Решение № 761 от 16.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103910 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер 3986,93лв., частично от 4425,40лв. – главница по Договор за потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г. В условията на евентуалност с насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер 3986,93лв., частично от 4425,40лв. – главница по Договор за потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г.

Искът е предявен от С. И. К. от гр.Стара Загора срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД гр.София. Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.09.2025г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №868530 при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 4426,40лв., от които 3500,00лв. главница по кредита и 925,40лв. застрахователна премия; фиксиран годишен лихвен процент: 42,16%; годишен процент на разходите – 59,00 %; 24 месечен срок за погасяване; обща сума за плащане: 6923,28лв. В договора било посочено, че кредитодателят оценява кредитоспособността на кредитополучателя, като прави справка в редица регистри. Същевременно е предвидено задължение на кредитополучателя да представя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители всеки месец, като при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 150,00лв. По този начин, ако кредитополучателят не изпълни задължението си нито веднъж, той би дължал неустойка в размер на общо 3600,00лв. Наред с това в договора била предвидена и такса за разглеждане 1 и оценка в размер на 300,00лв. Сумата за застраховка в размер на 925,40лв. била включена като част от главницата и върху нея се начислявала лихва.

Ищецът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, а предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение за ответника, което следвало да бъде включено в ГПР. Невключването му означавало, че не било спазено изискването на чл.11, т.10 ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР. Неустойката не изпълнявала обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, нито била индивидуално договорена. Предвид възможността на кредитора да се снабди сам с удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, нелогично било да начислява неустойка за неизпълнение на това задължение от кредитополучателя и то в размер, надхвърлящ размера на главницата по договора.

Размерът на неустойката следвало да бъде включен към разходите по кредита при изчисляването на ГПР. Също към разходите по кредита следвало да бъдат включени и таксата разглеждане и застрахователната премия, но това не било сторено. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Когато договорът за кредит не съдържал компонентите, от които се състоял ГПР, това поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствал да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на ГПР не било достатъчно за да се считали спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК била на потребителя да се представи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора следвало изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Такава била актуалната практика на СЕС, както и националната практика. Поради това договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.22, във връзка с чл.11, т.10 от ЗПК.

Ищецът моли съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г., сключен между страните. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск бил неоснователен. Процесният договор за потребителски кредит бил действителен. Били покрити всички изисквания на ЗПК и на ЗЗП. Още преди подписване на договора за заем, ищецът бил наясно с всички условия по договора, като сам избрал параметрите и условията на договора. Предвид това клаузите се явявали индивидуално уговорени с конкретния потребител. По отношение на договорената неустойка, ответникът не бил в състояние сам да се снабдява с удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, което от друга страна ищецът можел да представя без затруднения. Не било налице нарушение относно годишния процент на разходите. Били 2 спазени всички изисквания на ЗПК, тъй като кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. В договора и в стандартния европейски формуляр ясно бил посочен ГПР и по какъв начин бил образуван. Неустойката не се включвала при изчисляването на ГПР, тъй като това било обективно невъзможно.

Неоснователни били и доводите за нищожност на договора, във връзка с уговорената неустойка и ГПР. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора, а обезпечавала акцесорно задължение на ищеца. Съгласно ЗПК кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а страните уговорили неустойката като плащане, в случай, че не било изпълнено задължението за представяне на удостоверение след сключване на договора. Така било невъзможно неустойката да бъде изначално включена в ГПР. Съгласно чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО за целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определяли общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне. В конкретния случай тя била във фиксиран размер и двете страни били наясно с размера й още преди настъпване факта на неизпълнение. Поради това договорните клаузи били индивидуално уговорени, ясно и точно описани в договора и потребителят бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца. Неоснователни били и твърденията за заблуждаваща търговска практика, липса на информация за всички разходи по представения кредит и на ясен и разбираем език на договорните клаузи. Процесната клауза за неустойка напълно отговаряла на изискванията на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на практиката на СЕС и на националната съдебна практика по въпроса кога е налице недействителност на клауза уговорена с потребител.

По договора ищецът разполагал с 14 дни за да упражни правото си на отказ съгласно чл.29 ЗПК. Възможността за отказ от договора гарантирала в най-голяма степен правата на потребителя, в случай, че последният прецени, че е встъпил в кредитното правоотношение при неизгодни за него условия.

Неоснователни били твърденията, че клаузата за такса разглеждане на кредита била нищожна. Потребителят се е запознал с тази клауза преди подписването на договора и се е съгласил с нея.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещен иск, с който моли да бъде осъден ищецът по първоначалния иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл.23 ЗПК да заплати на ответника по първоначалния иск сумата от 3986,93лв., частично от 4425,40лв. - главница по договора за кредит. Между страните бил сключен Договор за 3 потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г. Кредитополучателят изпаднал в забава на втора погасителна вноска. Това давало основание на кредитора на обяви предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Счита, че с получаването на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск получава надлежно изявлението за предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че ответникът по насрещния иск дължи главницата по кредита.

Ответникът моли съда на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл.23 ЗПК да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 3986,93лв., частично от 4425,40лв. – главница по Договор за потребителски кредит №868530 от 09.09.2025г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещния иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

С Определение №881/24.03.2026г., на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №868530/09.09.2025г. Видно от същия договор, на 09.09.2025г. ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на ищцата С. И. К. потребителски кредит, под формата на заем, за финансиране лични нужди на кредитополучателя. Видно от Приложение №1 към договора за потребителски кредит, сумата по кредита е била 4425,40лв., която сума кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 09.09.2027г., на 24 броя погасителни вноски в размер на 288,47лв., при годишна лихва за ползване на кредита – 42,16% и годишен процент на разходите 59,00%. Съгласно т.6 от това приложение, остатъкът от сумата по кредита, в размер на 925.40лв. (473,15 евро), кредиторът заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице – „Застрахователно дружество „Евроинс Живот“ ЕАД. Тази сума представлява финансиране чрез настоящия кредит на застрахователната премия, която кредитополучателят дължи на застрахователя по сключената между тях застраховка. Видно от Приложение №4 към договора за потребителски кредит, страните са се съгласили, че клиентът следва да заплати на кредитора такса в размер на 300,00лв. (153,39 евро) за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Съгласно чл.2 от Приложение №5 от договора, страните са се съгласили, че на 03.10.2025г., кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ, съгласно което да се установи, дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно, на всяко 3-то число на месеца, по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение. Съгласно, чл.4 от Приложение №5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в 4 срок Удостоверение от централния регистър на длъжниците към камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение №5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 150,00лв. за всяко отделно неизпълнение.

След служебно изчисление се установява, че тази неустойка, в случай на пълно неизпълнение на задължението възлиза на 3600,00лв.