Определение № 2608 от 17.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2608 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901432 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 12942/23.07.2024г. на „Грийн Лайф“ ЕООД. С молбата се иска изменение на определение № 1895 от 04.07.2024г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна „Саграда“ ООД разноски за адвокат с ДДС за подаване на отговор на касационната жалба се намалят от 4 185 лева с ДДС на сума, съответстваща на фактическата и правна сложност на делото.

Според страната присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съответно на обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания материален интерес. Страната се позовава на решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71).

С отговор вх. № 14321 от 19.08.2024г. „Саграда“ ООД оспорва молбата като неоснователна. Изрично подчертава, че в адвокатското възнаграждение е включен начислен ДДС при 3 487. 50 лева данъчна основа. Същевременно делото се отличава с фактическа и правна сложност и това е видно от обема на депозираната касационна жалба (25 листа) и изложението, като са направени доводи и за очевидна неправилност. На жалбата е подаден отговор, съдържащ 1 и съображения по правилността на обжалваното решение.

Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването.

По същество на молбата настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 04.07.2024г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 166 от 04.05.2023г. по в.т.д.

№ 39/2022г. на Апелативен съд – Пловдив по касационната жалба на „Грийн Лайф“ ЕООД. С въззивното решение е било потвърдено решение № 260408 от 25.10.2021г. по т.д. № 103/2020г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Саграда“ ООД иск за заплащане на сумата от 50 000 лева, неплатена част от възнаграждение за извършени консултантски услуги по Договор за консултантски услуги при управление и контрол на строителни дейности на обект в гр. Панагюрище, сключен на 28.04.2014г. С оглед изхода на касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.

81 от ГПК, на насрещната страна „Саграда“ ООД са присъдени направените разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от 4 185 лева с ДДС (3 487. 50 лева данъчна основа).

Относно тези разноски касаторът възразява, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).

Направеното възражение е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК.

По същество възражението е неоснователно.

Адвокатско възнаграждение от 3 487. 50 лева без ДДС съответства на интереса по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на „Саграда“ ООД в касационното производство съдопроизводствени действия.

По-конкретно материалният интерес в касационното производство е сравнително висок - 50 000 лева. Подадената касационна жалба от „Грийн Лайф“ ЕООД е в голям обем (25 страници), при формулирани пет 2 материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложение, свързани с основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и допълнително оплакване за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Фактическата и правна сложност на спора по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е немалка и тя е предпоставена от изложените от касатора-ищец множество твърдения относно възникването на договорни отношения между страните по повод сключен от ответника договор за обществена поръчка за извършване на строителни дейности, съответно уговорените права и задължения и тяхното изпълнение.

Индикация за това са събраните по делото множество доказателства, включително експертизи и показания на свидетели, и продължителността на производствата пред Окръжен съд – Пловдив и Апелативен съд – Пловдив.

Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещната страна отговор, съдържащ и становище по правилността на въззивното решение.

Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 12942/23.07.2024г. на „Грийн Лайф“ ЕООД за изменение на определение № 1895 от 04.07.2024г. по т.д. № 1432/2023г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в частта на разноските.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4