Определение № 554 от 08.10.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 216/2025
- Вид
- Определение № 554
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- РОСИЦА ВЕЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 506, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511 · Кодекс за застраховането
- чл. 515 · Кодекс за застраховането
- чл. 515, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 515, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 516, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 516, ал. 8 · Кодекс за застраховането
- чл. 18, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 29 · Кодекс на международното частно право
- чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 554 гр. Благоевград, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело № 20251200900216 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №14137/18.09.2025 г., подадена от А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., против *, ЕИК *, с адрес: *.
Предявени са искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ.
Съобразно чл. 18, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, тъй като ищецът е български гражданин, българският съд е компетентен да разгледа спора. На основание чл. 29 от КМЧП приложим при решаване на делото е българският процесуален закон – Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Съгласно чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В случая, цената на предявения иск е над 25 000 лв. – в размер на 100 000 лв., поради което родово компетентен да разгледа делото е БлОС.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 - за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото. В настоящия случай обаче не са налице данни такава претенция да е предявена до застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", а само до НББАЗ.
Разпоредбата на чл. 515 от КЗ сочи, че НББАЗ има качеството на компенсационен орган за заплащане на обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България, само когато: застрахователят на виновния 1 водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.
Право на обезщетение съгласно чл. 515, ал. 2 от КЗ има увредено лице, което пребивава в Република България, ако са налице следните условия: застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България; застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България; застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта" – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.
Съдът намира, че допустимостта на иска за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП е обусловена от наличието на някоя от хипотезите на чл. 515, ал.
1 от КЗ и на хипотезите на чл. 516, ал. 8 от КЗ.
Съпоставката на горепосочените разпоредби, води до извода, че законът е уредил двустепенно рекламационно производство, което е задължително и поради това е предпоставка за предявяване на иска. На първо място, претърпялото вреди лице следва да се обърне към застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в България, който разполага с тримесечен срок да отговори на искането за обезщетение. В случай, че от страна на застрахователя няма отговор в този срок, претърпялото вреди лице може да се обърне към НББАЗ, като НББАЗ по аргумент от чл. 516, ал. 2 от КЗ разполага с двумесечен срок, в който да отговори. След като законът предвижда, че отговорността на НББАЗ може да се реализира едва при отказ или липса на произнасяне в срок на застрахователя или на неговия представител, следва да се приеме, че отправянето на искане до НББАЗ може да стане само след изтичането на срока за произнасяне на застрахователя или неговия представител.
Противното разбиране, че е възможно пострадалият да се обърне първо към НББАЗ, а след това към застрахователя или неговия представител, противоречи на идеята на закона за двустепенно рекламационно производство, при което НББАЗ дължи заплащане на обезщетение, само ако застрахователят или неговият представител не сторят това.
В случая, видно от приложените от страната по делото писмени доказателства и направените изявления, ищецът не е изчерпал задължителното двустепенно рекламационно производство, тъй като е предявил извънсъдебно претенцията си към НББАЗ, преди да се обърне към 2 застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в България.
В този смисъл е и съдебната практика – напр. Определение № 150 от 22.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 426/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 91 от 12.01.2021 г. на САС по в. ч. гр. д.№ 2151/2020 г. и др.
В настоящия случай ищецът е отправил най-напред искане до НББАЗ, в качеството му на национално представително бюро на застрахователите в РБ по чл. 506, ал. 2 КЗ, като искането за заплащане на обезщетение е било основано на разпоредбата на чл. 511 КЗ. Тази законова разпоредба обаче е приложима единствено по отношение на застрахователни събития, настъпили на територията на РБ, а в случая самият ищец посочва, че ПТП е настъпило в Турция.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА т. д. № 216/2025 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3