била неоснователна. Изнесените мотиви в нея не отговаряли на обективната истина, поради което наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, се явявало неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ищецът оспорва Заповед № 3-433/16.07.2024 г. на управителя Р.М. като незаконосъобразна. В заповедта не ставало ясно точно за какво бил наказан, в какво точно се изразявало „Неизпълнение на законните разпореждания на работодателя“. Дали защото 2 не осъществил контрол относно пропускателния режим, дали защото пренебрегнал и неглижирал законните разпореждания на работодателя, дали защото не оправил вратата на момента или защото не работела вратата или пък защото порталната врата била отворена или защото не бил на работното си място. Това пречило на ищеца да организира защитата си. Ищецът не виждал в какво се състои вината му. Вратата се разваляла често, трудно се намирали части и майстори, които да я поправят. Получил сигнал на 03.06.2024 г. от охранителна фирма „К.“, че вратата отново спряла да се движи. В резултат на това била направена диагностика на задвижващия редуктор, при което се установило, че кондензаторът, включен в ел. схемата, бил стопен. Бил издирен аналогичен кондензатор и сменен на 04.06.2024 г., но с това проблемът не бил решен. Отново била направена диагностика и се оказало, че бил изгорял статорът на двигателя. Същият бил демонтиран и занесен за навиване във фирма „Д.-К.“. След като получили статора отново, на 12.06.2024 г. се направил монтажът и вратата заработила нормално, видно от работна карта №9088439/12.06.2024 г. Тъй като в заповедта не била посочена дата или период на извършване на нарушението, ищецът не знаел за неработещата врата на кой ден бил наказан, тъй като имало и други дни, когато не работела, както се сочело и в заповедта за наказание, напр.

17.05.2024 г., видно от работна карта №087481/27.05.2024 г. Това пречело на ищеца да осъществи защитата си. Имало противоречие в заповедта относно времето, през което не работела вратата. Всъщност то изобщо не било определено. От една страна, се сочело, че при проверка на 06.06.2024 г. вратата била широко отворена, а от друга, се твърдяло, че месеци наред била широко отворена. В заповедта не било посочено конкретно кога точно била отворена/за какъв точно период. Твърдението пък за месеци отворена врата било абсурдно. По-нататък се посочвало, че ищецът нарушил заповеди № 3535/16.11.2022 г. и № 3-92/31.01.2023 г., регламентиращи пропускателния режим. Абсурдно било да се приеме, че имало нарушение на тези заповеди, при условие, че вратата била развалена. Нямало как при развалена врата, тя да се отваря и затваря, докато не бъде отстранена повредата. Ищецът предприел необходимите мерки и същата била поправена, но това, както и всяка друга повреда, изисквало технологично време и зависело от намиране на части и работници или фирми, които да я поправят. Не зависело от него кога вратата ще се развали и колко време ще да отнеме поправката й. От друга страна пропускателният режим на входната врата бил възложен на фирма „К.“, както и бутона за отваряне на вратата. Техен служител записвал влизащите и излизащи автомобили в специална книга, така че контрол над пропускателния режим имало. Договорът бил сключен между „К.“ и ВиК, ищецът не бил запознат със същия и не му било възложено да упражнява контрол над фирма „К.“. Това били отношения между двете фирми и създаващите се неудобства също трябвало да се решат от тях. Контрол над входната врата не бил възлаган на ищеца по никакъв начин. Това била работа на фирма „К.“. Въпреки извършвания контрол на входната врата от фирма „К.“, съществувал 3 пропускателен режим на всички автомобили, които имат дългосрочни договори за изхвърлянето на отпадъчни води от тяхната дейност. Този режим бил много точно обвързан с видео-наблюдението, фирмите, регистрационните номера на колите, имената на шофьорите и количествата отпадъчни води, които били включени с моментното докладване в сървър на ВиК и издаване на приемно - предавателен протокол. В началото на всеки месец се сверявали писмените и дигиталните доклади. С рапорт на ищеца била направена оферта на 06.03.2024 г. за закупуване на олекотена бариера, като в т.9 от него посочил, че това се налага поради честото дефектиране и липса на резервни части за съществуващата тежка портална врата. В деня и часа на извършената проверка от 06.06.2024 г. ищецът бил на работното си място и извършвал монтаж на помпен агрегат на обратна рециркулация. От представената извадка от журналната книга на охраната на фирма „К." било видно, че ищецът влязъл на територията на ПСОБ в 7.35 и напуснал в 16.30 часа. Поради изложеното издадената заповед била незаконна и тенденциозна. Ищецът не бил нарушил никакви заповеди на управителя на ВИК или пък други трудови задължения.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № 3433/16.07.2024 г. на управителя Р.М. като незаконосъобразна.

Ответникът „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З. твърди, че ищецът не отричал, че порталната врата на Пречиствателната станция за отпадни води /ПСОВ/ в град С.З. често била в неизправно състояние и не работела. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „ръководител ПСОВ“, връчена на ищеца на 14.02.2024 г., основно негово трудово задължение било да ръководи и контролира всички дейности на ПСОВ, включително дейността относно осигуряване на сигурността на ПСОВ, респективно контрол относно пропускателния режим на входа на същата. Негово задължение също било да изпълнява своевременно и точно разпорежданията на ръководството на дружеството. В случая служителят пренебрегнал и неглижирал законните разпореждания на работодателя, относно пропускателния режим в ПСОВ, въведени със Заповеди № 3- 535/16.11.2022г. и № 3-92/31.01.2023г., с което застрашил състоянието и степента на сигурност на поверения му обект.

Стриктният контрол относно влизането и излизането на външни лица, неработещи на територията на ПСОВ, бил от съществено значение за нормалната работа на същата. Дейността по опазване на чистотата и качеството на водите, влизащи и излизащи от ПСОВ, била от изключително важно значение за изпълнение на вменените на ВиК оператора функции и задължения по опазване на околната среда. Също така сигурността на пречиствателната станция била от важно значение, поради факта, че на територията й се намирали опасни сгради, съоръжения и резервоари метантакт, газголдер, биобасейн и други съоръжения. Вярно било, че по силата на сключен договор за охрана на обекти на „В. и К.“ ЕООД с „К.“ ЕООД, на последното дружество било възложено осъществяването на охрана и на ПСОВ - С.З.. Това обстоятелство, обаче не освобождавало от отговорност нейния ръководител да следи за това, доколко ефективна била охраната на 4 обекта. Задължението на ищеца да следи относно изправността на всички съоръжения на територията на ПСОВ, включително и относно изправността на порталната врата, през която се осъществявал достъп до територията на пречиствателната станция, както на външни лица, така и на служители на работодателя, не отпадала. В качеството си на ръководител на ПСОВ той следвало да следи и за изпълнението на договорните задължения на охранителната фирма. В Доклади с входящи № РЦ-177/06.06.2024 г. и РЦ179/10.06.2024 г. от С.Г.С., на длъжност „Инспектор по Безопасност и здраве при работа“, били обективирани резултатите от проверка, извършена на 06.06.2024 г., около 11,33 ч. в ПСОВ - С.З.. В тях било посочено, че при посещението си на територията на ПОСВ - С.З. служителите, извършили проверката, установили, че порталната врата на обекта била „широко отворена“. Това обстоятелство било констатирано и при предходни проверки, като тогава ръководителят на ПСОВ уверил проверяващите, че били предприети действия по отстраняване на проблема. Очевидно било обаче, че тези действия предприети от ищеца били несвоевременни и неефективни.