Определение № 9605 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9605 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110128553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 49776/16.02.2026г. от адвокат С. Г. процесуален представител на ответника А. А., с която се иска изменение на решение № 1645 от 28.01.2026г. по гр.д. № 28553/2024г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, като бъде увеличено възнаграждението на адвоката съобразно размерите по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Акцентира върху положения от адвоката труд, като сочи конкретно извършените действия по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е подала становище, в което се излагат аргументи за неоснователност на молбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, приема следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като от изложените в нея доводи съдът не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение размера на определеното адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.

Настоящият състав намира, че определеният размер за адвокатско възнаграждение в размер от 150 лева за заповедното производство е справедлив. В настоящия случай извършените от пълномощника на ответника процесуални действия в заповедното производство се изчерпват с подаване на възражение по нормативно установен образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания 1 до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно и проверка дали съществува правен спор между страните по основанието и размера на сумите, за които е издадена заповедта. Следва обаче да се съобрази, че във възражението по чл. 414 ГПК адвокатът е посочил конкретни основания за недължимост на претендираните суми, поради което съдът е определил възнаграждение в размер на 150 лева, което съответства на липсата на фактическа и правна сложност на делото в заповедното производство и на действително извършената работа от адвоката.

Определеното адвокатско възнаграждение от 300 лева за развилото се исково производство по реда на чл. 422 ГПК съдът също намира, че е справедливо. В съдебното решение са посочени критериите, които са съобразени при определяне на този размер, както и че производството не се отличава с фактическа или правна сложност, която е обичайна за този тип дела, които са типизирани и по спорните въпроси е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. Използвани са специалните знания само на едно вещо лице, като обемът от писмени документи, приложени по делото, е по-голям единствено поради искането на ответника за освобождаването му от задължение за заплащане на депозит за вещо лице във връзка с оспорването по чл. 193 ГПК, което оспорване е било и оттеглено по време на последното открито съдебно заседание. Следва да се съобрази и факта, че процесуалният представител на ответника не се е явил на всички открити съдебни заседания – проведени са общо пет такива, като адвокатът не е присъствал на две от тях. С оглед на това съдът приема, че адвокатското възнаграждение от 300 лева за оказаната безплатна адвокатска защита в хода на исковото производство отговаря на сложността на делото (правна и фактическа).

Следва да се посочи, че окончателно присъдените в полза на адвоката парични суми за адвокатско възнаграждение са в по-ниски размери от глобално определените, тъй като обемът на отговорността на ищеца за разноски се определя съразмерно на отхвърлената част на предявените от него искове - чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което в полза на адвоката е присъдена сумата от 36,88 евро (72,13 лева) за оказаната безплатна адвокатска защита в заповедното производство и сумата от 73,76 евро (144,27 лева) за защитата в хода на исковото производство.

С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 49776/16.02.2026г., подадена от адвокат С. Г. - процесуален представител на ответника А. А., с която се иска изменение на решение № 1645 от 28.01.2026г. по гр.д. № 28553/2024г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2