Решение № 598 от 17.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001001221 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 350877/27.09.2021 г., подадена от Народното събрание на Република България (НС на РБ) чрез пълномощника гл. юр.к. А. С. и гл. юр.к. М. Г. срещу решение № 265579/31.08.2021 г., постановено по гр. дело № 16739/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД, гр. София, район „Триадица“, ул. „Христо Белчев“ № 42А, ет. 2, с ЕИК:202657705 следните суми, представляващи обезщетение за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз: 328 202.45 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; 2 158 078.47 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща пропуснати ползи; 10 000 лв. ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща неимуществени вреди и 48 828.90 лв. разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо, респективно - необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон.

Относно възражението си за недопустимост на решението излага съображения, че националното право не предвиждало възможност за ангажиране отговорността на законодателя във връзка с упражняването на нормотворческата му дейност и че отговорността на държавите членки, при нарушение на правото на Европейския съюз била отговорност на държавата като цяло, а не на отделни нейни органи.

1

Неправилността на решението в обжалваната му част обосновава с възражението му за неоснователност на исковите претенции, в каквато връзка излага съображения в подкрепа на твърденията си, че по делото не било установено нарушение от страна на Народното събрание на принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания; че неправилно първоинстанционният съд приел, че Народното събрание не било въвело във вътрешното право разпоредбата на чл. 16, т. 5 от Директива 2009/28/ЕО и с противоправното си бездействие довело до непълно транспониране на директивата; че само по себе си наличието на нарушение от страна на Народното събрание не можело да обуслови ангажирането на отговорността на държавата, тъй като било необходимо това нарушение да е достатъчно явно и сериозно; че дори да били налице вреди, то те не били непосредствена последица от законодателната дейност на Народното събрание – не се установявала пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и действията на Народното събрание; че не били настъпили претендираните от ищеца вреди.

Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, респективно – да го отмени в осъдителната му част спрямо Народното събрание като необосновано и неправилно, с всички законови последици. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД чрез адвокат К.Б. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят НС на РБ гл. чрез юр.к. А.

С. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещната страна „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД. Впоследствие представя и писмена защита.

От своя страна, „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД чрез адвокат Б. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и направените с него искания. Впоследствие представя и писмена защита.

Представителят на Прокуратурата на Република България – прокурор Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативния съд да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на производство пред Софийски градски съд са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ съединени с акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД, предявени от „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД срещу Народното събрание на Република България (НС на Република България), с които се претендира ответникът да заплати на ищеца, както следва: 1) сумата от 2 486 280.92 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в следното: - заплатени суми за проектиране, строителни разрешения, за строителен надзор, за консултанти по европейски програми, за административни разходи по получаване на съгласувателни становища и разрешителни за осъществяване на проекта 2 в общ размер на 50 474.59 лв.; - заплатен аванс по договора за производството на централата с „Валтек“ в размер на 142 000 евро, равняващо се на 277 727.86 лв.; - пропуснати ползи в размер на 2 158 078.47 лв., начислени за периода 12.2014 г. - 12.2024 г.; 2) сумата от 51 886.89 лв., представляваща лихва за забава върху главниците от 50 474.59 лв. и 142 000 евро, равняваща се на 277 727.86 лв., считано от датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба; 3) сумата от 20 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от причиненото дискредитиране на ищеца пред неговия германски съконтрагент „Валтек“ и от постоянния стрес, причинен на управителя на ищеца, от все още съществуващата възможност „Валтек“ да поиска заплащането на пълната сума на поръчаните съоръжения или да претендира неустойки по договора от 20.02.2014 г.; 4) сумата от 3 161.88 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 20 000 лв. от момента на нарушението до датата на предявяване на исковата молба; 5) законната лихва върху двете главници 2 486 280.92 лв. и 20 000 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че основната му икономическа дейност била производство на електрическа енергия. За да насърчи увеличението на дела на ВЕИ при производството на ел. енергия от ВЕИ, ЕС приел Директива 2001/77/ЕО на ЕП и на Съвета от 27.09.2001 г., която впоследствие била заменена от Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване ползването на енергия от възобновяеми източници. В изпълнение на задължението си да насърчи използването на енергия от ВЕИ Република България прилагала схема за подпомагане по модела задължително изкупуване на преференциални цени, възприета в ЗВАЕИБ (в сила от 19.06.2007 г.), а в последствие и в ЗЕВИ (от 3.05.2011 г.). т.е. осигурявало се гарантирано изкупуване на цялото количество енергия от ВЕИ по фиксирани преференциални цени за целия срок на договора.

