Решение № 13611 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13611 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110136155 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** чрез адв.

Д. Е. П**, със съдебен адрес гр. София, *** партер, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо П** Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 1441,77 лв. главница, 379,92 лв. законна лихва за периода от 06.01.2011 г. до 27.10.2011 г. и 36,00 лв . – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.11.2011 г. по гр.д. № 45998/2011 г. по описа на СРС, 118-ти състав, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 20118380408471 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 07.11.2011 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 45998/2011 г. по описа на 118 с-в на СРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за сумата в общ размер на 1 857, 69 лева, от които: 1 441, 77 лева - главница, 379, 92 лева - законна лихва за периода от 06.01.2011 г. - 27.10.2011 г. и 36,00 лева - разноски. Сочи, че на 18.11.2011 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп. д. № 20118380408471 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с peг. № 838 и район на действие Софийски градски съд, като на 20.11.2011 г. било изпратено запорно съобщение с изх. № 84321 до банка. Твърди, че на 06.03.2012 г.

„Банка ДСК“ ЕАД е цедирала вземането по посочения изпълнителен лист на „ОТП Факторинг“ ЕАД, като посоченото дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело на 18.07.2012 г. На същата дата твърди, че е изпратено запорно съобщение до работодател. На 30.08.2013 г. било изпратено отново запорно съобщение до работодател, а на 27.09.2013 г. била наложена възбрана. На 19.03.2020 г. твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са цедирани на ответника, като на 05.05.2020 г. дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Аргументира, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност.

Твърди, че не е уведомен за извършените цесии. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден на 07.11.2011 г. издаден изпълнителен лист по гр. д. № 45998/2011 г. по описа на 118 с-в на СРС. Също твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са цедирани на „ОТП Факторинг“ ЕАД, което дружество впоследствие е цедирало вземанията на „Еос Матрикс“ ЕООД. Излага, че ищецът е уведомен за сключената цесия между него и „ОТП Факторинг“ ЕАД. Оспорва да е изтекла давността за процесните суми, като сочи, че в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия. След прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, излага, че е започнала да тече нова давността, която била отново прекъсната с подписването на извънсъдебно споразумение с ищеца с изх. № МА300075184/24.08.2021 г., с което споразумение ищецът признал вземанията. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 4 от сключеното между страните споразумение, ищецът е упражнил правото си на отказ от изтекла давност по отношение на процесните вземания, поради което подробно аргументира, че давността не е изтекла. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия по делото препис на изп. дело № 20118380408471 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, срещу ищеца Г. Б. А. в полза на неучастващо в делото лице – „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 07.11.2011 г. г. по ч.гр.д. № 45998/2011 г. по описа на СРС, 118 с-в, по силата на който ищецът е осъден да заплати сумите: 1441,77 лв . главница, 379,92 лв. лихва за забава за периода от 06.01.2011 г. до 27.10.2011 г. и 136,43 лв. – разноски.

Въз основа на молба от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД от дата 18.11.2011 г., за принудителното събиране на сумите по този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20118380408471 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, в рамките на което са предприети следните принудителни действия:

На 20.11.2011 г. са наложени запори върху вземания на длъжника - ищеца Г. Б.

А. по банкови сметки в различни банки и върху вземането му за трудово възнаграждение по трудово правоотношение с работодател „Автоексперт Сервиз“.

На 10.07.2012 г. е постъпила молба от трето на спора лице – „ОТП Факторинг“ ЕООД, с което и поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като кредитор срещу длъжника – ищец въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., сключен с "Банка ДСК“ ЕАД. По тази молба липсва произнасяне на съдебния изпълнител.

На 18.07.2012 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника – ищеца, което получава по трудово правоотношение с „Бранд Ауто Мобайл“.

В изпълнение на наложения запор върху трудово възнаграждение са постъпили плащания от страна на третото задължено лице „Бранд Ауто Мобайл“ ЕООД, както следва: на 25.09.2012 г. в размер на 100,34 лв., на 24.10.2012 г. в размер на 100,34 лв., на 27.11.2012 г. в размер на 100,34 лв., на 27.12.2012 г. в размер на 100,34 лв., на 24.01.2013 г. в размер на 100,34 лв., на 26.02.2013 г. в размер на 102,35 лв., на 25.03.2013 г. в размер на 102,83 лв.

На 30.08.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника – ищеца, което получава по трудово правоотношение с „Ивал Авто“ ООД – неуспеше, тъй като трудовият договор е прекратен на 28.02.2013 г.

На 30.08.2013 г. е насрочен опис на движим вещи, собственост на длъжника – ищец, които се намират на регистрирания от него адрес.

2

На 03.10.2013 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника – ищец.

На 05.05.2020 г. е постъпила молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като кредитор въз основа на Договор за цесия, сключен с „ОТП Факторинг“ ЕАД на 19.03.2020 г. С молбата е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение, чрез опис на движим вещи, находящи се в дома на длъжника.

По изпълнителното дело е приложен и договорът за цесия, заедно с Приложение № 1 към него и пълномощно в полза на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето.

По делото, с отговора на исковата молба, е представено и уведомление за извършената цесия, адресирано до ищеца и получено на 03.09.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

3

415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай ПДИ със Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.12.2011 г., следователно и доколкото липсват данни за постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, който според действаща тогава редакция е бил двуседмичен, то заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.12.2011 г.

Същевременно с подаване на молба за образуване на изпълнително дело давността за вземането давността за вземането е прекъсната и по време на висящността на изпълнителното дело до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Това е така, защото за този период е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това - в този смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече за първи път давността за процесното вземане. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки.