Определение № 194 от 21.04.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. В**, 20.04.2022 г.

ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АН** М. П**

Членове:

С** Ж. С**

Г** П. Й** като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно частно гражданско дело № 20221300500065 по описа за 2022 година

Делото е образувано по жалба от „Т** Б** ” АД, гр. С**,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, ул. „Г** В**” №**, против: Разпореждане от 14.05.2021г. на РС-В**по ч.гр. дело №1694/2019г.

С обжалваното определение е указано, на частния жалбоподател в нястоящото производство, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземанията на Банката по Заповед №1412- РЗ/11.07.2019г. предвид подаденото от длъжника А** М** М** възражение по ч.г.д. № 1694/2019г., ГК VII с-в на PC В

Сочи се в жалбата, че разпореждането е неправилно. Подържа се, че з а да уважи искането на длъжника с правно основание чл.414 от ГПК районният съд приема, че в законоустановения срок е направено надлежно възражение, т.е. че същото отговаря на законовите изисквания и е подадено в срок срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, с оглед на което на осн.чл.415 от ГПК на Заявителя-Т** Б**АД е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изтъква се в жалбата , че Съдът, правейки своите изводи, не е съобразил, че подаденото от длъжника А** М** М** възражение е просрочено, т.к. е подадено след изтичането на преклузивния за това едномесечен срок от връчване на Заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.428, ал.1 от ГПК.

Поддържа се в жалбата , че Съдът не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в срок - в този смисъл е изричната разпоредба на чл.415, ал.1 ГПК, обвързваща допустимостта на иска от наличието на подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Развиват се доводи , че в случай че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител, като второто би било задължение на съда САМО в случай, че в кориците на заповедното дело липсва изпратено от ЧСИ по реда на чл.418, ал.5 от ГПК съобщение за връчени на длъжника Покана за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта. В конкретния случай такова съобщение от ЧСИ Стефан Нинов с рег. №898 на КЧСИ е изпратено и съответно получено в деловодството на PC В** на 22.10.2020г. (доказателство №3). В тази връзка е очевидно, че съдът въобще не е отчел наличните в кориците на заповедно дело №1694/2019г., ГК, VII с-в писмени доказателства, а се е произнесъл по същото само с оглед направените от длъжника възражения.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено, тъй като процесната заповед вече е 1 влязла в законна сила, а подаденото възражение е извън срок. действия.

Настоящият състав намира частната жалба за недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на инстанционен контрол.

Разпореждането, с което първоинстанционния съд е указал на заявителя , че може да предяви иск за вземането си, не подлежи на обжалване, защото не е от категорията актове на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които законът в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК постановява изрично тяхното обжалване. Интересите на частния жалбоподател не са накърнени, тъй като същия разполага с процесуалната възможност да предяви в отделно производство претендираните права.

Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид гореизложените съображения, настоящия въззивен съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото прекратено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от от „Т** Б** ” АД, гр. С**,с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С**, ул. „Г**В**” №**, против: Разпореждане от 14.05.2021г. на РС-В** по ч.гр. дело №1694/2019г.

Прекратява производството по настоящото в.ч.гр.д. № 65-2022 г. на ВОС.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2