Решение № 88 от 11.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. К., 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103721 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените исковете са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът твърди, че по силата сключен с ответника безсрочен трудов договор е работил без прекъсване на длъжност „С.у.п.у.“ от 09.09.1998 г. до 25.10.2021 г. С предизвестие изх.№87/22.10.2021 г. и със Заповед №1/22.10.2021 г., връчени му при отказ на 22.10.2021 г., бил уведомен, че „поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.първо от КТ, след изтичане на уговорения срок от 2 месеца, съгласно чл.326, ал.2 от КТ. Срокът на предизвестието не бил спазен и считано от 25.10.2021 г. и трудовото правоотношение било прекратено, като на основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът му изплатил обезщетение. Счита, че едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя е незаконосъобразно.

Заявява, че съгласно действащата след 01.01.2016 г. законодателна уредба и утвърдената съдебна практика, работодателят можел да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ само при придобиване право на “пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО, но не и във всички останали хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, каквито били хипотезите на т.нар. “ранно пенсиониране“, една от които по чл.69в от КСО. Нормата на чл.69 от КСО била специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 от КСО и спрямо общата такава за ранно пенсиониране по чл.68а от КСО. Правото на пенсия се реализирало при наличието на точно определени от закона предпоставки- навършването на определена възраст и придобиването на 1 определен от закона осигурителен стаж, които били елементите от фактическия състав, пораждащ правото на пенсия. Съгласно чл.69в, ал.1 от КСО: учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. За 2021 г. съгласно чл.69в, ал.1 от КСО, определената възраст за ранно пенсиониране на мъжете била навършени 61 години и 4 месеца, както и учителски осигурителен стаж от 30 години и 8 месеца. В случая към датата на едностранното прекратяване на трудовия му договор - т.е. към 25.10.2021 г. бил навършил 58 години и 5 месеца и имал трудов стаж като учител в ПГТТМ, общо 23 години, 1 месец и 16 дни (от 09.09.1998 г. до 25.10.2021 г.), като за този период не му били налагани дисциплинарни наказания. От горепосочените основания за пенсиониране било видно, че нито към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение -25.10.2021 г., нито след това, не отговарял на условията посочени в закона за придобиване право на пенсия, тъй като не е навършил необходимата възраст, нито разполагал с нужния осигурителен стаж. Съдебната практика еднозначно и категорично приемала, че работодателят не можел да прекрати трудовия договор с учител, заради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на ранно пенсиониране, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Освен това и самият законодател, с цел да внесе яснота относно смисъла на закона и обема на уредените случаи, изрично изключил от хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ (ДВ, бр.107/2020 г.) случаите на ранно пенсиониране при учителите. Следвал извода, че ответникът нямал законово право да прекрати едностранно с предизвестие трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, както и във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на ранно пенсиониране, предвидено в чл.69в от КСО. Счита, че такова право за ответника би било налице, единствено при придобиване право на пълна пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО, което условие не било изпълнено. Ответникът предпочел да продължи трудовото правоотношение на други учители, които отговаряли на законовите изисквания за придобиване право на пенсия, от което прозирал личен мотив, чрез използването на законово допустими средства (правото на едностранно прекратяване) да се постигне една единствена цел - прекратяване на трудовия му договор. Сочи, че подал в РП- К. срещу директора на ПГТТМ сигнал за злоупотреби и в момента течала проверка. Едностранното прекратяване на трудовия му договор се извършило непосредствено след подаване на сигнала и започване на проверката. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да бъде възстановен на предишната работа- старши учител по практическо обучение в ПГТТМ гр.К., както и да му бъде присъдено обезщетение в размер на ***** лева, равняващи се на брутното му трудово възнаграждение за периода от 25.10.2021 г. до 25.04.2022 г. за шест месеца оставане без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 2 молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че в писмо изх.№37/04.10.2021 г. до ТП на НОИ - гр.С. изразил желание да получи информация за ХР. Г. ХР., който работел като С.у.п.у., дали е упражнил правото си на пенсия и по кой член от КСО. С писмо изх.№1030-23161171/11.10.2021 г. ТП на НОИ - С. бил уведомен, че ХР. Г. ХР., с ЕГН**********, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, считано от 26.02.2020 г. Писмото било подписано лично от Началник-отдел “Пенсии“ С.М.. По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди, искът бил недоказан по основание и размер.

