Определение № 704 от 01.07.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 467/2026
- Вид
- Определение № 704
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 ал.1 пр.2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704 гр. Перник, 01.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500467 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М. В. М. срещу Определение Рег.
№ 83/06.02.2026г. по гр.д № 678/2025г. по описа на Районен съд Радомир, с което ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 от ГПК на адв.М. М. от АК - ***, представител на ищцата Д. Н. Т. за изменение на решение № 247/25.11.2026 г. по същото дело, в частта за разноските, като съдът осъди ответниците да му заплатят ДДС в размер на 114.20 лв. върху присъденото адвокатско възнаграждение от 570 лв. срещу „Кредисимо“ ЕАД и в размер на 92.54 лв. върху присъденото възнаграждение от 462.68 лв. срещу „Ай Тръст“ ЕООД.
По изложени съображения за неправилност на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и да осъди насрещните страни да му заплатят дължимото ДДС върху определените адв. възнаграждения.
Срещу Определение №83/06.02.2026г., по гр.д. №678/2025 г. по описа на РС – Радомир е постъпила и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с което ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 от ГПК на „Кредисимо“ ЕАД да бъде изменено решението в частта за разноските, като съдът намали присъденото възнаграждение на адв.М., в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК адв. М. В. М. е подал отговор, с който по изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
1
Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частните жалби за процесуално допустими – депозирани са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки по същество частните жалби приема следното от фактическа страна:
Гр.д № 678/2025г. на РС - Радомир е образувано по искова молба, депозирана от Д. Н. Т. чрез М. В. М. против ответниците "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: 175330437 и против "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено: че Договор за потребителски кредит № *** сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит от 16.05.2024 г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП; че договор за поръчителство от 16.05.2024 г. сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
С нарочна молба и приложен списък по чл. 80 ГПК моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и присъждане на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за което представя договор за правна защита и съдействие и удостоверение от НАП, че адв. М. В. М. е регистриран по ЗДДС. С решение Рег.№ 247 /25.11.2025 г. по същото дело исковите претенции са уважени изцяло, като със същото решение съдът е осъдил ответното дружество "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: 175330437, да заплати на адвокат М. В. М., адвокатска колегия Пловдив, сумата от 570.46 лв. (петстотин и седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ, както и е осъдил ответното дружество "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, да заплати на адвокат М. В. М., адвокатска колегия Пловдив, сумата от 462.68 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение по отношение на искането на адв.М. за включване на ДДС в определеното адвокатско възнаграждение Районен съд – Перник е приел, че същото е неоснователно, с мотив, че посочените в наредбата размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, същите са с включен ДДС и в този смисъл корекция на размера е недопустим.
С обжалваното определение Районен съд – Перник е оставил искането 2 н а „Кредисимо“ ЕАД по чл. 248 ГПК без уважение, като е препратил към изложените мотиви в съдебното решение.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:
По частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД:
Категорично е установено и видно от представения по Договор за правна защита и съдействие, че между ищцата и адв. адвокат М. В. М. не е било уговорено възнаграждение, а за изпълнение на възложената поръчка Адвокатът оказва на клиента адвокатска помощ и съдействие безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, поради което адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение.
Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда, поради което те не са неотносими към преценката за правилността на акта по чл. 248 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове; броя и вида на релевираните материалноправни възражения); константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна и пр.
В конкретния казус първоинстанционното производство е образувано по искова молба от потребител като с първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените от него искове, като общият материален интерес на предявените искове срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД е 2704.64 лева, съответно общият материален интерес на предявените искове срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е 1626.81 лева. В исковата молба процесуалният представител на ищецапотребител е обосновал своите правни съображения за недействителност на договорите за кредит и поръчителство на основание чл.19, ал.4 ЗПК, чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК, чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и 3 чл.146 от ЗЗП и чл. 22 ЗПК и за наличие на последиците от недействителността на договора по чл. 23 ЗПК, които са били възприети от първия съд, вследствие на което предявените искове са били уважени изцяло.
Този пълномощник е издирил релевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Той е депозирал становище и е пледирал в защита, обосноваваща допустимостта и основателността на подадената искова молба.
С оглед на общия материален интерес на предявените искове срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД - общо 2704.64 лева, съответно - общият материален интерес на предявените искове срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е 1626.81 лева, размерът на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която служи само за ориентир, възлиза на сумата от 570,46 лв. без ДДС, съответно на сумата от 462,68 лв. без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, поради което определеното и присъденото на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 570,46 лв. без ДДС, съответно - 462,68 лв. без ДДС е равно на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, а освен това и съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и прекомерно. Освен това, липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на процесуално представителство от адвокат дължимото му адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или максимално близък до него или даже под минималния) размер, посочен в Наредбата.
В този смисъл и съобразно свободата на договаряне, извън правомощията на съда е да се намесва в конкретния начин на уговарянето на възнаграждение, стига този начин да не застрашава интереса на противната страна, с оглед разпределянето имуществената отговорност за разноски. В конкретния случай, такова застрашаване не е налице, доколкото както се посочи вече определеното и присъденото на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в посочените размери без ДДС е равно на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени. По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване – в него се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни 4 предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски. В настоящия казус предявените от потребителя искове са уважени изцяло, поради което определените и присъдени на адвоката на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 570,46 лв. без ДДС, съответно - 462,68 лв. без ДДС, които са на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, му се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК изцяло.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав приема, че определеното и присъденото адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, предвид предмета на делото и предприетите конкретни действия за потребителска защита, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и не е налице прекомерност на присъденото на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение от 570,46 лв. без ДДС, съответно 462,68 лв. без ДДС. По изложените съображения частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД е неоснователна, а обжалваното в тази част определение следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4677377-4ae0-499b-bf6c-312b843c8294