Според ЗЕВИ договорите за изкупуване на ел. енергия, произведена от източници като биогаз се сключвали за период от 20 години , като преференциалната цена на ел. енергия от ВЕИ не се изменяла в срока на договора за изкупуване. Съобразявайки правната рамка ищецът планирал производство на ел. енергия от биомаса (преработка на оборски тор). За целта осигурил финансирането на проекта, закупил поземлен имот в гр. Исперих, получил необходимите разрешения за присъединяване към електроразпределителната система и за изкупуване на произвежданата електроенергия от ВЕИ, сключил договор с „Валтек“ Германия за проектиране, изработка и доставка на система за производство на електрическа енергия от биомаса, подготвил договори за изкупуван на необходимите количества оборска тор и растителни отпадъчни материали, извършил подбор на персонал и го обучил. По-конкретно, през 2013 г. ищецът подал искане за проучване за условията за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия от биомаса до „Енерго-Про Мрежи“ АД и получил положително становище за присъединяване. На 22.02.2014 г. ищецът сключил с „Валтек“ Германия договор за проектиране, поставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на биогазова централа срещу цена от 1 420 000 лв.

На 04.07.2014 г. ищецът подал до „Енерго-Про Мрежи“ АД искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителна мрежа. Поради забавяне на това дружество предварителен договор бил сключен едва на 08.04.2015 г., за което ищецът заплатил такса от 7 848 лв. На 14.07.2015 г. ищецът заплатил на „Валтек“ сумата 142 000 евро, представляваща 10 % от стойността на договора. На 30.03.2015 г. ищецът сключил със „Сибанк" ЕАД договор за банков кредит „малки и средни предприятия“ и договор за кредитна линия за 1 040 000 евро по първия договор и 140 000 лв. по втория договор, като за отпускането на кредита ищецът осигурил собствени средства в размер на 561 411 лв.

3

Също така, ищецът твърди, че на 24.07.2015 г. бил обнародван ЗИД на ЗЕ, който в § 20 от П3Р приемал, че насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, чл.31 и 32 ЗЕ от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на ел. енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 3, които са въведени в експлоатация след 01.07.2016 г. Обектът на ищеца попадал в това изключение. Това изменение на закона поставило пред ищеца краен срок за въвеждане в експлоатация на биогазовата инсталация, за да можел да се ползва от преференциалните условия на ЗЕВИ. Независимо от това ищецът актуализирал графиците си, за да направи всичко възможно до 30.06.2016 г. да построи и въведе в експлоатация инсталацията, като за това получил разрешения за строителство, присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

Подал и искане до „Енерго-Про Мрежи“ АД за сключване на окончателен договор за присъединяване на обекта. Междувременно, на 23.09.2015 г. бил приет ЗИД на ЗОЗЗ, с който бил изменен § 20 от П3Р на ЗЕВИ, като срокът „01.07.2016 г.“ се заменял с „01.01.2016 г.“ Така срокът за завършване на централата и въвеждането й в експлоатация бил съкратен до оставащите 3 месеца. Ищецът уведомил „Валтек“ и поискал прекратяване на договора, но съконтрагентът му настоял за заплащане на частите, тъй като те вече били изработени. Дължимата сумата за тях била 1 300 000 евро. Измененията в § 20 от П3Р на ЗЕВИ били приети на второ четене от НС на 02.12.2015 г. и обнародвани на 18.12.2015 г. Към този момент ищецът все още не бил получил договор за присъединяване на централата и загубил възможността да произвежда енергия на преференциални цени и ред.

Въз основа на тези обстоятелства, ищецът счита, че внезапното му изключване от кръга инвеститори на зелена енергия, които имали право да се ползват от преференциите по ЗЕВИ било нарушение на чл. 3, § 1 от Директива 2009/28/ЕО и на основния принцип на правна сигурност, включващ защита на легитимните очаквания и забраната за ретроактивни действия. Описаната ситуация имала за резултат създаването на структурни пречки за дружеството да влезе на пазара на производство и продажба на ел. енергия от ВЕИ, което представлявало нарушение на правилата на конкуренцията. Ответникът нарушил и чл. 16 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС и задължението да транспонира правилно чл. 16, т. 5 от Директива 2009/28/ЕО. Подкрепя доводите си с редица решения на ЕС по тълкуване на правото на ЕС. Посочва, че държавата носела отговорност за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и в случая, ответникът, приемайки изменение на § 20 от П3Р на ЗЕВИ в нарушение на посочените принципи и норми на правото на ЕС, както и поради неправилно транспониране на чл. 16, т. 5 от Директива 2009/28/ЕО, причинил на ищеца горепосочените имуществени и неимуществени вреди.