Определение № 207 от 04.11.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 207

04.11.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Рая П. Йончева

Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20203300600353 по описа за 2020 година

Производството е образувано по жалба на ТД на НАП - Варна, представлявано от юрисконсулт Д.Ф., против определение № 133 /23.09.2020 г. по ч.н. дело № 612/2020 г. на РС-Разград, с което жалбата на същия жалбоподател, против постановление на прокурор от РП – Разград от 03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 330зм-22/2020 г. по описа на ОДМВР-Разград, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по същото частно наказателно дело по описа на РС-Разград е прекратено.

С посоченото определение първоинстанционният съд оставил без разглеждане като недопустима жалба, на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, подадена от страна на ТД на НАП Варна, представлявано от старши юрисконсулт Р.Д.Г., против постановлението на РП– Разград № 156/03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 330зм-22/2020 г. по описа на ОДМВР-Разград, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, като процесуално недопустима и е било прекратено производството по ч. н. дело 612/2020 г. по описа на РС-Разград.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се, че първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното определение, неправилно приел, че жалбоподателя не е сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, които са носители на правото на жалба срещу прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство. Въз основа на изложеното в жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, като необосновано и незаконосъобразно, ведно със законните от това последици.

Въззивната инстанция прие, че жалбата срещу посоченото определение на РС-Разград е подадена в законния срок.

По разпореждане на първоинстанционния съд, препис от жалбата е връчен на РПРазград. Възражения срещу жалбата не са постъпили.

Съобразявайки оплакванията в жалбата, както и данните по делото, съдът прие за установено следното:

С постановление от 03.09.2020 г. РП – Разград е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 330зм-22-2020 г. по описа на ОДМВР-Разград, прокурорска преписка № 156/2020 г. по описа на РП-Разград, водено за престъпление по чл.

227б, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

1

Недоволен от така издаденото постановление е останал жалбоподателят - ТД на НАП Варна, представляван от старши юрисконсулт Р.Д.Г. която обжалва същото, с искане съдът да го отмени, тъй като е налице съставомерно деяние извършено от обективна и от субективна страна от С.Г.М. – управител на дружеството към съставомерния период от 30 дни.

Досъдебното производство е образувано на 06.02.2020 г., с постановление на РПРазград за това, че в периода от 26.09.2016 г. до 26.10.2016 г. в гр. Разград, в качеството си на управител и представляващ търговско дружество “Холандия – 2002 “, в тридесетдневен срок от спиране на плащанията не поискал от ОС - Разград отриване на производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционния съд приел, че жалбоподателя няма качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК. В тази връзка, предвид липсата на определение за ощетено юридическо лице, е посочена разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от НПК. Съдът приел, че престъплението за което е водено делото не предвижда като свой елемент от обективна страна причиняване на някакви вредни последици относими към определено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, право да обжалват прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, а в настоящия случай жалбоподателят, който атакува прокурорското постановление, няма нито едно от указаните процесуални качества и следователно няма право на жалба.

Съобразявайки горните обстоятелства първоинстанционния съд приел, че частната жалба срещу постановлението на прокурора е недопустима, тъй като деянието по чл. 227, ал.

2, вр. ал. 1 от НК е на формално извършване. Това деяние не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди, а след като настъпването на вредни последици не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това престъпление обективно не може да има пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице, което да е претърпяло такива вреди. При тези обстоятелства съдът приел, че жалбоподателят ТД на НАП не е от кръга на лицата, имащи право на конституиране в наказателния процес по обвинение по чл. 227б, ал. 1 от НК, като частни обвинители и граждански ищци, и не попада в посочените в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК лица, процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което депозираната жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 330зм-22/2020 г. по описа на ОДМВР-Разград, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, е процесуално недопустима, като подадена от лице, което няма активна легитимация за обжалване на постановлението, като съдебното производство следва да се прекрати, без съдът да се произнася по обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление на РП – Разград.

Въззивната инстанция споделя напълно изложените съображения на първоинстанционния съд, касаещи недопустимостта на подадената жалба срещу постановлението на Районна прокуратура – Разград от 03.09.2020 година, приемайки изложените съображения са обосновани, законосъобразни и съответстващи на съдебната практика в такива случаи.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай жалбоподателят няма законово предвидена възможност да обжалва по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл.

227б ал. 2 вр. с ал. 1от НК, тъй като няма качеството на пострадал това от деяние, предмет на обвинението. Това е така, тъй като обвинението по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е за престъпление на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществени 2 отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване, т.е. то не съдържа в обективната си страна конкретни вредни последици, относими към определено физическо или юридическо лице. Поради това и формално, в конкретния случай, законът не определя възможност за наличието на пострадал от това престъпление, по смисъла на чл. 74, чл. 76 и по чл. 84 от НПК, които очертават правната характеристика на пострадалия в наказателния процес. Пострадалият, като фигура в процеса, възниква за пръв път в досъдебната фаза, с посочените права по чл. 75 от НПК, като предпоставките на които трябва да отговаря са същите и в последващата съдебна фаза, легитимиращи го като потенциален участник и страна в съдебното производство. Изискването е лицето да е претърпяло вреди от престъплението - предпоставка за участие в производството от общ характер, като частен обвинител или граждански ищец, а в конкретния случай – само като граждански ищец. Тълкуването на 74, чл. 76 и чл. 84 от НПК сочи, че такива могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на престъпния състав са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса.

Ето защо жалбоподателят в конкретния случай няма самостоятелни права в процеса като пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в предварителното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда, в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Имайки предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция прие, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, обосновано и правилно Определение № 133/23.09.2020 г. на Районен съд - Разград, постановено по ч. н. дело № 612/2020 г., с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима, жалба подадена на основание чл. 243, ал. 4 НПК, от ТД на НАП - Варна, представлявана от старши юрисконсулт Р.Д.Г., против постановлението на РП-Разград от 03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 330зм.22/2020 г. по описа на ОДМВР-Разград, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1от НК и е прекратено производството по ч. н. дело № 612/2020 г. по описа на РС-Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3