Претендирало се за плащане за бъдещ период, т.е. до 25.04.2022 г. Това, че ищецът подал сигнал в РП-К., нямало повод за притеснения, нито пък сигналът бил предмет на делото.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно, а и от приложеното по делото трудово досие се установява, че ищецът ХР. Г. ХР., с ЕГН-********** е работил при ответника на длъжност „С.у.п.у.“, по силата на сключен на 09.09.1998 г. трудов договор за неопределено време. Със Заповед №1/22.10.2021 г., връчена на ищеца 22.10.2021 г. при отказ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1 от КТ, считано от 25.10.2021 г. и посочена причина „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ и е разпоредено да се изплатят на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2735.88 лв., обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и чл.326, ал.2 от К в размер на *** лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.49, т.2 от ВПРЗ на ПГГГМ в размер на *** лв. На 22.10.2021 г., при условията на отказ, на ищеца е било връчено и предизвестие изх.№87/22.10.2021 г. Срокът на предизвестието не бил спазен и считано от 25.10.2021 г. и трудовото правоотношение било прекратено, като на основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът му изплатил обезщетение.

При извършена в с.з. констатация на трудовата книжка се установи, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не работил по трудово правоотношение с друг работодател.

Съгласно писмо изх.№1036-29-239#1 от 23.02.2022 г. на НОИ ТП-С., считано от 26.02.2020 г. на ХР. Г. ХР. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.

По делото са приети заверени копия на: заповед №10/09.09.2019 г. за прекратяване, считано от 10.09.2019 г. трудовото правоотношение на Д.Д.К. на длъжност „старши учител, теоретично обучение“ на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; заповед №4/04.01.2021 г. за прекратяване трудовото правоотношение на А.Т.А. на длъжност „С.у.п.о.“ на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ поради смърт на служителя; трудов договор №5/05.01.2021 г. сключен с Дешка Денева Кънчева на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за длъжността „С.у.п.о.“; и извлечение от разплащателна ведомост за м.09.2021 3 г. за полученото брутно трудово възнаграждение на ХР. Г. ХР..

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти, даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя. В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, което е една от хипотезите за прекратяване на трудовия договор на работник или служител по инициатива на работодателя на безвиновните основания по чл.328, ал.1 от КТ, които представляват определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Уволнението по чл.328, ал.1 от КТ, включително и по т.10, се извършва по преценка на работодателя като това е предоставена му правна възможност, а не задължение. В Решение №4/09.07.2018 г. по гр.д.№665/2017 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10, пр.първо от КТ включва придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред, реализиране от работника или служителя на правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от състава й. Не е такъв елемент и конкретното основание, на което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. Основанията за пенсиониране са регламентирани в Глава шеста, Раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст” в чл.68 – чл.69в на КСО. Такова е правото на пенсия, придобивано при определените в чл.68 от КСО общи условия. Такива са и правата за пенсиониране, придобивани при специфични условия т.н.

„ранно пенсиониране”: по чл.68а КСО – при наличие на изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 КСО и до една година по-рано от възрастта п о чл.68, ал.1 КСО, по чл.69, по чл.69а, чл.69б и чл.69в от КСО, чиито специфики произтичат от характера и условията на полагания труд, отнасящи се съответно за военнослужещи и служители по сигурността, за балерини, балетисти и танцьори, за лица, работещи при условията на първа и втора категория труд, и за учители. Такива са и пенсиите по пар.4 и пар.5 от ПЗР на КСО, регламентацията на които от 01.01.2016г. вече се включва в основния текст на КСО /чл.69б и чл.69в от КСО/. Извън обхвата на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ са военнослужещите и държавните служители п о чл.69 от КСО, тъй като служебните правоотношения с тях се уреждат с други закони, както и лицата, придобили право на пенсия за инвалидност, на наследствена пенсия и на пенсия, несвързана с трудова дейност.“. Съгласно чл.328, ал.1, т.10 от КТ / изм.- ДВ, бр.107/18.12.2020 г./ в редакцията към датата на процесното уволнение, “Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл.69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на §11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.“.

Разпечатката съдържа 20 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c469a762-6500-4565-bd66-c1cb8b7ad2d7