Решение № 365 от 25.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Казанлък, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510200987 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0284-000002/ 10.01.2025г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на И. А. И. били наложени административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Недоволен от така наложеното наказание останал въззивникът, поради което обжалвал в срок издаденото НП. Намира последното за незаконосъобразно и неправилно и сочи аргументи в подкрепа на това свое становище. Моли съда да отмени НП. В с.з. не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна- началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, не изпраща представител, но такъв депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното: И. А. И. с ЕГН **********, на 07.10.2024 год. в 19,05ч., като предстоящ собственик на товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ с регистрационен номер ....... в с.Ч.... по ул. „Васил Левски“ до №1, в посока юг-север, е управлявал цитираното МПС с прекратена регистрация, във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП, на дата 16.08.2024г..

1

Въззивната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

От фактическа страна се установява, че въззивника е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 07.10.2024 год. в 19,05ч. в с.Ч.... по ул. „Васил Левски“ до №1, в посока юг-север е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ с регистрационен номер ......., който в момента на проверката не е бил регистриран по установения ред.

Регистрацията на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил била прекратена на 16.08.2024г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражения.

В Районна прокуратура гр.Стара Загора, ТО-Казанлък, е образувана прокурорска преписка с вх. № 11279/2024г. във връзка с изпратени по компетентност материали от РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора, в които се съдържат данни за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от 06.01.2025г. на прокурор при РП-Стара Загора е отказано да се образува досъдебно производство, като материалите по преписката били изпратени на административно-наказващия орган с оглед преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Въз връзка с Постановлението от 06.01.2025г., на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено обжалваното НП.

АУАН и НП са изготвени от компетентни органи, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От страна на И. А. И. по безспорен и категоричен начин е осъществен състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено от него в с.з., че оспореното наказателно постановление било незаконосъобразно, тъй като, като лице със служебно прекратена регистрация на собствения му автомобил, е следвало да получи уведомление, не се споделя от съда, защото прекратяването на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на РБългария, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание 2 на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв.

Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически фактизтичане на двумесечен срок от датата на придобИ.е на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т.

10, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/ 24.03.2000г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил при неизпълнение на задължението за регистрация от страна на новия собственик.

Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължениеда регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

В този смисъл е неоснователно цитираното възражение за несъставомерност на деянието от субективна страна, като от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същия е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съобразно разпоредбата чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят следва да носи административно-наказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП.

По отношение на размера на наложените наказания, съгласно критериите на чл. 27 от ЗАНН, АНО е определил същите в предвидените от законодателя минимални размери и не подлежат на ревизиране. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 189з от ЗДвП, тъй като липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискването по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая, както вече беше споменато по-горе в мотивите, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същия е 3 управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на посочените в НП дата, място и час, И. А. И. е управлявал моторно превозно средство марка „Мерцедес 312Д“ с регистрационен номер ......., чиято регистрация е била служебно прекратена на 16.08.2024г. на основание от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Въззивникът, след като към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС е бил длъжен да се осведоми от неговия предишен собственик дали автомобила има действаща регистрация.

Съгласно член 7, алинея 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В настоящия случай незнанието на факта, че управлявания от въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен да го стори като водач на превозно средство и е могъл да ги предвиди.

Настоящият състав намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

Административно- наказващият орган правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП като се е съобразил с нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно нормите на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, като съобразно чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретноизготвяне на писмено становище.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, във връзка с чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0284-000002/ 10.01.2025г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на И. А. И. от село Овощник, общ. Казанлък, ул. „Агликина поляна“№5, с ЕГН **********, са били наложени административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

4

ОСЪЖДА И. А. И. от село Овощник, общ. Казанлък, ул. „Агликина поляна“ №5, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Стара Загора оказаната на наказващия орган правна помощ от юрисконсулт в размер на 100(сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5