Разпореждане № 4291 от 08.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4291 гр. Благоевград, 08.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Частно гражданско дело № 20251210102721 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я. управител, чрез пълномощника срещу длъжника Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес село Д., за следните суми:

-сумата от 1732,73 лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ - главница по Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5977480, сключен на 15.11.2023 година между „Вива Кредит“ ООД и Д. К. Д., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/ по силата на Приложение № 1 от 06.01.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.12.2016 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.11.2025 година до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 359,83 лв. /триста петдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ договорна лихва за периода от 29.11.2023 г. до 13.10.2024 г.;

-сумата от 214,60 лв. /двеста и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 14.11.2024 година до 26.11.2025 г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5977480, сключен на 15.11.2023 година между „Вива Кредит“ ООД и Д. К. Д., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/ по силата на Приложение № 1 от 06.01.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.12.2016 г., по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, ОУ и Тарифа.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 4136/28.11.2025 година, 1 поради констатирани от съда нередовности.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба и поправено заявление с вх.

№ 29383/05.12.2025 година, с което заявителят е уточнил констатираните от съда нередовности, както и е заявил, че заплатената от длъжника сума е в размер на 319,00 лева, с която са погасени главница – 117,27 лева; договорна лихва – 57,11 лева; неустойка – 55,34 лв.; такса извънсъдебно събиране - 5,00 лева и такса за експресно разглеждане – 84,28 лева.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Видно от приложения към заявлението договор за паричен заем, а именно Договор за паричен заем Premium 14 plus № 5953110 от 15.11.2023 година, е, че по силата на посочения договор, на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1850 лв., с който съгласно чл. 2, ал. 1 от договора е рефинансиран изцяло договор за паричен заем от 14.07.2023 година в размер на 949,96 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата в размер на 1850 лева, а заемодателят да върне същата при следните условия: погасителна вноска в размер на 128,70 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема - 52 седмици; брой на вноски - 26; дати на плащане на всяка от погасителните вноски с начална дата на погасителните вноски – 29.11.2023 година и крайна дата – 13.11.2024 година; фиксиран годишен лихвен процент - 40,32 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0,11 %, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане; и ГПР – 50,03 %. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 - общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 3346,20 лева, като същият е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид допускания в т. 8. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 1079,26 лева. Съгл. чл.1, ал.4 от Договора 2 страните са уговорили таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем да се заплати от Заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит заемателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня па представяне и да отговаря па следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 719,42 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 156,3,7 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 4065,62 лв..

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Сключеният Договор за паричен заем Premium 14 plus № 5953110 от 15.11.2023 година по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Длъжникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, 3 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна. На свой ред в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България, тоест повече от 50 %. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 1079,26 лв. и неустойката в размер на 719,42 лв., които се начисляват от заемодателя и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.