Решение № 3657 от 13.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4940/2023
- Вид
- Решение № 3657
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс на труда
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3657 гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ., в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20233110104940 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №.. срещу Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 589/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г., издадена по ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 2266 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/30/117002836399 по повод настъпило на 11.08.2018 г. ПТП, причинено виновно от длъжника, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, сумата о т 15 лева, представляваща ликвидационни разходи по щета № 0801001990/2018-01, сумата от 997.28 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.08.2018г. около 04:30 часа в гр. Варна, ответникът като водач на лек автомобил марка „Субару“ с рег. № ............ при движение на заден ход причинил ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .........., собственост на Н.Д. Н.а, като му 1 нанесъл материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен Протокол за ПТП №..698822 от 11.08.2018г., в който било отразено, че ответникът в качеството си на виновен водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Твърди се още, автомобилът на ответника бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/117002836399 със срок на действие от 25.10.2017г. до 25.10.2018г.
Н.Д. Н.а предявила пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение, по която била образувана щета № 0801-001990/2018-01, по която й била изплатена сума в размер на 2266 лева с платежно нареждане от 17.10.2018г. За ликвидация на щетата ищцовото дружество направило разноски в размер на 15 лева. На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение от 02.07.2019г., която се върнала в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и за явява, че не оспорва изложените в исковата молба твърдения и желае да сключи спогодба, по смисъла на която да не дължи претендираната от ищеца законна лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните, а и се установяват от представените писмени доказателства следните обстоятелствата: че е настъпило процесното ПТП на 11.08.2018г. по вина на ответника, че ответникът е управлявал МПС „Субару“ с рег. № ......... с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, че автомобилът на ответника е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество към датата на настъпване на ПТП, че са настъпили щети по увредения автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .........., както и че на 17.10.2018г. ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил Н.Д. Н.а застрахователно обезщетение в размер на 2266 лева.
2
Представени по делото са описи на щетата, изготвени от застрахователя, в които са подробно описани щетите по автомобила. Всички документи са подписани от представител на застрахователя и от представител на собственика на увредения автомобил.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
По иска по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответника, изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на застрахователя.
В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП.
Безспорно е и настъпването на ПТП, причинено от ответника. Установи се още, че същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Установи се, че вследствие на причиненото ПТП на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .......... са причинени щети в размер на 3
2266 лева, като на собственика на автомобила на 17.10.2018г. е заплатено застрахователно обезщетение в посочения размер.
Предвид изложеното съдът намира, че регресната отговорност на ответника за заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2266 лева следва да бъде ангажирана. Ликвидационните разноски на застрахователя в размер на 15 лева са в рамките на обичайните такива и също следва да бъдат заплатени от ответника съобразно разпоредбата на чл.500 от КТ.
С оглед горното предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД Регресната отговорност към застрахователя възниква от момента, в който същият е изплатил обезщетение. Въпреки това съдът намира, че обезщетението за забава на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД е дължимо от датата на получаване от ответника на поканата за плащане, а не от деня на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования. Без да бъде уведомен застрахованият по риска „Гражданска отговорност“ не би могъл да извърши доброволно погасяване, доколкото не знае нито дали е заведена щета от пострадалия, нито дали е платено обезщетение от застрахователя и кога, нито в какъв размер. По делото липсва доказателство за изпратена на ответника покана за плащане. Нещо повече, в самата искова ищецът е навел твърдения за изпратена покана, която обаче не е достигнала до адресата.
По изложените съображения съдът намира, че искът за законна лихва се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75,67 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 122,23 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 115,67 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 80,48 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... дължи на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № . . следните суми: сумата от 2266 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/30/117002836399 по повод настъпило на 11.08.2018 г. ПТП, причинено виновно от длъжника, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи по щета № 0801-001990/2018-01, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 589/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г. по ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено между страните, че Д. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... дължи на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Г.М.Д.“ № . . сумата от 997.28 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 06.02.2023 г., за която сума е издадена Заповед № 589/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г. по ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... да заплати на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № . . сумата от 1 2 2 , 2 3 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 80,48 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5