Определение № 3964 от 13.10.2026, Районен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3964 гр. Русе, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520106427 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск относно идеални част от вещно право на собственос, който е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците Р. и И. М. твърдят, че са собственици на 1/2 ид.ч. от имот в гр.Русе по ул.*** №12, представляващ дворно място от 578 кв. м. и 1/2 идеална част от построена в него жилищна сграда с площ от 182 кв. м., като актуалните към настоящия момент идентификатори на имота били *** с площ от 522 кв.м. за терена и № ***** с площ от 182 кв.м. – за сградата. На *** г. праводателят на ответницата се снабдил с нотариален акт за право на собственост по давност върху част от имота, а именно 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда, с посочен идентификатор, с площ от 62,30 кв.м., 1/2 идеална част от изба с площ 8,50 кв.м. и 1/2 идеална част от 193/520 идеални части от терена на поземлен имот с посочен идентификатор. На *** г. между него и ответницата бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който той и прехвърлил правото на собственост върху имота, като било посочено, че се прехвърля сграда с идентификатор ***** с площ от 62,30 кв.м., идеална част от изба с площ 8,50 кв.м. и 193/520 идеални части от терена. Продавачът се легитимирал като собственик както с нотариален акт по давностно владение от *** г., така и с предходен нотариален акт от *** година. Ищците считат, че праводателят на ответницата действително е бил собственик на ид. част от имота, но в по-малък обем от отразеното като прехвърлено право по нотариалния акт от *** г. Сключването на сделката през *** г. станала основание за частично закриване на партИ.е им за заплащане на данъци за имота.

Именно така те разбрали за сделката. Всъщност сградата от години била необитаема.

Самите те никога не се били противопоставяли на това да има и други съсобственици, както и че сграда и дворното място са в режим на съсобственост. Дори докато били съсобственици с праводателя на ответницата поддържали контакти с него във връзка с взаимния им интерес от евентуално застрояване на имота. Имотът винаги бил в свободен достъп и представлявал необитаем имот. Предвид изложените обстоятелства имали правен интерес да се установи, че ответницата не притежава права в повече от действително придобитите от праводателя си. С оглед на това и след направени уточнения на петитума на иска си претендират да бъде установено по отношение на 1 ответницата, че тя не собственик на 1/2 идеална част от 193/520 идеални части от имот в гр. Русе, представляващ поземлен имот, с идентификатор *** с площ 522 кв.м., при граници и съседи с идентификатори №№ ***. Моли ответницата да бъде осъдена да им заплати разноските по делото.

Ответница И. Х. С. оспорва иска. Оспорва допустимостта на иска като счита, че липсва правен интерес за търсената от ищците защита. Оспорва ищците да притежават право на собственост върху идеална част от имота. Твърди, че праводателят и е владял именно 193/520 идеални части от имота от *** г. до сключване на сделката с нея. Ищците нямали договор за наем с него и след като само той обитавал сградата от *** г. до *** г. бил придобил права по силата на давностно владение. С оглед на изложеното моли искът да бъде отхвърлен като и се присъдят разноските по делото.

Възражението за придобиване на спорните ид.ч. от имота по давност от праводателя на ответницата се оспорва от ищците, т.к. не можело да се придобиват по давност идеални части от имот, тъй като представлявали общи части и не могат да бъдат придобивани самостоятелно по давност.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е за ид.ч. от дворно място, притежавано в режим на съсобственост не само между ищците и ответницата, но и с други лица/съсобственици. Ищците се легитимират като собственици по силата на нот. акт за собственост по документи от *** г., съставен въз основа на нот. актове от *** г. и *** г., а ответницата - по силата на нот. акт за покупко-продажба от трето лице /***/ от *** г. Наличието на по-голям кръг на съсобственици се установява както от документите за собственост на страните, така и от отразеното в данъчните регистри и СГКК, а се потвърждава и от приетата по делото СТЕ на в.л. П. П.. Същата установява още, че съобразно документите за собственост на ищците те притежават 1/2 ид.ч. от имот в гр.Русе по ул.*** №12, представляващ дворно място от 578 кв. м. и 1/2 идеална част от построена в него жилищна сграда с площ от 182 кв. м., като актуалните към настоящия момент идентификатори на имота били *** с площ от 522 кв.м. за терена и № ***** с площ от 182 кв.м. – за сградата, че в първоначалния документ за собственост на праводателя на ответницата от *** г./за покупко-продажба/ е отразено притежаване на 1/2 ид.ч. от 193/520 ид.ч. от същото дворно място, че през 2020 г. той се е снабдил с нот. акт за право на собственост по давностно владение, в който притежаваното жилище е отразено по идентичен начин с нот. акт от *** г., но ид. части от дворното място са завишени - 193/520 ид.ч., а не 1/2 ид.ч. от 193/520 ид.ч. Така са отразени те и в нот. акт по покупко-продажба, сключен между него и ответницата през *** г. като при изповядването на сделката са били представени и двата нот. акта на праводателя. Съгласно уточняващите исковата молба на ищците и изричното уточнение на адв.Б., пълномощник на ищците, в с.з. на 23.10.2025 г., предмет на иска са само въпросните ид.ч. от дворното място, надвишаващи първоначално придобитите от праводателя на ответницата през *** г.

При това положение предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и производството по него следва да се прекрати. Това е така, т.к. от изложеното е видно, че от страна на ответницата, респ. праводателя и, са налице действия по претендиране в повече/уголемяване на дела/ от съсобственото дворно място, които не засягат дела на ищците от същото. Претенцията им за по-голям дял засяга общата маса, но не пречи на ищците да установяват своята лична, конкретна идеална част. Тя засяга математически дяловете на останалите четирима съсобственици, които не са страна по делото. Съдът не може в производство по отрицателен иск между само част 2 от съсобствениците да преразпределя дялове, които се отнасят за общо цялата съсобственост. В случая не е налице застъпване между удостоверения в документа за собственост на ответницата дял и този на ищците. За тях е налице възможност да предявят положителен установителен иск срещу ответницата или иск за делба срещу всички съсобственици, в който със сила на пресъдено нещо между всички тях да бъдат установени правата/дяловете/ им.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявеният от Р. М., роден на *** г. в ***, *** и И. М., родена на *** г. в ***, *** против И. Х. С., ЕГН:********** отрицателен установителен иск – да се признае за установено по отношение на нея, че не притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от 193/520 идеални части от терена на поземлен имот в гр.Русе по ул.*** №12, представляващ дворно място от 578 кв. м. по нот. акт, а към настоящия момент имот с идентификатор *** и площ от 522 кв.м. съобразно скица на СГКК Русе.

Определението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3