Решение № 504 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№28332/20.09.2023 г. и частна жалба вх.

№6568/22.02.2024г., подадени от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.

С.-К., срещу решение №332 от 10.07.2023г., постановено по гр.д. №65/2023г. по описа на Районен съд- Асеновград, 1 гр.с-в, с което е отхвърлен предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск да се признае за установено, че Н. И. П., ЕГН ********** от гр.

*****, му дължи сумата от 3911,01 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 3037537449 от 02.11.2018 г., като извършва прихващане с насрещно вземане от общо 4826,67 лв., от които 1879,31 лв., възнаградителна лихва 1571,35 лв. законна лихва, 30 лева такса събиране и 1346,01 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, представляващо получено без правно основание поради нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, такса събиране и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и че му дължи сумата от 1518,84 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 26.03.2020 г. до 03.02.2021 г. по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 3037537449 от 02.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №1148 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2167/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград; отхвърлен е искът на „Профи кредит 1

България“ ЕООД за заплащане на сумата от 2420,31 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение към договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №3037537449 от 02.11.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.10.2022г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и е осъден да заплати разноските на ответницата по делото в размер на 150 лв. , както и адвокатско възнаграждение на адв. Е. И. по реда на чл.

38 от ЗАдв. В размер на 1066 лв. за исковото производство и 842,98 лв.- за заповедното производство, последното от които е изменено с обжалваното определение №4690/08.12.2023 г. на АРС по гр.д.№65/2023 г. с пр.осн.чл.248 ГПК като е намалено от 842,98 лв. на 571,49 лв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и определението, иска се тяхната отмяна и постановяване на решение, с което да се уважат предявените искове за главницата в размер на 3911,01 лв. и за договорната лихва в размер на 1518,84 лв. Не се обжалва решението в частта, която касае Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че клаузите, с които са уговорени ГЛП в размер на 41.17 % и ГПР в размер на 49.89 % са нищожни, тъй като надхвърляли размера на законната лихва, поради което противоречали на добрите нрави. Счита, че размерът на възнаградителната лихва и на ГПР са допустими съобразно императивното изискване на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Счита, че размерът на законната лихва е за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва. Двете лихви имат различна същност и не е налице нищожност при възникване на задължение за кумулативното им заплащане. Неправилно е разбирането, че възнаградителната лихва не може да има по-голям размер от законната или от 3-кратния размер на законната лихва. ГПР отговаря изцяло на законовите изисквания. Уговорената възнаградителна лихва от 41.17 % не противоречи на добрите нрави. Кредиторът не е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР. Счита, че неправилно съдът е приел, че кредиторът не е посочил действителните размери на годишния лихвения процент и ГПР.

Счита се, че неправилно съдът е направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден въззиваемият да заплати на Профи кредит претендираните суми.Претендира за разноски.

Въззиваемият Н. И. П., чрез адв. Е. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който се счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Счита се, че са правилни съображенията и доводите на РС и се препраща към тях.

Цитира се трайната съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведените от страните основания при нарушения на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установени от страната клаузи.

2

В конкретния случай като условие за усвояване на сумата по договора за заем е предоставянето на пакет от допълнителни услуги, а неизпълнението на договора за предоставяне пакет от допълнителни услуги влече неизпълнение и на договора за кредит.

Тези допълнителни услуги е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР, при което размерът на ГПР би надвишил максимално посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита, включително и възнаграждението по пакет от допълнителни услуги. Претендира за разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В частнатаа жалба по чл. 248 ГПК срещу определение № 4690/8.12.2023 г.на РС АСЕНОВГРАД, с което се възлагат съдебни разноски в прекомерен размер в тежест на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за исковото и заповедното производство, са изложени съображения, че следва да бъде определен адвокатски хонорар под минимума по Наредба № 1/2004 г. По отношение на присъдените разноски, моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, да се измени постановения съдебен акт на РС в частта за разноските, тъй като присъденият размер от 1066 лв. е необосновано висок и прекомерен.Иска се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго като се намалят разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Е. И., пълномощник на Н. И. П., с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението по изложените в отговора съображения.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

„Профи кредит България" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. И. П. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са уважени за сумата 3911,01 лв. –главница, 1518,84 лв.- договорна лихва, 159,05 лв.-законна лихва за периода 03.02.2021 г.-27.10.2022 г. и 237.98 лв.- разноски, а е отхвърлено за сумата 2420,31 лв. – закупен пакет от допълнителни услуги. Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заявлението.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 3037537449 от 02.11.2018 г., по силата на който на Н. И. П. е предоставена в заем сумата 5000 лв. за срок от 36 месеца, при ГПР – 49,89%, ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден – 0,11%, закупени допълнителни услуги за 3766,20 лв., при което общото задължение по кредита е в размер на 12549,60 лв.

Решението на ПРС в частта, в която е отхвърлен установителния иск за закупени допълнителни услуги за 3766,20 лв.– не е обжалвано и е влязло в сила.

3

Не се спори, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 03.02.2021 г.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице М. А. /л.94 от д.РС, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че по договора ответницата е платила общо сумата 6452,65 лв., както и че ако закупените допълнителни услуги за 3766,20 лв. се вкючат в ГПР, разходите по кредита се окъпяват с 75,33%.

Районият съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са неравноправни, което сочи дължимост само на главницата.

Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,89 %. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР от 49,89%. По делото е прието заключение на ВЛМ. А., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че при включване на пакета от допълнителни услуги в ГПР, ГПР се уваличава с 75,33%., при което ГПР възлиза на 125,22% - Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 отЗПК/ като се приспадне всичко платено по кредита, Тъй като е предоставен кредит в размер на 5 000лв., а е платеното по кредита е в размер на 6452,65 лв.

– няма главница за възстановяне от кредитополучателката – искът е неоснователен.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено. В полза на пълномощника на въззиваемия - адв.Е. И. следва да се присъди АВ на осн.чл.38 ЗАдв. и съгласно НМАВ-чл.7,ал.2,т.2 при ЦИ във въззивното 4 производство- 5429,85 лв. в размер на 480 лв. с ДДС / от протокол на НАП от 22.08.2023 г., от който е видно, че адв.И. е регистрирана по ДДС/.

По отношение на ЧЖ срещу присъдените от РС разноски за АВ: РС е присъдил на адв.Е.И. АВ в размер на 1066 лв. при ЦИ в исковото производство – 7850,16 лв. и е редуцирал АВ в заповедното производство от 842,98 лв. на 571,49 лв. Съгласно НМАВчл.7,ал.2,т.2 при ЦИ 7850,16 лв., мин.АВ е 1085 лв., при което присъденото от 1066 лв. не е прекомерно. /Тъй като адв.И. е регистрирана по ДДС след приключване на заповедното и исковото производство – не се начислява ДДС/.